
Капана.БГ
Да не мислим за бъдещето в „Резонанс”
Заглавието на изложбата е провокирано от изказване на Алберт Айнщайн превърнало се в афоризъм
„WE NEVER THINK OF THE FUTURE. IT COMES SOON ENOUG / НИКОГА НЕ МИСЛИМ ЗА БЪДЕЩЕТО. ТО ИДВА ДОСТАТЪЧНО БЪРЗО“
2 – 16 декември 2016
Изложба живопис
(откриване: 2 декември, 18 ч.; галерия РЕЗОНАНС, ул. Парчевич 14, Пловдив)
група “ANSWER 51”
Автори:
КОНСТАНТИН КОСТОВ, ЯНА СТОЙЧЕВА, ТРЕПКА ПЕТКОВА, МИРОСЛАВ МИРОНОВ, МАРТА РАЙХЕЛ, ДИНА СТОЕВА, МАЯ СТОЙКОВА и ТИНА ХАМЗЕ
Наскоро ми попадна статия за способността на писателите да предусещат или предначертават бъдещето. Тя е озаглавена „Бъдещето, в което вече живеем“ и разглежда как писателят понякога е пророк. Как десетки художествени измислици са се сбъднали в детайли след години, което и предполага въпроса дали това е случайност при някои или резултат от гениална проницателност при други. Самият Оскар Уайлд твърди, че не изкуството подражава на живота, а живота на изкуството. Действително, блазнеща за всеки писател или човек на изкуството ‚ е мисълта за това да бъде пророк на своето време, което обаче се отдава на единици. Дали словото има удивителната способност да се материализира или пък творческите личности притежават ясновидски способности? Такива способности обаче биват приписвани и на художниците, като често те са определяни като изпреварили мисленето на съвременниците си, и техните послания успяват да се разчетат едва от последващи поколения. Тук обаче материята е основният носител на въплътените от художника мисли и енергии в самия акт на създаване на картина.
Обединяването на образи за бъдещето, без това да е повод да мислим за него - това е отправната точка, макар и с всички условия за усложнение по пътя на осъществяването на една предварително заложена утопия. Заглавието на изложбата е провокирано от изказване на Алберт Айнщайн превърнало се в афоризъм. При първото му посещение в Ню Йорк е посрещнат от група американски журналисти. Тъй като той е говорел предимно немски, за да се осъществи самото интервю се налага да превеждат доброволци. Накрая интервюиращите го питат дали е очаквал, че интервюто ще бъде такова изпитание каквото се оказало че е. Той отговоря: „Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.“ В случая на предстоящата изложба на група млади автори този отговор се превръща във въпрос. Въпрос за виждането на едно бъдеще, неговото предусещане или материализиране. Подобно разглеждане за бъдещето обаче, е поставено в контекста на две едновременни направления – от една страна като търсене или утвърждаване на собственото бъдеще, а от друга параметрите и стойностите на онова, което очаква всички ни.
Името на групата „Answer: 51” лесно може да заблуди, че авторите, които седят зад нея, имат намерението да дадат отговори чрез своето изкуство. Закачката в името, което избрахме да ни обедини, препраща към откъс от романа на Дъглас Адамс „Пътеводител на глактическия стопаджия“, в който напреднала цивилизация построява свръх компютър за да получи отговор на въпроса: „Какъв е отговора за смисъла на вселената, живота и всичко?“. Оказава се, че компютъра след множеството калкулации успява да отоговори само „42“, а ако искат по-изчерпателен отговор на подобен въпрос се налага създаването на много по-сложна машина, в която Дъглас Адамс припознава човека.
Подобен на отговор като този от книгата: „42“, е нашият - „51“- номерът на ателието в Художествената академия /на проф. Андрей Даниел/, което беше повод за срещите и разговорите за изкуство на нас младите живописци. „Answer:51“ обаче вместо отговор се превръща в генератор на въпроси, един от които е „Мислим ли за бъдещето и идва ли то достатъчно бързо?“.
Константин Костов
Остава гостуват на Молескин
Днес от 18 в студиото ни влизат Свилен Ноев и Георги Димитров от „Остава“, с тях говорим за новото им CD The Best of Ostava live, ще слушаме каква музика са подбрали за нас, какво се променило през последните 25 години на музикалната сцената в България и срещата с новото поколение публика. Но както казват и те: „Това, че днес издаваме The best не означава, че утре няма да имаме нов албум“.
Младежи в неравностойно положение ще продават ръчно изработени свещи на Немския Коледен базар
Младежи от уязвими и рискови групи, потребители на социалните услуги на фондация „Конкордия България“, ще се включат в Немския Коледен базар в Пловдив на 26 и 27 ноември 2016 г. Базарът ще се проведе на площад "Стефан Стамболов" пред Общината с начален час 10,00 ч.
Фондацията е част от международната организация „Конкордия Социални проекти“, която развива дейност в подкрепа на деца и младежи в Румъния, Молдова и България. В рамките на организацията функционира ателие за изработване на свещи и изделия от глина „Конкордия“, което възниква най-напред в контекста на педагогическата и трудотеапевтична програма на фондацията, а през годините работа се налага като място, в което редом с упражняването на базови трудови навици и умения, свързани с фината моторика, може да се доразвие в посока реализация на произведената продукция и осигуряване на регулярна заетост за младежи от целевата група. Те произвеждат севщи с най-различни форми, цвят и дизайн, и винаги ръчно изработени за добра кауза. За хората, които са преживели различни трудности е важно да изпитат сами усещането да създадеш нещо от началото до края и да хванеш в ръката си резултата на своя труд. По този начин те поднасят своето пъстро и артистично „Благодаря“ към хората, които подкрепят „Конкордия“.
Фондацията с радост взима участие със собствен щанд в НЕМСКИЯ КОЛЕДЕН БАЗАР В СОФИЯ, който предоставя пространството си и за благотворителна дейност насочена не само към пренасянето на културните обичаи на немско говорящите страни в България, но и към популяризирането на българските традиции в Европа. По традиция през ноември и декември в цялата страна се организират различни базари и изложения, но този базар обединява усилията на екип, който работи в насока утвърждаване на българо-немските взаимоотношения и културен обмен, като същевременно си поставя за цел това да бъдe достъпнo за хората от всички социални групи.
Надя Захариева ни плени със своето "Чудо" в Котка и Мишка
Надя Захариева завършва Английската гимназия в Русе, после учи Международни икономически отношения в УНСС. Въпреки че е икономист по професия, творчеството е неотменен спътник в живота й.
Първият си сборник с разкази издава още през 2005 година. Той носи заглавието „Чат@разкази”. Нейни произведения намират място в едни от най-популярните и уважавани хартиени и онлайн литературни издания, сред които “Granta Bulgaria”, “Vagabond”, liternet.bg и hulite.net. Най-новото попълнение в работата на Надя се нарича “Чудо” и бе представено миналата вечер в култовата пловдивска бирария „Котка и Мишка”. Сборникът е своеобразно продължение на „Чат@разкази”, а самата авторка споделя, че в него защитава две тези – животът има смисъл и животът няма никакъв смисъл, като допълва, че показва страна от себе си, която хората не познават.
„Чудо”-то, което плени публиката, съдържа 17 различни разказа. Има тъжни и носталгични, има заразно забавни. Някои от тях са откъси от собствения й живот, а други са от този на познати лица. Например, има история за любимия на Пловдив клоун Кени и театър Хенд. Има разказ и за малката Вики от Kапана, с която Надя се е запознала съвсем случайно и са разменили едва няколко приказки. Тази кратка среща, обаче, е оставила отпечатък в сърцето на Захариева. След общо 10 години събиране на истории, ето че героите могат да се разпознаят по хартиените страници. Някои от тях едва ли са предполагали, че ще попаднат в книга.
Представянето в „Котка и мишка“ се превърна от литературна сбирка в истински приятелски разговор. Присъстващите искрено се забавляваха на разказите и хумористичното представяне, което бе направяно от близкия приятел на авторката, Петър Кауков. Tой е актьор и режисьор, кореняк пловдивчани от „Аджисана“. Освен че e бил зам.-директор на Младежкия театър в София, се е снимал в „Четвърта власт“ и е режисьор на редица постановки, сред които нашумялото представление „За теб“ с Христо Мутафчиев и Станимир Гъмов.
Освен веселите и забавни теми, се засегнаха и по-особени въпроси, като емигрантския живот. Надя е пътувала много, но смята, че ако човек си намери мястото тук и си изкарва хляба достойно, той няма да напусне България. Авторката сподели, че повечето й приятели са избягали, но така и не са намерили щастието.
И може би е вярно! Щастието се открива в онези малки чудеса – всекидневните, които пламват като свещ и също толкова лесно изгасват. Те са важни, а ако вярвате в чудеса и искате да ги откриете, една малка книжка върши работа. Започнете от там, пък после, когато съберете смелост, може да покорите и света.
Каква е връзката между тамплиерите и България?
България е една от петте държави с най-многобройни тамплиерски ордени
Петък 13 става фатален, заради избиването на тамлиерската общност през 1307 г. във Франция
Лия Савова
Средновековие, мистерии, рицари тамплиери, тайни общества и загадъчни артефакти –теми, които може би на пръв поглед ни се струват далечни за нашите земи. И надали бихме могли така лесно да направим връзката между тях и България, ако вчера, точно в 19:00 ч. не бяхме посетили клуб "Петното на Роршах".
Не беше случаен четвъртък, а един от двата в месеца, когато в Пловдивско историческо общество се случва нещо интересно. В случая такова бе представянето на книгата "Рицарите тамплиери в историята на България" от нейния автор Красимир Джамбазов, със съдействието на водещия на събитието Димитър Герганов.
За автора и книгата
Във връзка със своята първа и единствена към момента книга, Красимир Джамбазов споделя, че сякаш като на шега се е озовал до този момент, тъй като никога не си е поставял за цел да изследва любопитната тема толкова надълбоко.
Всичко започнало, когато като младеж Красимир започнал да колекционира оловни рицари, а след още няколко години – хладни оръжия. По-късно се запалил по историческите възстановки и започнал активно да се включва в провеждането на такива. Авторът не крие, че днес самият той е истински тамплиер. Наложило му се е за написването на книгата да се вмъкне в организацията, за да може да я изследва съвсем отвътре. Разказва, че причината да се заинтригува толкова много от тамплиерите е липсата на информация за тях, особено в рамките на българската история, където никаде не е срещал описани разликите между кръстоносци и тамплиери.
Красимир споделя, че е използвал няколко подхода за проучване: четене на книги, срещи с хора, внедряване в тайни общества и изолзване на техните контактите. Всичко това му е отнело 5 години, плюс още една цяла година, преминала в борба за отпечатване, докато най-накрая книгата вижда бял свят.
Мистериозният Орден на тамплиерите
Любопитно е как основаният единствено от 8 скромни рицари Орден, само за няколко десетилетия се превърнал в могъщ икономическо-политически фактор. Според разказа на лекторите, това станало възможно с помощта на парите. Домогвайки се до храма на Соломон, тамплиерите открили ценен артефакт, който е възможно да е бил знаменитият кивот или просто ценни документи, които са хвърляли светлина върху христианството. Знае се, че скоро след като се завърнали в кралството си, те били освободени от данъци. Така започнал възходът на тамплиерите, който се изразявал в изключително бързо замогване и хитри парични маневри дотолкова, че рицарите останали известни като банкерите на средновековието, на които даже кралете задлъжнявали.
Такъв бил случаят с френския крал Филип V Хубави, който решил да се измъкне от ситуацията, ликвидирайки рицарите и открадвайки им парите. Операцията му, оценявана като наистина впечатляваща, завършила успешно – на 13 октомври 1307 г. (петък), всички тамплиери в кралството били арестувани, в това число и знаменития магистър на Ордена - Жак дьо Моле. Именно поради голямото бедствие на тамплиерите и унищожението на Ордена, случили се тогава, петък 13-ти остава в историята като най-фаталният ден.
Последват неясни събития, които се превръщат в митове. Такава например е страховитата легенда за проклятието на Жак дьо Моле, който докато горял на кладата, проклел всички негови мъчители. Още същата година желанието му станало реалност – папата, френският крал, а по късно и децата му последвали Жак в отвъдното.
Орденът в наши дни и връзката му с България
Последните страници от книгата на Джамбазов проследяват развитието на Ордена до наши дни. Любопитен е фактът, че през последните години на 20-ти век, с рицарско звание били удостоявани и жените, които всъщност никога не са били дискриминирани, за разлика от други общества.
В България тамплиерите днес надброяват 500, което ни прави една от петте държави с най-многобройни тамплиерски ордени и дори тази година Великият магистрален съвет се е провел не къде да е, а в София.
Красимир споделя, че като първа стъпка в посока търсене на историческа връзка между тамплиерите и България, книгата му на този етап бегло застъпва тази тема. Авторът разказва, че се сблъсква с множество трудности в намирането на документи, тъй като архивът на тамплиерите се укрива и същевременно много от документите са загубени. Все пак в книгата му могат да се открият различни, все още неизследвани напълно, аргументи в подкрепа на тезата му за наличната връзка.
В рамките на вечерната сбирка, разказът на двамата лектори пое в още много посоки, като засегнати бяха още темите за богомилите, катарите, асасините, останалите съществуващи Ордени и дори масоните. Според Красимир тайните общества съществуват в наши дни, но пък от друга страна Орденът на тамлиериете е толкова отворен и достъпен, че всеки заинтересован и отговарящ на критериите би могъл да стане негов член, кандидатствайки през официалния сайт.
И така, омаяни от смелите рицарски истории, с удоволствие ще следим за още доводи в посока „българската връзка“, а така също ще очакваме с нетърпение поредното издание на Пловдивско историческо общество, което в случай, че изпуснете, не се колебайте да потърсите разказано тук.
Българският писател Георги Господинов отличен със световен литературен приз
Един български роман се пребори с романите на утвърдени автори като британския писател Джулиан Барнс и босненския Джевад Карахасан и спечели една от най-щедрите литературни награди - Ян Михалски. Българинът Георги Господинов е коронован с наградата Ян Михалски, пишат френски и немски медии днес.
В меандрите на индивидуалната и колективната памет Георги Господинов поема в търсене на своята идентичност, но също и тази на Европа и света, защото тъгата се разпространява, тъгата мигрира... Роман, който звучи като брилянтно оркестрирана енциклопедия, заявява журито.
Наградата се връчва от 2010 г. за изключителни постижения в световната литература, отворена е за книги в категорията фикшън и нонфикшън. Нейни финалисти и победители са писатели като Александър Хемон, Петер Естерхази, Дьорд Драгоман, Тимоти Снайдър, Серхий Жадан и др.
По същото време дойде новината, че Френската телевизия Арте застава зад канадския проект на Теодор Ушев за анимация по романа „Физика на тъгата”.
В последните часове се разбра, че „Сляпата Вайша” – филмът на Ушев по разказа от „И други истории” е финалист за най-престижната награда в света на киното – Оскар.
За пета година се организира Немски коледен базар в Пловдив
Коледните постройки пред Общината ще функционират чак до края на декември
На 26 ноември 2016 г., от 13.00 часа, на площад „Стефан Стамболов”, ще се състои откриването на Немски Коледен Базар Пловдив 2016 г.
Базарът ще посреща своите гости до 25 декември 2016 г., всеки ден от 10.00 до 20.00 часа, с немски деликатеси и напитки, традиционни за предколедното време, както и с множество декорации и подаръци, музика и настроение.
Всеки след обяд Дядо Коледа ще посреща най-малките посетители на Коледния Базар, за да приеме поръчките за коледните им подаръци и да види какво са научили малчуганите през изминалата година.
Както всяка година, гостите на Немския Коледен Базар ще могат да посетят и Социалната къща, в която фондации и сдружения ще представят социалните си каузи.