Коледните гирлянди и лампички вече са свалени

Коледните и новогодишните празници отминаха. От тях остана само спомена за веселото посрещане на празничните дни в семейна обстановка, тежестта в стомаха от преяждането, което сякаш е традиция и посрещането на 2017-та. Артистичния квартал Капана празнуваше заедно със своите посетители, окичен в гирлянди и лампички, които осветяваха почти всички сгради.

От днес, обаче, и украсата на квартала остана в миналото. Екипи на фирмата, които се погрижиха за празничното осветяване, вече отстраняват до скоро надвисналата над главите на минувачите украса и само елхата на площад „Марукян” все още стърчи самотна.

Капана, обаче, не губи своя чар и сега се разкрива една нова гледка пред очите ни. Мекият и пухкав сняг превърна квартала в жива картина от приказките. Снежинките продължават да натрупват, а от заведенията надничат мили и топли погледи, любуващи се на гледката.

Малцина от младите колеги имат възможност да работят с големи майстори- изпълнители, които са се домогнали до тайните на музицирането и знаят, че не само гласът е важен. Те знаят как да го направят по-красив, изразителен и говорещ. С този майсторски клас искам да потопя младите колеги в тази тайна, заяви Милчева

Оперната дива Александрина Милчева прие поканата на Опера Пловдив да проведе майсторски клас за млади оперни певци от 30 януари до 4 февруари в Пловдив. Великата българка, която е пяла с певци като Павароти, Доминго и Гяуров по световните оперни сцени, взе решение да проведе майсторския клас безвъзмездно. Майсторският клас ще завърши с концерт на учениците на Александрина Милчева в Пловдив на 9 февруари. Дни преди да изтече крайният срок за записване на кандидатите, певицата, която скоро отбеляза своя 80 годишен юбилей с концерт, се съгласи да отговори на няколко въпроса, зададени от Опера Пловдив.

Г-жо Милчева, през годините Ваши сценични партньори са били най-добрите: Доминго, Павароти, Гяуров...От дистанцията на времето с какво си обяснявате Вашия успех на световната сцена?

Бях равностойна тяхна партньорка. Никога не съм се чувствала слаба на сцената. Винаги съм се радвала, когато партньорите ми са били от висока класа. Тогава винаги става голям спектакъл. Освен това през годините на моята световна кариера, театрите не правеха компромиси с изпълнителите, които ангажираха. Всички трябваше да сме на най-високо ново.

В днешно време какви са шансовете на младите изпълнители за подобен успех? 

И днес младите изпълнители имат шанс за кариера. Не съм убедена, обаче, че светът на операта е същия. Има прекалено много експерименти и твърде малко стойностно изкуство. 

Какви са младите изпълнители днес? Какво липсва все още на българската опера сцена?

Младите певци трябва да имат голям респект към онова, което правят. Те трябва да търсят музиката и да я предават на публиката. Не я ли усещат, по-добре да се откажат навреме. Музиката е много важна. Тя ни е дадена свише. За съжаление много от младите изпълнители започват да правят кариера без да са достатъчно подготвени технически и вокално. Те приемат роли, които са свръх техните възможности и много често кариерата им приключва преди да е започнала. 

Аз съм от част от златния век на операта. Тогава всички ние – изпълнители, диригенти, режисьори, хористи, оркестранти бяхме като жреци в храм. Ние свещенодействахме.  Днес прекалено много хора си въобразяват, че са над това, което вършат, че могат да си позволят да оспорват композиторите и създателите на произведенията, които представят. Според мен, на българската оперна сцена липсва онова, което липсва на оперната сцена изобщо – придържане към традициите и респект към изкуството.

Приехте поканата да проведете майсторски клас в Опера Пловдив в края на януари 2017. Какво очаквате от срещата си с младите изпълнители?

Очаквам срещата с младите колеги с нетърпение. Надявам се да срещна добри певци, сериозни и мотивирани изпълнители, хора, отдадени на музиката.

Взехте решение да проведете майсторския клас безвъзмездно. Какви са Вашите мотиви за подобен жест?

Аз обичам да помагам на младите певци. Правя го често. Хората, които са се отдали на изкуството, във всяко негово измерение, често са с ограничени финансови възможности. Същевременно малцина имат възможност да работят с големи майстори- изпълнители, които са се домогнали до тайните на музицирането и знаят, че не само гласът е важен. Те знаят как да го направят по-красив, изразителен и говорещ. С този майсторски клас искам да потопя младите колеги в тази тайна. Със сигурност има какво да научат.

А какво да очакват записалите се за майстроския клас? Как избирате учениците си? Какви задачи им поставяте? 

Всички млади изпълнители трябва да имат преди всичко качества, да имат респект от занаята, с който са се захванали, да бъдат смирени и отдадени, да желаят да се усъвършенстват и да се учат винаги. Самонадеяните обикновено не търпят развитие и професионалния им път е посредствен и незадоволителен.

По време на честването на Вашия юбилей в Опера Пловдив, публиката бе изненадана от отличната кондиция на гласа Ви! Как успяхте да го съхраните? Талант, даденост, труд или някаква друга тайна?

Всичко това, но и още много други елементи. Да си голям изпълнител, не е достатъчно да имаш глас. Той е орган, който ако не се поддържа много внимателно, се амортизира бързо. Изпълнителят трябва да е много мислещ, интелигентен и музикален. Необходимо е да усвои техники, които да му помогнат да развие гласа си градивно, да го обогатяват и да го усъвършенстват бавно и систематично. Най-важно е да не се надценяват, защото изходът е винаги фатален и бърз. Много комети изгоряха на оперния небосклон.

Заявленията за участие се приемат до 25.януари 2017 г. на адрес:

- гр. Пловдив 4000, ДК „Борис Христов“, ул. Гладстон 15, Дирекция на Държавна опера – Пловдив. Телефон за контакти: 032202586 и 0877383204

Стоян Стоянов засне снежната покривка

Напълно очаквано, сняг заваля миналата вечер около полунощ, а Пловдив се превърна в истинска бяла магия. Сгушени в снега къщи и апартаменти със светнати прозорци, няколко димящи комина и хора, наблюдаващи красивата гледка през прозорците си. Дори тепетата потръпнаха леко в очакването на големия следновогодишен студ, който прогнозираха метеоролозите.

А докато повечето от нас стояха на топло и се любуваха на снега само от разстояние, фотографът Стоян Стоянов е направил зашеметяващи снимки на снежния Пловдив. Той архивира крависите мигове години наред, а днес ви представяме 2 снимки, сгушени в зимния студ. Благодарим му за приятните емоции, които ни донесе с работата си!

Поверието гласи: „Ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодородна“

Освен Йордановден празникът е наричан още Водици, Водокъщи и Богоявление. Този празник се смята за третия по големия сред християнските такива и според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. Според народните поверия през нощта на Йордановден небето се отваря. Който успее да види чудото, той ще сбъдне всичките си желания. Има поверие, че каквото си пожелаем в нощта между 5-ти и 6-ти януари, то ще се сбъдне.

Хората вярват, че на Йордановден водата има по-голяма сила. Освен, че пречиства греховете, тя умее да лекува, затова болните влизат в реката, в която е хвърлен кръстът. Ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодородна. На Йордановден се меси обреден хляб, за направата на който се използва част от светената вода. Всеки от дома трябва да си вземе късче, за да бъде здрав и да се радва на късмет и успехи през годината.

На 6-ти януари се извършва празничен водосвет край големите водоеми, а кръстът от църковната служба се хвърля във водата. Който успее да го хване, болести няма да го ловят цяла година. Някои смятат, че именно от Йордановден тръгва обичая, според който именниците се мокрят за здраве и късмет.

На 6-ти януари празнуват всички с името Йордан, Йорданка, Богдан, Богданка, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Боян, Бояна, Данчо, Дана.

Как се е появил портретът на бай Тошо Ефрема и как Веско Сариев е станал колекционер, разказват картините и графиките

Стефка Георгиева

Пловдивската бохема се събра отново заедно, за на накара десетки лица да засияят. Градската художествена галерия на Пловдив се оказа временен дом на бележитите пловдивски артисти, а техните портрети изскачаха очаквано иззад всяка една от изложбените зали, но все успяваха да изненадат посетителите с интересни истории.

„Приятелите и аз“ е изложба на Николай Кучков, който събра, макар и посмъртно, едни от най-известните български творци. Самата изложба разказва истории, които ще ви накарат да се усмихнете, да се разплачете, или да прихнете в бурен смях, придружени от пъстроцветните и топли картини, и графики. Художникът не само представя своя изложба с портрети на приятели, но връща лентата назад във времето, за да си спомним случки с тях и да ни ги разкаже. Така, например, е започнал да рисува бай Тошо Ефрема в култовата кръчма „Пловдив“, с типичните за него цигара и чашка в ръка. Ефрема замахнал и рекъл: „Абе, майно, те и без това ни смятат за алкохолици“, опитвайки се да откаже Кучков от идеята му за картината.

Друга случка разказва за мохабет между него и Веско Сариев. Сариев искал от художника да му направи портрет, а Кучков му предложил друго. Сариев да купи картина от него сега, пък след време той щял да му направи портрет за без пари. Така и станало. Сариев получил своя портрет след 3 години, но междувременно станал запален колекционер.

Ако тези истории са ви интересни, можете да научите още такива в Градската художествена галерия на адрес ул. „Александър Батенберг I” 32. Изложбата може да бъде посетена до края на месеца.

Покривът на старата сграда се разпада, а съществуването й в този и вид заплаша здравето на преминаващите около нея

Стефка Георгиева

Оголени и висящи кабели, ронеща се мазилка, падащи прах и дъски. Не, това не е сцена от постапокалиптичен филм, а картина в самия център на Пловдив, намираща се точно между Джумая Джамия и артистичния квартал Капана. Къща се руши пред погледите на всички ни, а все още нищо не е направено за нейното обезопасяване. 

Самата сграда не е обитаема и видимо не се стопанисва. Стъкла по прозорците почти не са останали, а дървената дограма се руши бавно под напора на слънце и дъжд. Същото се случва и с покрива на постройката, който започна да се руши. Мазилка и дъски са паднали вътре в самата сграда и се опитват да си намерят място към няколко помещения между касите, на които някога е имало врати. С невъоръжено око, лесно можете да погледнете през изпочупените прозорци на втория етаж на сградата и да видите оредяващия дървен покрив, през който вече прозира гледката  светлината на небето.

Припомняме, че преди няколко месеца, сградата беше оградена с информационна лента, указваща на минувачите да пазят дистанция от самата сграда. В момента  липсват всякакви обезопасителни средства.

Под Тепето и Капана ще продължат да следят темата!