Организацията излезе с позиция за натиска върху издателят на „Сега” Сашо Дончев, определи го като откровен цинизъм

Компетентните институции и политическите партии в Република България трета седмица запазват зловещо мълчание по същността на най-големия скандал, свързан с натиск върху независима медия – задушаване на свободата на словото. Това се казва в позиция на Съюза на издателите в България, член на който вече е Капана.Бг. Поводът за реакцията на организацията е срещата между главния прокурор Сотир Цацаров и издателя на вестник „Сега” Сашо Дончев. Съюзът на издателите определя натиска върху Дончев като откровен цинизъм, който унизява още повече българските медии. Издателите определят случая за изключително тежък, защото илюстрира обхвата на политическите и институционалните механизми за натиск и тормоз върху собствениците на медии с независима редакционна политика.

В Съюза на издателите в България членуват Икономедиа" АД – издател на "Капитал", "Капитал Дейли", Капитал Quaterly", "Регал", "Бакхус", "Сега" – издател на вестник "Сега", "Зебра БГН" АД – издател на списание Клуб "Z" и clubz.bg, "Медияпул" ООД – издател на Mediapool.bg, "МИТ ПРЕС" ООД – издател на списание "Мениджър" и списание за почивка и пътешествия "Далече", "БРЯГ МЕДИА ГРУП" ЕООД – издател на в. "Бряг" – Русе – областен всекидневник, в. "Посоки" – Плевен – областен всекидневник, в. "Силистренски бряг" – областен всекидневник и в. "Новините глас" – Ловеч – областен вестник. "Кю Медия" ЕООД – издател на списанията АMICA, L’EUROPEO, ABITARE, BRAVACASA, MAX и QM, "Топ Новини" ЕООД – издател на вестник "Топ новини" и информационен сайт topnovini.bg, "Под тепето" ООД – издател на ПОД ТЕПЕТО и КАПАНА.БГ и "С-ФАКТОРБГ" ЕООД – издател на Faktor.bg.

Ето и цялата позиция на СИБ:

Героят на Оруел знаеше, че ако иска да скрие една тайна, трябва да я скрие от себе си. Днес обаче унизеното положение на българските медии не може да се скрие, а кристализира ясно в индекса за свобода на словото, демонстрирайки на нашето европейско семейство, а и на целия свят, компрометираната журналистическа професия в България, ерозирала не само от пренебрегване и цензура, но и от умишлените атаки и репресии, на които не успяваме да дадем колективен отпор.

Съюзът на издателите в България е поставил за своя основна цел защитата на независимостта на българските печатни и интернет медии. Доколкото свободата е невъзможна без авторитет, както и авторитетът – без свобода, вярваме, че наше призвание е да дадем възможност да израстне поколение с нови идеали, за което откровения цинизъм на натиска върху издателя на в-к „СЕГА“ ще бъде дълбоко неприемлив.

Запасът от аналози на порочните практики за медийно влияние е голям, но този случай считаме за особено тежък, защото илюстрира обхвата на политическите и институционалните механизми за натиск и тормоз върху собствениците на медии с независима редакционна политика.

Резултатът на насърчавания от управляващите от всички политически сили клиентелистки модел на посредствената журналистика са очевидни.  Днес сериозните разследвания, коментари и разработки са не правило, а изключение. Порочните практики при провеждането на обществени поръчки и разпределянето на публичен ресурс напомпват присъствието и самочувствието на „медии“, чиято професионална задача е да сеят шок и ужас на всеки кръгъл час, без да ги е грижа дали информацията е достоверна, а отразяването – етично. Днес няма нужда от репортери и коментатори, които разобличават безочливите кражби, нито от карикатуристи, които безмилостно осмиват управленското лицемерие. Няма нужда и от издатели, които отказват да търгуват с медийно влияние.

Единадесета година поред България систематично се срива все по-надолу в индекса за свобода на словото. От доста време страната ни стабилно заема местата в дъното на всички Европейски държави, съществено изоставайки от Босна и Херцеговина, Сърбия, Албания, Косово. Далеч напред са и Нигер, Танзания, Бутан, Никарагуа, Либерия, Тунизия и т.н. От 36-ти през 2006 г. днес сме на 109-то място с все по-сриващ се индивидуален индекс.

Компетентните институции и политическите партии в Република България трета седмица запазват зловещо мълчание по същността на най-големия скандал, свързан с натиск върху независима медия – задушаване на свободата на словото. По думите на Пърсиг, бедата е в това, че развитието трябва да протече в корените, а не в клоните, поради което Съюзът на издателите в България се обръща към българското общество и свободните медии.

За щастие, в България все още има журналисти и медии, които не се примиряват със статуквото и не се плашат от репресиите. Ние се обръщаме към тях – не за да ни защитят, а с призив да не се отчайват! Да продължават да се борят и да бъдат свободни! Да вършат работата си честно и почтено, въпреки високата цена, която трябва да плащат всеки ден. Защото нашето общество има нужда от тях.

Учениците от ПГКИТ „Д-р Иван Богоров” дефилираха на годишно модно ревю, за да представят изработените от тях облекла и аксесоари

Още едно училище в Пловдив ще предлага специалност „Фризьорство”

Йоана Иванова, стажант

Учениците от пловдивската Професионална гимназия по кожени изделия и текстил „Д-р Иван Богоров” представиха изработените от тях облекла и аксесоари на годишно модно ревю в Дом на културата „Борис Христов”.

Модното шоу се провежда за пета поредна година и е част от дипломната работа на учениците от 12-ти клас. Училището избира различен надслов всяка година и се стреми към оригиналност и изобретателност. За 2017 г. то премина под мотото „През хановете, царете, войводите и до днес“. Вдъхновени от най-светлите личности в българската история, младите моделиери представиха стилизирани костюми на владетели, щамповани тениски на царе, които учениците сами са обработили компютърно и отпечатали в гимназията, както и съвременни рокли от тюл, дантела и органза, съчетани с кадифе и кожа, чанти, обувки, сакове и кожено-галатерийни изделия. Артикулите са съобразени с модните тенденции и изискванията на пазара, но в същото време и с вътрешното усещане за естетика на децата. Те са изработени в часовете им по практика и по време на работата им в различни фирми, партньори на училището.

Младите моделиери сами дефилираха и представиха творенията си, а техни съученици и приятели ги окуражиха с бурни овации. Специален гост на ревюто беше директорът на Регионално управление на образованието Пловдив, която остана силно впечатлена от уменията на децата.

Освен модното шоу, учениците бяха приготвили и изложба на различни изделия, изработени лично от тях – пантофи от естествена кожа, текстил и вълна, нови модели чанти, ръчно тъкани картини с чипровски мотиви и къщи от Стария град, малки подаръчни торбички, детски буйки, кожени пана, щамповани тениски, играчки и други. Гостите имаха възможността освен да разгледат красивите творения и да се сдобият с някое от тях, като по този начин подкрепят дейността на училището.

Прическите на моделите са дело на учениците изучаващи СИП „Фризьорство”. Те бяха подготвили специална демонстрация за публиката. За грима пък се погрижиха децата от клуб „Гримьорство”. От следващата учебна година децата ще могат да изучават фризьорство не само като избираема дисциплина, а и като отделна специалност.

Антонина Михайлова  и инж. Ваня Таскова, преподавателки в гимназията, коментираха пред Под тепето, че специалностите в ПГКИТ имат стопроцентово приложение и реализация. Училището си сътрудничи с различни пловдивски фирми, където учениците ходят на практика, а след завършване могат да получат и работа по специалността си на изключително добро заплащане.

Дълбоките истини са обикновени, лишени от каквито и да е украшения. Като разговор между приятели, споделя поетът

Паулина Гегова

„И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник.

Завинаги от върха на хълма.

Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби. „

Това е само малък фрагмент от цялостното творчество на пловдивския поет Йордан Велчев, който снощи представи новата си стихосбирка „Събиране на значенията“ в книжарница „Хермес“.

Пространството беше запълнено от любители на стиховете на Велчев, както и много негови близки. Начело с Божана Апостолова и Стефан Попов, за един час, храмът на книгата се превърна в истинска наслада за ухото и възприятията.

„Събиране на значенията“ се състои от 7-8 малки цикъла, свързани помежду си. „Река“, „Гладиатор“, „Нима“, „Сред“, „Снимка“ – това са само част от стиховете, които актьорът Стефан Попов прочете на публиката, карайки я да го слуша в захлас.

Самият Велчев също прочете част от творбите си, като се шегуваше, че не може да ги пресъздаде така, както актьора. Част от стиховете са писани още преди 40 години, други са съвсем нови, но всички имат един и същ смисъл – гадаят значението на човешкия живот.

За мен това е странна книга. Открих, че в писането на текстове, стойност има култивираната простота на думите. Дълбоките истини са обикновени, лишени от каквито и да е украшения. Като разговор между приятели. Всичко останало е тишина, сподели авторът, като допълни, че животът е преходен, че в него няма отлагане.

Йордан Велчев не е новопораснал поет, който просто измисля едни красиви стихове. Който просто нарежда думичките една под друга. Той е човек с опит, със собствен почерк, оставил едно огромно наследство в литературната сфера. Римата в стихотворенията му носи в своя подтекст собствения му глас.

Книжният вариант на стихосбирката е изчистен на вид. С бели корици, без изображения, носеща една освободеност, от която липсва ангажираност и претенциозност. Много от стиховете в нея са за Пловдив, други са за изгубената любов, а трети за природата и нейната безгранична сила върху ни.

"Сияе"

Село – захвърлено с табелите си край

бръмченето на пътя. И го гледам:

не си пристига, нито заминава. И го слушам:

в пейзажа, който, премълчавайки, изтъква,

достатъчна му е компанията на реката

(как й показва сутрин своите пътеки и ги прибира

вечер).

Уж е мъртво, а блести със трепетликите си –

сред ръкоплясканията на листата.

С ирониите на косове сериозността ми ръководи

в следобеда (и тромавите му глаголи).

Мен, вадещия своите пристигания тук като несръчен

вълшебник из ръкава на шосето.

Мен, съюзяващ стъпките си с площадчето пред църквата

(то не желае да е център на света).

Сам в това село –

отсъствието на хора не прави тишината по-голяма.

В това село, в което небето

така тежи от лекота, че е възможно

да поддържаш хоризонтите с кутрета, за да не рухнат

(и ме завие планината с каменните си юргани).

Тук, докато влизам от сянка в сянка

като от себе си във себе си (без да почукам).

Тук, надничащ през пролуките на оградите, където,

приютени в майчинството на пейзажа,

сияят – от жизнерадост –

на гробището зъбчетата млечни.

Това трябва да е политиката ,в която трябва да се развива града ни – по-малко автомобили в центъра и по-достъпни места за пешеходци и велосипедисти

Теодор Караколев

Една от най-хубавите идеи в последните месеци премина някак незабелязано – Иван Тотев обяви, че зоната около тютюневите складове може да се превърне в пешеходна. Аргументацията е чудесна – районът в момента е затворен от съображения за сигурност, но проблеми с трафика няма. Би било страхотно това да се превърне в реалност – преобразуването на Капана е показателен пример какво става, когато едно място се даде от автомобили на пешеходци. И това не е някаква нова идея – така изглеждат туристически зони от градовете в цяла Европа, такива са и местата, заради които цялата страна завижда на Пловдив – дългата Главна, Капана, Стария град. Ако същото се случи и с Тютюневото градче – едва ли ще съжаляваме.

Това е политика, която се води по целия свят и на страниците на някои пловдивски медии няколко пъти сме говорили по тези теми. Експериментите, от които можем да черпим опит в Западна Европа, някои азиатски и дори американски градове ясно показват – отделиш ли едно място за пешеходци или велосипеди, хората започват да ходят повече пеша, или да карат повече велосипед. Те слизат от автомобилите.

Това би се случило и в Пловдив и затова успехът на гражданското общество (без значение какви формални доводи се изтъкват от общинската управа) да не се изгражда паркинг под пеещите фонтани е важен. Така си спестихме една „покана“ към стотици автомобили. Ситуацията – макар и в съседство – с тютюневите складове е по-различна, но урбанистичните закони са същите. Едно затваряне за автомобили и преобразуване на зоната в пешеходна – заедно със съответните ремонти, разбира се – ще отвори квартала към града.

Зоната е доста по-различна от Капана и предоставя различни възможности. Сградите са по-високи, улиците са по-широки, има повече озеленяване. Мястото по-лесно може да приема различни видове пазари, а защо не – шествия, празненства, концерти.

Разбира се, всичко това трябва да се случи внимателно и постепенно. В района има достатъчно бизнес центрове, офис сгради, магазини, спортни центрове и подобни точки, които не могат да бъдат напълно откъснати от автомобилен достъп – дали през цялото време, дали само сутрин, варианти има много. Тези неща обаче трябва да се обсъждат – обществено, достъпно за граждани, инвеститори, експерти. И съответно накрая ролята на публичните институции е да изпълнят това, около което се обединят горните групи.

Във всеки случай идеята да се коментира пешеходна зона около Тютюневите складове е чудесна. Смелостта да се коментират такива, привидно непопулярни теми, като затваряне на улици за автомобилен трафик е похвална. Това трябва да е политиката ,в която трябва да се развива града ни – по-малко автомобили в центъра и по-достъпни места за пешеходци и велосипедисти. А идеи и проблеми за решаване има много – трудността за преминаване с велосипед от север на юг през идеалния център (частично затваряне на „Отец Паисий“ е една смела идея), проблеми с почти всички кръстовища, и още, и още. Но посоката е тази.