Филмът „Да живее България” търси отговори на наболели въпроси

Премиера на документалния филм на Адела Пеева „Да живее България” ще се състои в рамките на Киномания в Пловдив на 27 ноември в Лъки- Дом на киното. Лентата фокусира вниманието на обществото към един сериозен проблем - възраждането на екстремния национализъм у нас. В продължение на три години е проследено развитието на няколко младежи от София, Стара Загора и Пловдив с подчертано патриотично чувство, които определят себе си като патриоти и по-често като националисти.

Водени от патриотични чувства и желание да утвърдят собствената си идентичност, тези млади хора прекрачват тънката граница между патриотизма и откровения национализъм. Безразличието или нескритата подкрепа на „възрастните“ ги лишават от коректив, а това означава, че в България днес расте поколение, склонно към шовинизъм и агресивен национализъм. Всички те смятат, че бъдещето им принадлежи. Въпросът е обаче: какво бъдеще да очакваме ние?

Къде е границата между патриотизма и национализма? Кога и как започва осъзнаването в патриотизъм и как – в национализъм? Кой спомага за това осъзнаване: учители, родители, приятели, културни дейци, местното управление? Филмът търси отговори на тези въпроси. Гледайте го на 27 ноември, в Лъки- Дом на киното.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ
Документален филм, 55 минути

Продуцентска къща
АДЕЛА МЕДИЯ

В копродукция с
Българска Национална Телевизия

С подкрепата на:
ИА Национален филмов център
Програма „Култура“ на Столична община

Сценарист и режисьор:
Адела Пеева

Оператори:
Димитър Скобелев
Пламен Гелинов
Светла Нейкова

Изпълнителен продуцент:
Слободан Милованович

Пловдив ще представи Голямата епископска базилика на изложба в централата на ЮНЕСКО днес. Събитието е част от кампанията за включване на мозаечното наследство на Пловдив в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Преди няколко дни, отново в Париж, се проведе среща на официални лица, на което бе представена кандидатурата на града ни. Днес събитието ще е първото за широката общественост. Целта на кампанията е да се вдигне популярността на пловдивските мозайки в Европа. Крайната цел е градът ни да влезе в Списъка на ЮНЕСКО с Епископската базилика, Малката базилика и сградата Ейрене в подлеза на Понеделник пазара.

Успоредно с популяризаторската кампания ще се работи и по всички административни стъпки. Най-близката цел е наследството ни да влезе в Индикативният списък - предвраителната фаза, преди окончателното включване в ЮНЕСКО. Днес в Париж са и пловдивски експерти археолози, историци, реставратори, които ще представят по-детайлна и експертна информация за историята на Епископската базилика. В следващите месеци този процес ще продължава с италиански експерти, които имат опит с документацията на ЮНЕСКО. Цялата дейност се върши съвместно от Министерството на културата, Община Пловдив и основният спонсор на последните пловдивски разкопки - фондация "Америка за България".

Тази седмица в Пловдив ще сме по следите на изчезналите уискита, ще призовем Дама Пика и няма да мигаме пред българското кино

Най-добрият дигитален гид под тепетата Lost in Plovdiv отново ни представя по-добрите събития.

Снимка: otmt_kalinin

20 ноември

Караоке вечер във Фабрик

FabricBar Plovdiv обича да започва седмицата с големи усмивки, за да им върви така чааак до другия понеделник. Затова точно  понеделник вечер в култовия пловдивски бар е отредена за караоке с щурата Зорница, която далеч не подбира кой може и кой не може да пее, а има само едно условие - да можете да пиете и да не ви пука, като излезете да пеете на сцената!

FabricBar
20.30 часа
Вход свободен

Премиера на стихосбирката "Танцът на любовта" от Ирена Сиракова

На премиерата на стихосбирката „Танцът на любовта“ ще си говорим за живота, любовта, мечтите, среднощните фантазии, съдбата и приятелствата с авторката Ирена Сиракова и автора на фантастика и трилър – Ники Пеев в ролята на водещ. За да е настроението още по-магично и красиво, докато си говорим и четем стихове, Милица Трендафилова и Коцето от Bachata del Soll ще нажежат страстите и ще ни демонстрират красотата на бачата. А Мата и Венци Джорви от от Tango Aficionado ще ни демонстрират магията на танго. Освен на тези два стила танци и ако черна котка не ни мине път, ще можем да се насладим и на кизомба.

Vintage House
19.00 часа

21 ноември

Midas Fall (SCO) and Raised By Swans (CAN) at Bee Bop Café

Комбинирайки елементи от електронна, фолк, пост-рок и алтернативна рок с прогресивни и готически нюанси, шотландската група Midas Fall вади отличителен и завладяващ звук, създавайки стегнати, блестящи звукови пейзажи, водени от очарователно меланхоличните вокали на Елизабет Хейтън - звук, описан като "мощен, но крехък, опустошително красив и красиво опустошителен".

Raised by Swans е музикалният псевдоним на канадския соло изпълнител Ерик Хаудън. Певецът-композитор и многоинструменталистът Хаудън е написал, записал и пуснал три независими албума с пълна дължина като "Raised By Swans" досега; Codes and Secret Longing (2005), No Ghostless Place (2010) и Öxnadalur (2014). В момента той се готви да запише четвъртия си албум.

Bee Bop Café
21.00 часа

Държавните липи

Абсолвентите от специалност "Актьорство за драматичен театър" към Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" с художествени ръководители доц. Веселин Ранков и ас. Ивана Папазова представят „Държавните липи“ от Ст. Л. Костов.

Учебен театър Пловдивски университет
19.00 часа

Три азиатски пиеси - клас 12+3

Студентите от 2-ри курс "Актьорство за драматичен театър" към Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" представят три азиатски пиеси: "Неван - сърцето на света", "Следствието" и "Кумари - живата богиня".

Сценография,костюми и режисура - проф.д-р Александър Илиев
Педагог - Зоя Капон

Учебен театър Пловдивски университет
18.00 часа
Вход свободен

Сестри Палавееви

Спектакъл-намигване към един... интересен период от нашата история. "Сестри Палавееви" по едноименния роман на Алек Попов е екшън-комедия, която вярваме, че ще Ви хареса, независимо с какво чувство гледате на ерата на комунизма. Награда Икар за дебют на Боряна Братоева и Мила Люцканова за ролите на сестри Палавееви!

3 номинации за Аскеер - за поддържаща роля на Добрин Досев (Медвед), за костюми (Николина Костова-Богданова) и за драматургичен текст (Алек Попов и Деляна Манева).

Драматичен театър Пловдив
19.00 часа

Всички събития може да намерите в lostinplovdiv.com

Някои истини не сме готови да ги глътнем, а пък да ги смелим – още повече, въпреки това, гладът за истина не трябва да има засищане, смята чаровният психотерапевт

Ако нещо прави смисъла, то е Любовта

Таня Грозданова

Мадлен Николаева Стайкова-Алгафари. Дата на раждане: 04.11.1967, в София. Семейно положение: омъжена, с две деца. Професия: психотерапевт, преводач, писател с 10 книги зад гърба си.

Това е съвсем кратка визитка, написана заради изискванията на жанра интервю, иначе Мадлен Алгафари няма нужда от представяне.

Срещаме се преди десетина дни под тепетата. Мадлен бе поканена от Дамски клуб „Бизнес на високи токчета“ и неговата представителка за Пловдив Виолета Кузмова в студио ВиБоАспект, на беседа за новата ѝ книга „Пътят на сърцето“.(бел.авт.:виж галерията долу) Томчето, родено след 40 дни по пътя Камино - преживяване, което Мадлен си подарява с приятелки за 50-ия рожден ден, е изпълнено с поетични, прозаични текстове и импресии.

Пътят на сърцето магистрала ли е или пресечна планинска пътека?

Всичко е! Понякога въобще няма пътека и трябва с едно мачете да ходиш и да сечеш. Да, някой път е много широка магистрала, някой път криволичи. Друг път има супер много кръстовища и разклонения. Понякога губиш стрелката и указателните табелки…

А кой път бихте извървели отново?

Ми, всичките. Аз нямам нещо, което да искам да се махне от миналото ми или да съжалявам, така че всичко бих си повторила за тия 50 години досега.

Боледувате ли качествено?

Ами гледам да не боледувам вече. Истината е, че откакто се занимавам с тази професия вероятно съм била няколко пъти хремава, един път грип си спомням с температура, някакви стомашно-чревни и зимни вируси, но да чукам на дърво – много, много, много рядко.

Има ли засищане гладът за истина или и в този случай трябва да има балансирана диета?

Това е важно с диетата. Някои истини не сме готови да ги глътнем, а пък да ги смелим – още повече, получаваме разстройство. Първо – човека, като вид, и то не говоря за някакви истини от типа на „Да, излъгало ме гаджето" - нещо такова. Говоря за едни други, малко по-космически и така философски, за които не сме готови. И не мисля, че трябва да има засищане, защото ще спре развитието. Ако някой вземе да се наяде напълно и научи всички истини, ще трябва да умира. Какъв е смисъла да бъде още тука?!

Коя е любимата ви приказка за пораснала деца?

Ако трябва от моите да си избирам, ще бъде много трудно. Все едно от децата да си избираш, но например – много обичам „Приказка за откраднатото време“.

А житейска?

Ами аз имам доста приказки. Например, много ми е любима приказката на моята майка. Моята баба, истинска биологична, всъщност е пристанала на дядо ми, избягала, а и тоя я е откраднал. И нейният баща – моят пра дядо – я проклина, защото тя е била най-голямата сестра и е трябвало да гледа по – малките, тъй като майка им вече е била починала. Някога такава е била традицията – най-голямото момиче в семейството се превръща в майка и трябвало да остане незадомено, за да доотгледа другите и тя въпреки всичко, решава, че ще слуша любовта. Избягва с дядо. Умира при раждането на майка ми, обаче. Това е действителна приказка. След което сестрите на моя дядо – баба Иринка и баба Ценка - тръгват както също е имало традиция – по съседните села да търсят прясна вдовица. Например, когато е оставал младоженеца с кърмаче. Някога е имало доста смъртност при ражданията. На село се е раждало с бабуващи жени, не е имало болници което разбира се е било и голям плюс, защото бебето не е било отделяно от майката след раждането.

И те тръгват да търсят прясна вдовица, намират моята баба, която аз всъщност припознах, като моя баба. Тя била овдовяла, защото мъжът ѝ е бил ремсист и тя с него е лежала по затворите в София. Май за някакви позиви, които са разпространявали. И тя там прави перитонит, вече е знаела, че няма да има деца и когато идват двете сестри на дядо и ѝ казват „Има едно кърмаче, остана сираче. Майката умре при раждането и младоженеца – търсиме му булка?!“. Баба ми тогова е питала само „занаят има ли“. Нищо друго, нито на колко е години, бебето дали е момиче, дали е  момче – никакво значение. Единствено има ли занаят, а те казали "да, бъчвар е. Прави буретата на няколко села".   

И тя тръгва с една каруца. Отива при мъж, когото не познава, само защото там има бебе. Защото тя вече е знаела, че вече не може да има деца… (бел.авт.: просълзява се)

Настръхнах.

Да! Аз нямам стихосбирка,  в която да няма стихове за нея. Всъщност тя никога свои деца не е могла роди, но е отгледала майка ми, сестрите ѝ, после мен, сестра ми, нашите деца - помагала е много. Това е един от най-великите хора, които някога съм познавала. Аз я цитирам чето, а в същност мога да напиша, бисери, сентенции от нейни мисли. А на училище не е ходила.

Знаех си, че е приказка за Любовта.

То няма друга, ако нещо прави смисъла, то е Любовта.

Летенето учи ли се или е вродено?

Първо е вродено, после ни отучват! Много старателно системата ни отучва и после трябва да ходим на терапия, за да се научим и отново да си спомним.

А за какво още нямате мира, не сте я намерили?

За хората, които са автоагресивни и не си дават сметка, че съсипват сами животите. Решават, че всичко им е криво и изобщо не виждат личната си отговорност. И като че ли упорито и настървено бранят гледната си точка, че външното им е виновно – другият: попът, царят, пъдарят, държавата… Това може би никога няма да се примиря – да се опитвам да обръщам хората да виждат, че те са автори, те са сценаристи, те са режисьори, те са главни актьори. Те си пляскат или се освиркват после в живота, но това преместване на пулта за управление вътре в себе си, а не извън себе си, е може би един от най-големите признаци за осъзнатост и узряване. И с това не мога да се примиря.

От там идват всички, като логика „хейтъри“ после. Дали ще са хейтъри спрямо държавата или така просто да имат потребност да калят някого, защото себе си не могат да умият.

Има ли нормални нерви?

Разбира се. И влюбването е стрес. Дистресът е страшният, когато вече хронично има проблеми и не можем да се справим. Стресът означава, че сме живи, иначе ще сме умрели – няма никакви вълнения, тревоги, уплахи, драми, тъги, гняв.

Пука ли ви какво ще кажат другите?

По-малко, определено. Вече много по-малко се интересувам. Знам си собствената цена, което означава плюсовете ми, минусите ми и вече знам колко е нормално някой някъде да не може да те понася, дори и тогава когато ти не го познаваш.

Обаче факт е, че нито един от тия, които не ме понасят, не познавам лично и от къде тия хора си взимат впечатлението.

Как се чувствате?

Ха, добре! Чувствам се щастлива, здрава, любопитна, оптимистична. Малко уморена, защото съм майстор и аз да си оставям съботи и недели. Чувствам се пълна, все по-цяла и много нетърпелива.

Искате ли да кажете нещо, което никога никой не ви е питал?

Проблемът е, че мен много ме питат… (замисля се)

Май имам нужда някой да ме глези. Истината е, че аз подпирам много народ. Дори съм си избрала такъв занаят – подпирачка и имам нужда понякога да бъда абсолютно гумена и безхаберна. Ето затова ходих на Камино. Да вися в ръцете на някого и да не трябва нищо.

Пожелавам ви го!

Въпросите всъщност са игра на думи със заглавия на нейни книги, без последния. В края на интервюто Мадлен се усмихна и възкликна „Абе, вие в Пловдив сте някак много умни, духовни, духовити… Има нещо специално в този град!“

За символите, които Мадлен е видяла, вървейки по Камино, може да прочетете в Под тепето.