Пейо Яворов е един от най-големите български поети на 20 век. Роден е в Чирпан през 1878 година и завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. В София със съдействието на д-р Кръстев и П. П. Славейков става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание по това време – сп. Мисъл. Издава първата си стихосбирка „Стихотворения“ през 1901 г., а второто й издание от 1904 г. е предговорено от Славейков. Втората му стихосбирка „Безсъници“ излиза през 1907 г. и окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане.

Но чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. През 1912 г. се жени за Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов. Нейната любов се оказва фатална за Яворов. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет — Пейо Яворов.

Въздишка 
  
На гаснещия ден прощалните зари
и аромат от рози, покъсани без жал;
на лебед песента, все болен от зори —
душата ми самотна и нейната печал…
 
Ах, тихата печал на скорошната нощ
и в храсти оголели въздишка на зефир;
широките крила, отпуснати без мощ —
душата вече мъртва — и гробният й мир.

Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете
        в две хубави очи; — музика — лъчи
        Не искат и не обещават те…
        Душата ми се моли,
        дете,
        душата ми се моли!
Страсти и неволи
        ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях —
        не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
        Душата ми се моли,
        дете,
        душата ми се моли…
        Не искат и не обещават те! —
        Две хубави очи. Музика, лъчи
        в две хубави очи. Душата на дете…

Вълшебница

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! — пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; — аз те гледам; — век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

Ела!

Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти — свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир посред цветя заспал.
 
Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце —
в таз лунна нощ, под звездни небеса.

Блян

На крехка майска роза пъпка — туй си ти;
а утрото на май са моите мечти:
въстава ден…
На моята любов под знойните лъчи
— една за мен,
ти ароматна ще цъфтиш.
Ти моите гърди ще украсиш,
ще радваш моите очи.
 
Ще бъде слънце любовта ми — и зари
над тебе ще пилей, за тебе ще гори.
След зноен ден,
на теменужна вечер хладната роса
— и теб, и мен
пред вечен сън ще ороси…
И дебном ангел тих ще угаси
звездите в модри небеса.

Може би

И аз сломен попитах — и сломен,
най-после чух! То беше знам, душата,
една вълшебна корда в тишината,
то беше моята душа пред мен,
звучаща тихо: може би…
А слънцето захождаше. В забрава
от страх, попитах — и тогава
аз чух най-тихо: може би.
 
И аз сломен глава на гръд оборих,
но все простях към изгрева ръце,
с надежда в безнадеждното сърце,
и като ехо в себе си повторих,
сломен повторих: може би…
А слънцето се беше скрило вече
и нощ зловеща, близо и далече,
со смях понесе: може би.
 
И аз все чакам! Ето векове
изминаха как гледам в тъмнините.
И все аз чакам! Ето ветрове
до кървав плач ме шибат по очите.
И все повтарям: може би…
Аз чакам слънцето и слънчев блясък,
с очи покрити веч от прах и пясък,
и сляп отдавна! — може би.

КинеДок се завръща в Пловдив на 29 октомври, неделя, от 17:00 ч. в Club Fargo с прожекция на словашкия документален филм „Пара над реката“.

Вход свободен! Подробности за филма вижте в публикациите към събитието.

КинеДок се организира от Activist38 с подкрепата на Подпрограма МЕДИА на Програма „Творческа Европа“ на ЕС, ИА „Национален филмов център“, Фонд „Култура“ на Община Варна, Програма „Варна - Европейска младежка столица 2017“ и Национален фонд „Култура“.

Пълна програма и подробности - в официалната фейсбук страница @KineDokBulgaria и на https://kinedok.net/bg.

С наближаването на дългите нощи и кратките дни и предстоящия Хелоуин в средата на златната есен, преди да настъпят дългите и студени зимни вечери да се подготвим подобаващо за приближаващата зима и забавно да украсим своя дом с топли цветове и светлина, рисувайки върху стъкло.
Предлагам Ви да украсите сами своя стъклен съд, за да Ви грее и топли и пази от тъмнината вечер и стопля душата Ви.
Заповядайте при мен в ателието по стъклопис и ароматни свещи, за да украсите едно стъкло с различни цветове и форми!
Ателието се намира в закътаната уличка на Стария град Пловдив, ул.Стръмна №3 на улица на занаятите.
Подготвила съм Ви различни стъклени предмети и много цветове. А може и вие да донесете вашия стъклен предмет и да го украсите красиво при мен.
Заповядайте ще Ви приготвя различни стъклени предмети ,като цените варират от 5 до 20 лв в зависимост от предмета ,които ще пожелаете да изработите.
Очаквам вашите записвания и потвърждения на телефон 0885090749
Няма вързастови ограничения

„Новите дрехи на Краля” – детска куклена постановка по Ханс Христиан Андерсен
Когато в едно Кралство всички се страхуват да казват истината, ще се намери ли кой да извика: „Кралят е гол!“…
Режисьор: Иво Игнатов – Кени
Драматургия: Добрин Добрев – Додо и Венера Фингарова
Сценография: Ваня Стефанова
Изработка на кукли: Павлина Василева
Участват: Иво Игнатов – Кени, Добрин Добрев – Додо, Валерия Минева, Виктория Христова и Ивайло Иванов

ЦЕНИ:
5 лева - дете
2,50 лв. - придружител
Начало: 11.30 часа

Билети можете да закупите преди постановката
в театрална зала ХЕНД - гр.Пловдив, бул."Руски" №18
или да резервирате предварително на:
0898 492 672; 0888 967 613

Пълната програма за месец ОКТОМВРИ може да откриете в страницата на театъра.

Театъра си запазва правото да прави промени в програмата*

Неделната работилничка в Младежки център Пловдив продължава да развива новия цикъл работилници "Земята на хората"- ще си говорим за живота във великата Римска империя и ще изработваме модел. Работилниците са подходящи за деца от 6 до 10 г. и започват в 11 часа.
Само с предварително записване на тел. 0898 394219. Местата са ограничени. Цена на посещение- 5 лв.

На 28 октомври в село Шишманци ще се проведе 3-ти национален конкурс „С музиката на Никола Ганчев“. Очаква се в читалището на селото " Св. Св. Кирил и Методий" да покажат своето майсторство най-добрите кавалджии от цялата страна.

През 2014 година, когато се навършиха 95 години от рождението на Никола Ганчев  и 13 години от неговата кончина бе открит бюст паметник в родното му село. По предложение на кмета на Шишманци Костадин Иванов тази година на септемврийската сесия на ОбС-Раковски бе взето решение площада в селото да носи името на видния музикант.

Никола Ганчев е един от най-големите кавалджии на 20-ти век. Роден е на 28 септември 1919 г. в село Шишманци. Майка му е била народна певица, а чичо му Васил бил кавалджията, който първи го подтикнал към свиренето. Първия си кавал получил, когато бил на 7 години. На 16-годишна възраст необикновеният му талант е признат и е поканен да направи първите си записи в радиото.

От 1936 г. е редовен изпълнител в "Радио София", редом с най-изявените музиканти и певци тогава. По това време създава първата си народна група: гайдар – Слави Велев, гъдулари – Александър Илиев и Недка Тонева от село Девня, единствената жена по него време, която свири на кавал, учила се от Никола Ганчев. Кулминацията в неговия творчески път настъпва през 1951 г. с основаването на Държавния ансамбъл за народни песни и танци с ръководител Филип Кутев. Никола Ганчев става главния му помощник и консултант. В продължение на 30 години Ганчев е пръв солист в ансамбъла и с най-прецизния акомпанимент на изтъкнати певици, като Вълкана Стоянова, Надка Караджова, Комня Стоянова, Бойка Присадова, Янка Танева и други. През многобройните си пътувания пресъздава преживяното в музика и натрупва изключително много познания за българската народна музика. Макар и принадлежащ главно към тракийската школа, оставя след себе си творби, които представляват всички фолклорни области в България, в цялата им пъстрота и разнообразие.

Преподавал е на много млади музиканти.

И до ден днешен неговото криво пловдивско хоро, което е записано преди около 45 години  е на държавен изпит за студентите в академията за музикално танцово и изобразително изкуство. Това е достатъчно показателно, че младите кавалджии продължават да се учат от неговата музика и чрез нея той продължава да живее в сърцата на своите почитатели. Музикалният инструмент кавал е изключителен, а кавалджиите в България стават по-малко, коментираха от АМТИИ. От академията приветсват всяка направена стъпка в посока  това изкуство да има своите последователи, а конкурса в Шишманци  е пример за това.