Алексис Джонсън е обучаващ директор в британската артистична организация Walk The Plank, които проведоха кратко „Училище за спектакли“ в Пловдив. Събитието е част от подготовката на града ни за Европейска столица на културата. Walk The Plank провежда такива курсове в цяла Европа, като много от тях са свързани именно с проекта ЕСК. Обучението в Пловдив се проведе във Военния клуб, като в него участваха артисти от няколко държави, като по-опитните изнесоха обучителни лекции. След посещение на Адата те събраха впечатления, които са се превърнали в творби на изкуството и ще бъдат представени тази вечер от 19 часа, отново пред Военния клуб, с „изкуство на открито“ (outdoor art). Walk the Plank е от организациите, станали част от кандидатурата на Пловдив и включени в Апликационната книга, а Алексис Джонсън разказа за работата си и впечталенията си от Пловдив пред Kapana.bg:

- Разкажете за себе си и за връзката си с Пловдив, как се свързахте с фондация „Пловдив 2019“, кой ви покани? 

- Ние сме организация, която съществува от близо 25 години и е базирана близо до Манчестър в Обединеното кралство. Ние се занимаваме с изкуство в публични пространства (“outdoor art”), което е сравнително нов термин в света на изкуството. Той обединява хората, които правят улични представления, неща с огън и пиротехника, инсталации, неща, които се случват на открити пространства. В Обединеното кралство с Walk the Plank сме създавали доста страхотни творби в открити пространства, в които публиката става и участник. Създавали сме неща както за градове – културни столици, така и за културни центрове, други фестивали и по-малки събития из Европа, но и по света.

При нашите пътувания разбрахме, че е много важно и ценно да се обменя опит в тази артистична форма на изкуството в открити пространства. В някои държави тези изкуства са много напред, а в други – изостават. И сметнахме, че ще е чудесно да се създаде една общоевропейска мрежа, и да изследваме и работим в тази посока.

Откъде дойде идеята за Училище за спектакли? През 2015 година написахме проект за финансиране за това училище с различни партньори. „Пловдив 2019“ бе един от тези партньори, като идеята ни беше да развием капацитет, който да спомогне успешното представяне на града, като Европейска столица на културата. Затова и Училището се случва сега, 2 години преди 2019-а, целта е да бъде подготовка.

В тази мрежа има и други партньори – някои са от Каунас в Литва, които също ще бъдат ЕСК през 2022, има партньори Лимерик от Ирландия, който беше град - кандидат за ЕСК. Макар и да не спечелиха, те си продължават програмата, тъй като са дали много обещания по време на кандидатстването, които искат да изпълнят. Други партньори са от Пафос – Европейската културна столица от Кипър през тази година. Първото Училище за спекткали беше там през 2016 година, след това направихме такова в Каунас, а в Пловдив третото. Последното ще бъде през ноември в Лимерик.

Всяко училище за спекткали е различно. Честно казано, ние самите все още се учим в движение. Вярваме, че ако съберем страхотни артисти заедно и ще създадем чудесни произведения на изкуството. В сегашното училище, мнозинството артисти са от Пловдив, някои са от София, като има и представители от другите – 2 от новите ни партньори от Гърция, 1 човек от Кипър, двама от Литва и трима от Ирландия. Това е един много хубав колектив от различни хора. Някои от тях вече са били в училището за спекткали, а други са нови.

- Един от пловдивските артисти – Петко Танчев вече е бил ученик, а сега преподава, нали така?

Да, Петко беше в Кипър и после в Литва. Друг, който мина по този път е Пламен Иванов от театъра на огъня Fireter, той дойде като ученик в Каунас, а сега е лектор. Много е хубаво, че има такова развитие. Всъщност в училището хората вече са на високо ниво – тези, които участват, често имат доста опит. Важното в случая е да направят нещо заедно, и да споделят опита и идеите си – без значение дали се занимават с цирк, звук, прожекции, инсталации и др.

Това, което правим е да ги събираме и те да работят заедно. В Литва например Петко се запозна друг артист – танцьорката Рия Мърфи от Ирландия и те заедно направиха техен спектакъл – вертикален танц. От една страна са невероятните прожекции на Петко, а от друга тя танцува вертикално по фасадата, сякаш нарушава гравитацията. Впечатляващо е.

- Каква е целта да показвате изкуството в публична среда?

- По този начин изкуството става достъпно за всички. В Обединеното кралство хората имат проблем, те не обичат да влизат в институциии, имат проблем да минават през вратата. Те не харесват да са в зала, не се чувстват на място в музей. А дадено произведение, каквото и да е, като го сложиш отвън то „анимира“, променя средата, прави я по-вълшебна, хората се чувстват по-горди и съпричастни с мястото, в което живеят.

Друго, което правим в Walk the Plank, е да включваме хора от местните общности. Често работим със стотици, ако не и хиляди хора, които пеят, или танцуват, или размахват флагове, или се включват по някакъв друг начин – не просто като зрители. В нашите спектакли ние искаме не просто да покажем артисти и представление, а и самите хора. Често е впечатляващо – има огън, фойерверки, има момент „уау“, който привлича.

Не обещавам, че това ще се случи в Пловдив този път. Тук важното е да направим обучение, това е само урок, а това, което хората ще видят - практика от обучението. Но със сигурност ще бъде хубаво събитие.

- Разкрийте малко какво ще видят пловдивчани?

- Важното нещо тук е обучението – спектакълът е като практика, но се надявам на хората ще им хареса. Историята е следната -  Адата е на 15 минути от Пловдив и е диво място, което малко хора използват и посещават. Впечатлих се като дойдох в Пловдив да говоря с таксиджии, с хора на улицата, питах ги за мнението им за Адата. Повечето от тях реагираха „Какво е това, какво ми говориш?“. А то е впечатляващо райско място, тих и спокоен остров, над който има натоварен път. Въпреки това хората не са наясно с него. 

Едно от обещанията за „Пловдив 2019“ е да възродят Адата като артистично пространство. Нашата идея е да изведем Адата – остров, който хората не познават – и да го поставим на Централния площад сред хората. Ще покажем изображения, ще има музика и звуци от там, ще прожектираме видео, искаме да изнесем духа на острова в центъра на града.

Не много може да се направи за седмица, но работим активно - всеки е в различен отбор, има екип, който създава материален обект, има екип за огнено лого, звуков тим, правещ саундтрак, видео екип, който прави анимация от снимките, както и екип, който се занимава с представлението.

- Какви са плановете на Walk the Plank за бъдещо сътрудничество с Пловдив?

- Надяваме се да работим заедно с „Пловдив 2019“ за голямо събитие на открито. Искаме да съберем артисти от Пловдив и София, с които заедно да направим голямо мащабен спектакъл. Искаме в него да включим хората от Пловдив, истории от тепетата и др. 

Следващото ни Училище по спектакли пък е в Лимерик. В Обединеното кралство имаме проблеми с Брексит. Всъщност ние искаме да кандидатстваме за още финансиране – тъй като ние сме водещата организация в този проект, имаме малко трудности с Брексит. А и изобщо – ние артистите не харесваме границите, разделенията и се надяваме на мек Брексит. Но единствено можем да чакаме и да се надяваме всичко да мине спокойно.

- Какви са ви впечатленията от Пловдив и артистите тук?

- Аз работя по тоя проект от 2 години – срещала съм се и съм говорила по интернет с много хора. Срещали сме се в Литва и по други места, но за пръв път се срещаме в България. За мен лично е много интересно след 2 години да пристигна в България, и най-накрая в Пловдив. А аз съм слушала толкова много за този град.

Впечатленията ми са чудесни, това е невероятно красив град. Впечатляващо е уважението, което показва към своето минало – навсякъде виждаш прозорци, разкопки, които показват това минало. Виждаш театъра, стадионът, усеща се това чувство за гордост от миналото. Но в същото време няма и това вкопчване в миналото, тук хората са много прогресивни.

А покрай този проект и обиколките ни в цяла Европа мога да кажа, че българските артисти са наистина на високо ниво, има много какво да покажат на световната сцена. Някои от тях правят невероятно, изключително изобретателно и смело изкуство. Наистина го вярвам това, не го казвам просто така – смятам, че българските артисти създават много смело изкуство, а българите са много смели хора.

Има ли живот във Вселената извън нашата Земя? Все още не знаем, категоричен е астрономът и преподавател д-р Владимир Божилов, но учените търсят усилено и внимателно с надежда, че такъв ще се появи. Той вярва, че шансът единствено на Земята да има живот е малък, но подчерта, че в науката вярата не е достатъчна, а всичко трябва да бъде проверено и доказано. Д-р Божилов изнесе увлекателна лекция пред препълната зала за астрономия в Регионалния природонаучен музей в Пловдив. Дълго след лекцията гостите – много от които правостоящи – задаваха разнообразни въпроси, свързани с астрономията, на които преподавателят в Софийския университет отговаряше веднага на достъпен език.

Първата стъпка в търсене на извънземен живот е да се открие място, където той може да се развие. Най-голям шанс има това да се случи на планети, подобни на Земята, но според д-р Божилов това може да се случва и на други тела, като астероиди. Той добави, че не бива да си мислим за „зелени човечета“, когато се говори за живот в Космоса, а за други форми, като бактерии, микроорганизми и др. Възможно е да има и развити цивилизации, но шансът е по-голям да открием  по-обикновени форми на живот.

Основните търсения на учените са насочени към намиране на подходящи за живот планети – подобни на земята екзоплатени от други Звездни системи. Такива вече са открити хиляди, но тяхното по-детайлно проучване към момента е невъзможно. Нов мощен сателит обаче ще дава по-подробна информация за състава на откритите екзопланети и в скоро време се очаква да знаем много повече за тях, разказа д-р Божилов. Към момента основната информация, която се знае за екзопланетите е техният размер и разстояние от звездата, която дава енергия на съответното тяло. Дали има вода и условия за живот обаче ще се знае със сигурност след по-нататъшни изследвания. Основните „заподозрени“ за момента са планети в системите Кеплер 186 и Трапист.

Учените обаче не отхвърлят и варианта живот да има на нашата Слънчева система. Надежди винаги са се давали на Марс, но такъв за момента не е намерен. Открития обаче се правят постоянно – дълги години се е смятало, че там няма вода, но само преди няколко години младият учен Луджендра Оджа доказва, че в топлите месеци в определен регион на Марс има течаща солена вода. Дали има живот обаче предстои да се проучва от мисията ЕкзоМарс. Сред другите кандидати са спътникът на Юпитер Европа и този на Сатурн Енцелад.

Лекцията в Регионалния природонаучен музей беше безплатна и отворена за всички любители на знанието. Следващата седмица на 12 октомври (четвъртък) такава ще изнесе доц. Леандър Литов от Софийския университет, който ще разкаже за изучаването на историята на Вселената и проучванията, които се правят в ЦЕРН.

„Книгата е хубава, прочетете я“ – така накратко писателят Йохан Девлетян представи новия си роман „Кабарето под тепето“. Това е неговата трета книга, издадена от Жанет-45 – след „Мъж и половина“ и „Експерименти, любови, неопровержимости… разни разкази“. Представянето ѝ бе в културния център на Радио Пловдив пред приятели и любители на изкуството на Девлетян.

В малко по-сериозен тон той разказа за книгата си, че много хора я коментират, като политическа – но тя е просто историческа. В нея се засягат само събития, които не сме осмилили и все още не сме изяснили. „Просто повтаряме историята по неприятен начин. Хора, които днес твърдят, че диктуват някакъв нов морал, всъщност не предлагат някаква нова истина“, коментира той. Изглежда сякаш всички промени, всички преходи в България са като в жанра на кабарето – и те нямат много смисъл, добави Девлетян.

В „Кабарето под тепето“ се говори за повратни моменти от българската история, през лични случки. Засегната е темата с национализацията и отнемането на имуществото на българи след 9 септември 1944 година. Така и темата с промяната на имената – тема, непозната за някои хора и днес. Арменците в България също са имали трудности и Девлетян разказва за момчето Манук, което е трябвало да бъде преименувано на Манол – а неговата майка е трябвало да се бори, за да му запази арменското име. „Много истории в книгата всъщност са базирани на истински такива. Това ми се случи на мен – майка ми трябваше да се бори с властите, за да се казвам Йохан, а не Йордан“, разказа писателят.

Покрай цялата сериозност на книгата, в нея има много смях, много шеги. „Например финалът нарочно го направих такъв – в един момент всичко върви към тъжна развръзка. Но това е Кабаре – то не търпи тъжен край, и затова трябваше да го направя по този начин“, каза още Девлетян, който едва се сдържа да не разкрие финала на книгата. 

„Аз не съм съгласен – кабарето е жанр, който не предполага мрачни помисли, но песимизмът прозира в цялата книга. За да се усети книгата, човек трябва да изпадне в едно особено състояние – има го този смях, но той е през сълзи. Балансът между сериозното и несериозното не е нарушен“, коментира Здравко Дечев, представил с чудесна рецензия „Кабарето под тепето“. „За мен това дали една книга е хубава зависи от това какво прави с човека. Мен ме отне. Ако бях с 20 години по-млад, вероятно щях сега са съм потенциален емигрант“, добави още той.

Светът днес е в доста мрачни краски, но има светлина в бъдещето, каза световноизвестният японски хореограф Широ Такатани

„Хрома” е най-сложният, най-високотехнологичен и мащабен спектакъл, представян някога в Дома на културата

110 стари театрални осветителни тела и пет километра кабели за реализиране на мултижанровия експеримент

Чудото „Хрома”. Така организаторите на One Dance Week представиха перлата в тазгодишната си юбилейна програма. Спектакълът на световноизвестния японски артистичен колектив Dumb Type е труден за определяне. Става дума за мултижанров експеримент, който ще впечатли публиката в Пловдив в петък и събота и със сигурност ще е едно от знаковите културни събития на годината. „Хрома е най- най-високотехнологичният спектакъл, поставян някога у нас”, заяви директорът на фондация „Едно” Асен Асенов. „Със сигурност това е най-сложният и мащабен проект, качван на сцената на Дома на културата”, допълни го директорът на „Борис Христов” Ива Гешева.

110 осветителни тела, 5 километра кабели, специални видеопрожектори, четири изключително мощни проектора, специално изграден за представлението звук, 25 човека технически персонал. Това са само част от цифрите, които седят зад техническото реализиране на „Хрома”. Колкото до финансовото такова, от One Dance Week издадоха, че удоволствието да гледаме мултижанровия експеримент под тепетата струва толкова, колкото един цял нов фестивал.

„Изграждаме един истински токийски театър тук. За този спектакъл мечтаем от много време. От две години реализираме този проект”, допълни Асен Асенов, преди да даде думата на знаменития японски хореограф и съосновател на Dumb Type- Широ Такатани. В Хрома той подчинява законите на физиката и съвременните оптически технологии, за да предизвика зрителите да потърсят смисъл в стотиците изображения, които виждат на екрана всеки ден.

Широ разкри, че се е вдъхновил за „Хрома” от музиката на Саймън Фишър Търнър и най-вече от предсмъртната книга на британския режисьор, художник и сценарист Дерек Джарман- „ХРОМА: Книга на цветовете“. „Трудно ми е да говоря за своите проекти. Аз ги създавам, не говоря за тях. Вижте „Хрома” без никакви очаквания, изживейте го”, обърна се към българската публика Широ Такатани. Той подчерта, че основната тема в спектакъла, вдъхновен от книгата на Джарман малко преди смъртта му, когато той напълно е загубил зрението си, са цветовете. „Събрахме се много различни артисти и решихме, че това ще е в центъра на „Хрома””, допълни той.

„Пет години ни коства този проект. Той все още се променя по много начини и постоянно. В нашата група, създадена преди 30 години, в едно работят много различни артисти- танцьори, компютърни инженери, архитекти, звукови и светлинни творци, писатели, музиканти, графични дизайнери, илюстратори. Аз познавах лично Джарман, бях негов преводач в Япония. Видях го седмица преди смъртта му, когато напълно бе изгубил зрението си. С „Хрома” ние искаме да му отдадем почит. Но и да му върнем зрението. В този спектакъл няма история. Няма логична прогресия и линия”, каза един от изпълнителите на Dumb Type Алфред Бирнбаум. И допълни, че както и в книгата, така и в спектакъла, има цитати от Аристотел, Леонардо, Нютон, Гьоте, Витгенщайн.

Такатани и  Бирнбаум се замислиха за кратко над питане на „Под тепето” „Какъв е цветът на света днес?”. „Хм, сложен въпрос. Светът върви надолу. Усеща се и тук, в Европа, и в родината ми Япония се усеща. Светът е в тъмни, мрачни краски днес. Трябва да намерим начин да се върнем назад, към светлината. Но разбира се, навсякъде може да е различно. Ето, тук, в Пловдив, видях светлина. Има светлина в бъдещето, когато срещнеш и говориш с правилните хора”, каза Широ Такатани.

„Хрома” е хай-тек спектакъл, в който обаче се използват и стари технологии. Като например осветлението. Той е само и единствено от стари театрални прожектори. При това много. От 42-те чиги над сцената на Дома на културата в момента са свободни само 4. Домакините на събитието от „Борис Христов” определят „Хрома” като явление. А организаторите от  One Dance Week допълниха „ Нов и съвременен спектакъл със стари технологии”. Е, ще го пропуснете ли!?