Капана.БГ
Тръмп, Меркел и Путин събудиха Старо Железаре (ГАЛЕРИЯ)
Културният проект на Катажина и Венци Пирянкови не просто преобрази селцето, а въздигна духа на хората му
Баба Пена, която разхожда със строителна количка Джон Кенеди: Това тук е Божи дар
Полски артисти манифестират, творят и пият ракия със старожелезарци
Иво Дернев
Това тук, баби, е Божи дар. Живот има. Чуйте глъчката. Вижте усмивките. Светът се побра у село, кръсти се 75-годишната Пена. Тя е възрастна дама с особен статус. Известна е дори извън граница като старицата (даже Ройтерс пише за нея), която бута в строителна количка самия Джон Кенеди по улиците на Старо Железаре. Пена е сред десетките възрастни хора от селото, които изживяват свое малко Възраждане благодарение на един културен проект, преобразил не просто визуално малкото населено място, а въздигнал духа на хората му. Тук не само дуварите оживяха. Ние живнахме. Събудихме се. Дишаме различно. Вярваме, че децата и внуците ни могат да се върнат. Що да не се върнат? Вярваме, допълва баба Пена в двора на PIRIANKOV CENTRE FOR CONTEMPORARY ART- стара къща в Старо Железаре, превърната в културен център, който предизвика промяната в селото. Събуди го, както казва баба Пена. Там вчера се откри 3-тият фестивал от проекта „Обновяване на българското село/ Изкуство за социална промяна”, доказал само за 36 месеца, че с инструментите на културата можем значително да подобрим средата, в която живеем.
Разликата е осезаема. Двата километра между селата Ново и Старо Железаре са сякаш разделителна линия на две паралелни вселени. Първата изглежда унило, тъжно, пусто, да не кажем мъртво. А втората празнува, радва се, мечтае, очаква. Пълен контраст.
Малкото селско Възраждане в Старо Железаре дойде с Катажина и Венци Пирянкови, които откриха своя резидентен културен център в наследствената къща на Венци. Вече трета година двамата водят свои възпитаници от школата си по рисуване в Познан, които творят върху дуварите в селото в продължение на месец, като променят средата и хората в нея. Така Пирянкови готвят полските младежи за следването им в Артистичния университета по изкуства в Познан. А младите поляци събуждат старожелезарци. Тук сме, защото селото е нещо забравено, а ние решихме да се опитаме да променим това. Затова и днес ще издигнем своя манифест с обработени социалистически лозунги, за да кажем, че селото е живо. А то се вижда, в нашия двор, сочи Катажина Пирянкова десетките жители на Старо Железаре, дошли за събитието в двора на културния център. Честит празник, поздравяват се старожелезарци на входа на центъра Пирянкови. Посрещат ги дузината млади полски творци, които тази година изрисуваха десетки стени на къщи и огради в селото с лековете на жителите му и световноизвестни личности. Абсурдни, сюрреалистични погледи към актуални теми са рисунките тази година. Като Доналд Тръмп, който общува с една от кравите на Кънч. А пък съпругата му пълни старожелезарски суджици с Емануел Макрон, обяснява Катажина.
Живелите цял месец в Старо Железаре млади полски творци познават не просто всеки жител на селото,но са усвоили и много от навиците и традициите на хората. Пият домашна ракия или уиски от „патронче”, правят айран и пеят български песни. Сипи ми ракийка, обръща се старожелезарец към младата художничка Кинга Матушевска. Хвърля й особен поглед. Тя му казва наздраве с бутилка български сайдер. Идилия, коментира милата гледка някой в двора на културния център.
На полските артисти толкова им харесва тук, че половината от тях отложиха полетите си, планирани за тази седмица. Ще останат и през август, обяснява Венци Пирянков, идеолог на проекта „Обновяване на българското село/ Изкуство за социална промяна”, станал по-известен и като „Село на Индивидуалности”. Негова е идеята фестивалът в Старо Железаре тази година да бъде отбелязан с голяма селска манифестация, водена от трактор с ремарке, осигурено от кмета и следвано от полицая на селото. Само попа го няма. В шествието по улиците на селото се включва де що има старожелезарец. Повечето от тях са герои в дуварните стенописи. Хората вървят след полските артисти, които скандират на перфектен български „Всички артисти на село” и веят лозунги „Граждани, бъдете готови за селските авангардисти”, „Селският авангард е неизбежен”, „Истинският авангард е на село”.
Голямо тържество, радва се на гледката 85-годишният дядо Иван. Той не следва манифестацията, тъй като трудно върви. Седи на пейката пред дома си, на чийто дувари са изрисувани той, децата му, внуците и правнуците. Почти всички негови наследници живеят в чужбина, но и по стените в Старо Железаре. Повечето са в Америка. Затова и аз возя Тръмп на трактора си. Щото съм си близък някак по душа вече с Щатите, обяснява графита на оградата си бай Иван. Това е правнучката Иса с медалите си по плуване, заедно с Майкъл Фелпс. А това, зад мен, е едно ми правнуче. Черничко е. Като тоя известен изпълнител, как у беше името…, опитва да си спомни как се казва изрисувания Боб Марли дядо Иван. Аз с трактора вече само ходя до центъра на селото, да си купя мляко. И зеленчуците си купуваме. Вече не можем сами да си ги вадим. Цял живот работим, не можем вече. Не ми се бара нищо повече. С бабата две лехи с пипер не можем да оправим. Чакам сега наследниците да се върнат, ей ги на, по дувара. Пет правнука в Щатите имам и едно правнуче в Италия, казва дядо Иван.
Баба Пена пък, която лангърка в количка Джон Кенеди в графит, заявява, че краката я държат и следва трактора и младите поляци по улиците на Старо Железаре. Чудни млади хора. Как ни отсъниха тук всички. От жива къща по-хубаво няма. Ако има светла сила, във всички къщи в Старо Железаре ще е така, както в културния център. Да ни се върнат и децата, и внуците, и правнуците. Моята внучка е в Германия, шест езика знае. Работи в дипломатическия корпус. И аз ходя в Германия, нищо че съм такава. Ама езика им не го знам. Но и аз обикалям по света, така както ме гледаш. Светът е отворен отвсякъде. Всички сме заедно в него. Ето сега, нареждат ме пак да ходя в Германия, да помагам, че правнуче скоро ще се появи, разказва баба Пена. И се усмихва така, сякаш светът е в краката й, там, на центъра на Старо Железаре.
Айлякът става все по- креативен
Надпис „Зад всяка успяла жена стои… самата тя“ предизвиква чуденки в центъра на Пловдив
Оказа се елегантен начин да обявиш, че няма да си на работа
Таня Грозданова
Закачлива табелка с изписана с красив женски почерк гласи „Зад всяка усмихната жена стои… самата тя“, допълнителна украса дава изрисувана с червило целувка, а датите 1 юли -31 август вкарват нотка на загадъчност.
Ако минавате всеки ден по ул. „Христо Г. Данов“ и обичате да се заглеждате, няма как да не обърнете внимание на бележката, която е лепната на витрината на търговски обект срещу Природонаучния музей.
Дни наред съм виждала дами на всякаква възраст да се чудят на написаното. Оказва се, че става дума за обявен летен отпуск, закачливо, елегантно и типично за прословутия пловдивски айляк. Чак да й завидиш… два месеца почивка.
Закачливият характер на съдържателката на иначе скромния магазин личи и от „табелата“ за работното време. Тя е в интересна рамка с плавни вълнообразни линии и от изрязани букви от вестник, стилът подобава повече на анонимно писмо или искане за откуп.
С тези две не приключват интересните табели на търговките обекти по улицата. Няколко метра по-надолу, малка книжарница посреща с емотикон , надпис „Добре дошли“ и изплезено езиче.
С подходяща табела дори и най-скучния магазин те кара да го забележиш.
„Аз, проклетникът” и „Лудетини” тази вечер на Филмови нощи във Филипополис
Предстои последната вечер от тазгодишното 19 издание на „Филмови нощи във Филипополис“ . Филмите, които пловдивчани ще могат да видят са „AЗ, ПРОКЛЕТНИКЪТ 3 3D“ и „ЛУДЕТИНИ“.
От 21:10 днес „Филмови нощи във Филипополис“ има удоволствието да ви предложи за пореден път анимационния хит„AЗ, ПРОКЛЕТНИКЪТ 3 3D“ от режисьорите Пиер Кофин и Кайл Балда. Историята се завърта около „злодея“ Гру и неговия брат близнак Дру, който един ден се появява пред вратата му. Със златни коси и послания за мир и любов, братът обърква плановете на познатия герой. А какво ли мислят минионите по въпроса?
От 23:30 ч. ще бъде прожекцията на италианската драма/комедия „ЛУДЕТИНИ“ на Паоло Вирдзи. Филмът разказва историята на едно непредвидимо приятелство между две жени. Те бягат от психиатрията, за да потърсят любов и щастие в света на нормалните хора. Беатрис е жена, на която някой трудно може да затвори устата. Тя е богата, знатна дама, която вярва, че поддържа интимни отношения със световните лидери. Даниела пък е татуиран интроверт, крехка млада жена, която живее заключена в личната си мистерия.
Билети – на касата на кино „Орфей“ от 19:30 часа, както и онлайн на boxoffice.bg.
„Дюнкерк” и „Аз, проклетникът 3 3D” тази вечер на Филмови нощи във Филипополис
Тази вечер, 29 юли /събота/ „Филмови нощи във Филипополис“ ви предоставят възможност да станете свидетели на най-добрия военен филм тази година – драмата „ДЮНКЕРК“ на режисьора Кристофър Нолан. По-късната прожекция ще бъда на анимационното продължение „AЗ, ПРОКЛЕТНИКЪТ 3 3D“.
От 21:10 днес „Филмови нощи във Филипополис“ има удоволствието да ви покани на „ДЮНКЕРК“. Филмът разказва за битката за Дюнкерк, която се развива през лятото на 1940 г. и продължава от края на май до началото на юни. Съюзническите сили (предимно британски, френски, полски и белгийски войски) губят и са притиснати от немската военна машина. Останали без други възможности, Съюзниците организират едно от най-мащабните отстъпления, което военната история познава. Стотици хиляди войници бягат от плажовете на Дюнкерк в открити широки кораби. Разглеждано в ретроспекция, това може да не е най-славното решение, но избирайки да живеят, за да се бият друг ден, Съюзниците се спасяват от пълен погром.
От 23:30 днес ще бъде втората прожекция в лятно кино „Орфей“ на анимационния хит„AЗ, ПРОКЛЕТНИКЪТ 3 3D“ от режисьорите Пиер Кофин и Кайл Балда. Историята се завърта около „злодея“ Гру и неговия брат близнак Дру, който един ден се появява пред вратата му. Със златни коси и послания за мир и любов, братът обърква плановете на познатия герой. А какво ли мислят минионите по въпроса?
Билети – на касата на кино „Орфей“ от 19:30 часа, както и онлайн на boxoffice.bg.
Как да контролираме разговора?
Контрол над разговора:
1. Разбираме как да контролираме разговора.
2. Помага ни в трудни ситуации.
3. Дава ни възможност да се освободим от вредните хора в живота си.
Обученията провеждаме в Параграф22 на улица Цанко Дюстабанов 13 А от Петко Йотов. Телефон за връзка 0883574224. Моля предварително да ни информирате за вашето участие. Благодарим!
Таксата е символична, като за едно обучение от 2 часа цената е 5 лв на човек. Начало 18.00 часа.
Допълнителна информация:
Практическа психология - Пловдив
Обученията от този курс могат да са ви полезни за личностно , профeсионално и междуличностно развитие.
Част от темите които засягаме в нашият курс са :
* Взимане на решения
* Контрол над разговора
* Език на тялто
* Структура на групата
* Взаимоотношения между половете
* Взаимоотношения с колеги и шефове
* Преодоляване на страхове, мотивация и постигане на цели
* Как да изградим дълготрайни отношения?
* Как да спечелим в спора?
Ако имате интерес към някоя от тези теми - включете се във Фейсбук групата Практическа психология - Пловдив за да можете да следите кога и къде ще се провежда обучение на тази тема. Всякакви въпроси може да ни зададете и на лично съобщение в групата. Обученията се организират в свобоното време на участниците, групите са от минимум 4 човека.
Испански блогъри със серия статии за Пловдив
Те започват с информацията, че през 2019 г., Пловдив ще бъде Европейска столица на културата и поради изключително лесната достъпност, това е прекрасен повод да се посети града
Двойка популярни испански блогъри, пишещи на тема пътуване и приживявания, посетиха Пловдив през месец юли по време на обиколката из България. Визитата им в града под тепетата се осъществи по линия на партньорството между пловдивското Общинско предприятие „Туризъм“ и габровския туристически офис. Гостите признаха, че преди да дойдат в страната ни, не са имали кой знае какви очаквания, но са останали очаровани от хората, културата, природата и историята ни.
Първата им статия вече е факт и носи заглавието „8 причини да посетите България“. В нея Пилар и нейният спътник изброяват 8 причини, поради които България трябва непременно да бъде посетена от испанските туристи. Те започват статията с информацията, че през 2019 г., Пловдив ще бъде Европейска столица на културата и поради изключително лесната достъпност, това е прекрасен повод да се посети града. Публикуват и линк към страницата за туризъм на град Пловдив www.visitplovdiv.com. Блогърите изреждат като предимства на дестинация България розите и лавандулата, вкусната храна, изкуството и древната историята още от тракийско време, манастирите и църквите и не на последно място - съчетанието от космополитност, безопасност и достъпни цени.
По време на визитата си в Пловдив, блогърите успяха да разгледат Стария град, като останават особено силно впечатлени от Античния театър, къща Клианти и Небет тепе. Вечерта прекарават изучавайки уличките на квартал Капана, а на другия ден храмовете на града.
В продължение на контактите и партньорството с екипа на ОП „Туризъм“ испанците разкриха, че следващата им статия ще включва подробно описание на маршрута им в България, а през есента ще подготвят статия, специално за Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Снимайки се за спомен пред обемните букви с надписа „Пловдив 2019“ на стълбите на Каменица на главната улица, те споделят и впечатленията си от сполучливото лого на проекта.
По информация на работещите в ТИЦ-те към ОП „Туризъм“, през първото шестмесечие на 2017 г. се отчита осезаем интерес към дестинация Пловдив от страна на испанските туристи, които вече са на едно от първите места по посещение.
Можете да прочетете цялата статия тук .
Потомка на Йордан Йовков пише от Кейптаун за женското възприемане на света
Йова Станкова представя „Галерия от светове“
Самата авторка анонсира в резюмето, че произведението й е написано от жена за жена. Подчертава, че като жена пише хаотично и емоционално опитвайки се да предаде чувствителност на героините, така че не само жените да съпреживеят емоцията на героинята.
Мъжът, читател ще е изправен пред до сега рядко разкривано пространство и аспект на женското мислене, уверява писателката.
Нов автор провокира вниманието на родния читател. Това е Йова Станкова, чиято първа книга "Галерия от светове" вече е на книжния ни пазар. Романът е писан по време на престоя й в Кейптаун, Южна Африка и е проява на женското възприемане на света. Книгата предизвиква интерес още с корицата си, илюстрирана с картина на един от най-известните ни художници - проф. Христо Стайков.
"Първоначално идеята ми беше да съчетая изкуството и свободата на твореца, като мечтано от мен място и мислено да се пренеса в този свят. Галерията се оказа това бездънно място на потенциал, и същевременно затворено като пространство и дори изолирано от останалия свят", разказва за начинанието си младата писателка Йова Станкова.
При официалното представяне на книгата проф. Цветана Хубенова квалифицира "Галерия от светове" като пост-пост модерен роман, който обаче излиза от рамката на понятието и дава началото на друг вид течение в съвременната литературата в България.
Самата авторка анонсира в резюмето, че произведението й е написано от жена за жена. Подчертава, че като жена пише хаотично и емоционално опитвайки се да предаде чувствителност на героините, така че не само жените да съпреживеят емоцията на героинята. "Дори е препоръчително четиво за господата, тъй като представям един аспект на женското мислене и същност, който никоя дама не би си признала дори пред приятелките, а още по-малко пред представителите на мъжкия пол", разяснява Станкова.
Ежедневните разсъждения не присъстват в романа, героините са по-скоро изолирани и освободени от задължения. Това създава една различна среда, в която се развива точно това задълбочено взиране навътре в човека, което е повлияно изцяло от женската същност на безкрайна нежност и духовна красота. Мъжът, читател ще е изправен пред до сега рядко разкривано пространство и аспект на женското мислене, уверява писателката.
Любовта към писането може би не е случайна за Йова Станкова. Тя е потомка от рода на Йордан Йовков, като нейната прабаба е негова племенница.
"От разказите на баба ми Йова знам, че в техният род, по майчина линия се среща доста често името Йордан, Йовко и Йова. Аз също съм кръстена на баба ми Йова. Нейната майка , т.е. моята прабаба се е казвала Пена и от баба ми знам, че са наричали Йордан Йовков вуйчо", разказва спомените си младия автор и допълва: "Сега, когато съм в България ми предстои да изследвам по-задълбочено рода, за да знам точната потомствена връзка с род, който води началото си от Жеравна. Въпреки това се радвам, че съм израснала като дете през летата в Добруджанския край и творчеството на Йордан Йовков ми е било много близко".
Животът на Йова от ранна детска възраст протича в Ангола, Африка, където посещава руско училище, по времето на гражданската война в страната. В онези години баща й е посланик в Ангола. По-късно семейството й се прибира в България, а през 2001 година Йова завършва езиковата гимназия 125 СОУ „Професор Боян Пенев“, с преподаване на френски език. Същата година заминава за Мюнхен, където няколко години по-късно се дипломира в „Лудвиг Максимилиан Университет“ по специалностите: „Наука за религията“, „Политология“ и „Руски език“. След дипломирането си заминава за Кейптаун, Южна Африка, където се отдава изцяло на писането на дебютния си роман.