Изготвят проект за изграждане на  5-метрова сграда

Малка зала за събития ще изгражда община Пловдив на мястото на единствената открита сцена в квартал Капана – Ядрото, научи Под Тепето. Намеренията на общината са в най-кратки срокове да бъде вдигната 5 метрова сграда, която да разполага с открита тераса и в която ще се случват мероприятия от по-бутиков характер. В момента се изготвя проект, като очакваме той да бъде завършен съвсем скоро. Мястото няма да го има в този вид, коментира зам.-кметът по строителството Димитър Кацарски. Той подчерта, че парцелът е достатъчно голям, за да се предвиди сграда с такива функции. Дори започнахме да разглобяваме дървената конструкция там, но в последствие установихме, че са запланувани скорошни събития и преустановихме дейностите по демонтирането. Те ще продължат веднага след провеждането на фестивала в квартала, уточни Кацарски. 

Сезонът на Ядрото ще се състои. То просто не може да съществува в този вид, категорична е Амелия Гешева, зам.-кмет по културата. Идеята е на мястото на Ядрото да се издигне конструкция, която през лятото да се отваря и да става част от градската среда, както и да се използва предвидената тераса. Сцената ще остане през целия сезон, за да не объркваме плановете на организаторите на събития и след като е готово проектирането, ще пристъпим към действия по реализирането на така изготвения проект,  допълни Гешева.

До този момент администрацията не бе разкрила идеите си за Ядрото пред нито един културен оператор, който има амбиции да провежда събития в Капана това лято. Повечето от големите фестивални мероприятия са вкарали Ядрото в програмите си.

Очаквайте продължение по темата.

Тя осигури достъп до прожекцията на „Легендата” в Лъка за няколко души, останали без пропуски

Режисьорът Владимир Щерянов: Филмът е основан на кадри, които сме събирали 15 години

Неуморната Нешка Робева дойде на гости в Града под тепетата. Усмихната, тя седна в зала 2 на „LUCKY-Дом на киното“, където изгледа посветения на нея филм „Легендата“, заедно с останалите зрители. Броени минути преди старта на филма, пред големия екран излезе неговият режисьор – Владимир Щерянов, който приветства дошлите.

 „Благодаря ви, че дойдохте и добре дошли. Да ходи човек на документално кино днес е рядкост.  В такова време живеем. Филмът е основан на кадри, които сме събирали 15 години. Не сме снимали всеки ден, но откакто Нешка приключи работата си с художествената гимнастика, така се случи, че се срещнаха нашите пътища, поработихме заедно на първите спектакли и от тогава се събират материали за този филм. Ще видите, че историята е динамично разказана“, сподели режисьорът.

Нешка Робева се чувства щастлива и се гордее със Златните момичета. Този филм е нещо, което ще остане запечатано във времето и ще показва техния труд и техните постижения. Тя поздрави всички и остана след прожекцията, за да поговори с хората.  А преди нея, всеизвестната треньорка се срещна с няколко човека, които нямаха билети и предложи тя да им купи.

Родителството и партньорските отношения стоят във фокуса на второто издание на Уикенд на ПРОМЯНАТА, който ще се проведе на 18 и 19 юни в петте модерни зали на Пловдивския културен институт. Организатор на събитието е Център „Промяна” с подкрепата на Фондация „Пловдивски Културен Институт”.

В рамките на Уикенда, над  30 лектори и треньори ще повдигнат завесата за всички пловдивчани и гости на града по теми, свързани  с психология, общуване, отношения, здравословно хранене и холистични практики.

„Силно вярваме, че този нов тип социални събития, срещите и разговорите с различни лектори, психолози, експерти по хранене, холистични консултанти и терапевти, треньори и изложители мотивират и вдъхновяват повече хора да направят крачки към позитивна и желана промяна в начина си на хранене, мислене, поведение, общуване, да изграждат физическа и емоционална култура на живот”, споделят организаторите на събитието.

„Как да изберем подходящ партньор и да създадем щастливо семейство“, „За кризите и капризите в детска възраст и тяхното преодоляване“, „Да бъдем здрави в 21 век“ и „Каква е истината и мита за регресията“, са само част от интересните лекции, които ще бъдат представени на 18 и 19 юни.

За любителите на духовните практики организаторите са подготвили интересни йога класове, дихателни и енергийни практики, медитации и др., а специални творчески ателиета, работилници, сесии по актьорско майсторство и рисуване очакват най-малките посетители.

/Повече информация за събитието, може да намерите на : https://www.facebook.com/events/1710056812608489

Трима пловдивски журналисти предлагат Закон за насърчение на местната индустрия

Немски закон срещу корупцията предлагал новинарят Стефан Бобчев

Вестниците в САЩ наричали Бълга­рия „Америка на Европа"

Владимир Балчев

През 1891 г. българското правителство решило с един удар да смени мерките и тег­лилките. Аршинът и оката да останат в ис­торията, а вместо всеки търго­вец да реже свой аршин и мами клиентите, да се внесат от Евро­па железни метри. Не следваме ли мерките на света, предуп­реждавал финансовият министър Григор Начович, ще изос­танем още повече от развитите държави. Мнозина приели тези закани като изхвърляне, защо­то Гърция повече от 50 години се мъчела да наложи метъра и килограма без успех, в Турция също нищо не ставало.

Новите мерки влезли в сила от януари 1892 г. Буря разтърсила България още след първите дни на ре­формата. Търговците взели да гълтат разликите, хората наст­ръхнали, защото усещали, че ги мамят. Правителството обя­вило драстични мерки - запла­шило търговци, хлебари и месари, че ще им затвори магази­ните и на тяхно място ще дока­ра нови хора, като безплатно им осигури помещения. Това е убийство за родното стопанст­во, пищели настъпените и сравнявали финансо­вия министър с чудовище. „Чудо­вището" обаче не отстъпвало. Гри­гор Начович, за­вършил политика и икономика в Па­риж, трудно се стряскал. Преди години бил председател на един от първите революционни комитети у нас, изпращал доброволци в Българската легия, подпомагал дейци за освобождението на отечеството. След Априлското въста­ние негови статии се печатали в европейските вестници, по вре­ме на Освободителната война бил разузнавач. Това е само на­чалото на една необикновена биография, почти непозната на съвременниците. Рядко се спо­менава и това, че Григор Начо­вич е първият редактор на „Марица", дал началото на модерните вес­тници у нас. Няколко месеца по-късно той е първият финан­сов министър на свободна България. На него дължим създа­ването на първото земеделско училище в родината.

Колко са тези дейци у нас, зад чието име могат да се изредят толкова първи неща? Дори само един факт би бил достатъчен, за да се припомня по-често за Гри­гор Начович. Вместо това, Пловдив забрави, че именно този човек е инициатор на Пър­вото българско земеделческо-промишлено изложение през 1892 г. За това първостепенно стопанско събитие в многотом­ната българска история са от­делени само две изречения, до­като политици гробари се рад­ват на пространни описания. „Това изложение - заявява На­чович при откриването - ще от­вори една нова ера на повече просветена индустриална дея­телност." И се оказва прав.

Производството трябва да се съживи незабавно, за да тръгне страната напред, твърди по това време Начович. Защото занаятчии­те се разоряват, гражданите обедняват, приближава гладът, който може да разруши страна­та. Първото и най-важното е държавата да се намеси. Новаторът се заел да направи Закон за насърчение на местна­та индустрия. Препоръчал индустриалците да получават без пари общинска и държавна земя за предприятията си, суровините да се внасят от чужбина без мито, а БДЖ да превозва готовата продукция с 35 процента намаление.

Депутатите обаче мислели повече как да вържат бюджета и отхвърлили закона, а малко след това, през ноемв­ри 1892 г., Начович напуснал министерския пост. Вторият редактор на „Марица" внесъл в края на 1894 г. редак­тирания вариант на закона. То­ва е Иван Евстратиев Гешов. Ето как двама вестникари дават първоначалния тласък за голе­мия стопански подем, който пък в началото на нашия век прави България привлекателно място за приток на чужди капи­тали. Като в списък на Гинес, през 1905 г. се появява името на трети пловдивски новинар. Тогава редакторът на „Балкан­ска зора" доктор Никола Генадиев внася нов вариант на зако­на. След няколко години вестниците в САЩ наричат Бълга­рия „Америка на Европа" и я определят за най-прогресира­щата държава на Стария конти­нент.

Името на доктор Никола Генадиев не е последното от списъка на пловдивските журналисти, които се наемат да създават закони. Към него трябва да добавим и Стефан Бобчев, бивш редактор във в. „Марица“. Негово дело е първият наш закон срещу корупцията.

През 90-те го­дини на XIX век вестниците често пишели за не­законно натрупани състо­яния, за чиновническа ла­комия, за отчайващи да­лавери. Новинарите нас­тоявали парламентът да погледне жестокия немс­ки закон, който поставял всеки на мястото му. Ама пустата нашенска парти­занщина все разделяла служителите на свои и чужди.  Сиреч събратята от родната партия са светци, а опонентите - крадци. Тъй че, ако се говорело за закон срещу крадците, приемало се ка­то закон срещу „врага" - да се удари страховито опонентът, да се премачка така, че години наред да не изправи глава. Пишели вестниците за немски закон, само че в Германия такъв закон въ­обще нямало! Ала пруса­ците следвали вътрешния правилник на службата, според който началникът трябвало да наблюдава подчинените си, а от заподозрените да изиска официална декларация за приходите им от послед­ните две години. При от­каз следвали съсипваща глоба и уволнение, доказаните нарушения отвеж­дали направо при прокурора. Правилник обаче не оправя бъл­гарина, преценил бивши­ят редактор на „Марица", зато­ва през ноември 1894 г. Стефан Бобчев внесъл в Народното съб­рание Закон за преследва­не на незаконно  забогате­лите. Повече от 90 депутати подкрепили Бобчев и на 23 ноември започна­ло обсъждането на проек­та. Първоначално дебати­те поели по утъпкания път - да се ударят падна­лият премиер Стефан Стамболов и неговите хора. Бившият журналист търпял известно време, после скочил и обяснил, че не предлага закон срещу Стамболов, а мерки срещу корупцията и грабителст­вото. Или както Бобчев го нарича „немски закон" срещу ориенталщината в България: строг до безпощадност, пределно ясен и кратък. Само в ед­на страница се уточнява, че служителят в двусед­мичен срок трябва писме­но да изложи пред началника си произхода на сво­ите доходи. При отказ глобата стигала до го­дишна заплата. Наруши­телите веднага били пре­давани на прокурора, имуществото им конфис­кувано в полза на дър­жавното съкровище. Отнемали се имотите, прехвърлени на трети лица, преследвали се и чиновниците, напуснали службата преди години. Това за Бобчев бил немският път към бъдещето на България.

Неслучайно тези мерки се гласували заедно със законите за насърчение на местната индустрия и за създаване на търговско-индустриалните камари. Благо­дарение на тези разпоредби страната ни дръпнала напред.

Асеновградският художник ДИМИТЪР НЕНКИН открива на 16 май (понеделник) своята 16-та самостоятелна изложба. В галерия „Пловдив” авторът ще представи около 40 свои творби. За пловдивските ценители Ненкин е подготвил експозиция главно от пейзажи и няколко фигурални композиции.

Димитър Ненкин е член на Дружество на пловдивските художници от 10 години. Свои самостоятелни изложби е представял в Асеновград, Кърджали, Пловдив, София. Има участия в редица общи изложби в страната. Работи в областта на живописта, а основните теми, към които е насочен потенциала му са пейзаж, градски пейзаж, фигурална композиция и иконопис. Във всяка тема се стреми да изрази самобитния си стил и рисунък. Акцентен и любим „образ” в творбите на Ненкин е реката. В своите картини той „разказва за настроението” на реката, за пулса и ритъма на града – в градските си пейзажи. В платната на Димитър Ненкин преобладава характерен топъл колорит, в който решаваща роля играе линията и внася специфична особеност на авторовото виждане. 

Творби на Димитър Ненкин са собственост на частни колекционери в САЩ, Италия, Англия, Канада, Финландия, Русия, Гърция, България и др.

Очакваме Ви на 16 май в 18 ч. в галерия „Пловдив”!

Експозицията ще продължи до 29 май.