Райна Кацарова

Фестивалът „Пловдив чете“ започна официално в края на септември. Търсих една дума, с която да опиша откриването му, което стана на Античния театър. Дума, която да опише емоция, състояние на духа. Мисля, че накрая я открих. Уютно. Въпреки, че заваля и вечерта беше хладна.
Нарочно отивам малко по-рано от обявеното начало и в бекстейджа улавям един от „случайните заподозрени“ – Стоян Янкулов - Стунджи.

-Ще споделиш ли с нашата аудитория какво четеш в момента?
-Когато бях дете, четях приказките на Братя Грим. Много обичах и Елин Пелин, а любимата ми книга беше „Малкият принц“. Сега чета предимно инструкции за машини, технически указания и много, много ноти. Трябва да попитате нашият басист Еко (Веселин Веселинов). Той е четящият човек в групата, винаги е с книга.

Забелязвам и всеобщия любимец Стефан Вълдобрев да разписва екземпляр от своята “Книга на песните” и му задавам същия въпрос.
-В началото четях приключенски романи, като всички деца. След това, рано започнах да чета поезия и основното, което съм чел, са българските и световни поети. Понеже слушах много музика, вадех песни от радиото и винаги се интересувах кой е писал текста на дадена песен. Намирах стихосбирката му и купувах всичко, което е издадено. Просто ги изучавах. Поезия, чета основно поезия.

Зад сцената виждам да се суетят и малките, сплетени на плитки, танцьорки от фолклорния ансамбъл “Дилянка”. А “Детска китка”, вместо с обичайното “ми-ме-ма-мо-му”, се разпяват с “ми-ла-ро-ди-но”. Прекрасни.

Свечерява се и античният декор става още по-красив от светлините на прожекторите. Публиката притихва. На сцената кметът Здравко Димитров, с огромен букет, се обръща към сърцето на фестивала - поетесата и издател Божана Апостолова:
-В лицето на Община Пловдив имаш партньор. И не само ти и културата, Пловдив заслужава това.
-Заслужават го всички тези хора! - казва Божана. Велики сте! Пловдив чете!

Невероятно впечатление оставиха носителят на наградата за съвременна българска поезия „Орфеев венец“ -  Виктор Самуилов и на „Златното перо“ – художничката Люба Халева. Скромни, леко притеснени от вниманието, земни и естествени хора, които с присъствието си стоплиха захладнялата вечер. Прекрасните деца на “Дилянка” разтърсиха въздуха с българските народни ритми и с багрите на носиите си. Ангелските гласове на “Детска китка” пък пребориха вятъра и се сляха с него. На финала Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ само и единствено заради пловдивчани, промениха текста на любимата песен и тя прозвуча във варианта: “Барът е до Тепето и Тепето е до бара”. Леко заръмя, но зрителите останаха.

А зад сцената, моторът на „Пловдив чете“ Гери Георгиева, танцуваше.

Реших да се прибирам към „Кючука“ пеш. По пътя, от телефона ми се носеше записа на гласа на поета Виктор Самуилов:

„Само две три букви зная,
 но натискам 100 клавиша.
 На писател си играя.
 Умни писаници пиша.
 Май описах доста случки.
 Много лесно ги написах.
 Азбуката щом науча,
 ще узная и какви са.“

Пловдив и духът на културата са си уютни.


Image Gallery

1 comment

  • Comment Link СладкоДъвка СладкоДъвка Окт 02, 2020

    Уютно ми е, Кацарова!

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…