Националните есенни изложби трябва да бъдат мислени като цялостен проект, но в същото време всяка една от експозициите може да се представи и самостоятелно

Целенасочено търся контрасти между експресивно, сюрреалистично, поетично, метафорично. Това са автори, които могат да разкажат много силни истории с работите си

Славена Шекерлетова

Пловдив полека започва да си отдъхва от жежкото лято всеки първи септември с Националните есенни изложби. За седма поред година техен артистичен директор е Галя Лардева. За изложбите, под надслов „Поетика на образа“ тя избира 9 художници, които творят с различни средства.

В Балабановата къща е представено творчеството на Динко Стоев – живопис, Димитър Воденичаров – акварел, Стоян Куцев – живопис и Кристина Вътова – графика. В къща Хиндлиян срещаме българи, които от години творят в Германия -  Зара Александрова и Зоран Георгиев. Те представят рисунка, обект и инсталация. В двора се намира работа на Николета Иванова, която представлява интерпретация, свързана с река Марица. В къща Мексиканско изкуство ще се представят Иглена Русева с фотография и Надя Текнеджиева с необичайни произведения от керамика. За тазгодишните Национални есенни изложби разговаряме с Галя Лардева – артистичен директор:

Галя Лардева: Това са 52-те Национални есенни изложби след онази легендарна 1967-ма година, в която са експонирани акварелите на Георги Божилов - Слона и която се счита за начало на Есенните изложби.  От 2013 -та съм артистичен директор на това събитие и се опитвам да актуализирам модела на реализация на този много ключов не само за Пловдив, но и в национален мащаб форум. Концепцията му представя автори, които работят в изящния регистър на визуалните изкуства, но от друга страна те са с подчертано съвременно мислене, с експериментално отношение към визуалния образ, към медията…

И така в 52-то издание представям деветима автори, които считам, че са много представителни за съвременната картина на изкуството в момента. Те са обединени под една обща платформа „Поетика на образа“. Казвам „платформа“, защото съвсем целенасочено избягвам да мисля за изложбите като за тематични и строго рамкирани в заглавие. Предлагам на авторите една обща концепция, която те да разработят, да подходят проблемно към своите експозиции. Специфичното на Есенните изложби е, че те представят сбор от самостоятелни изложби. Проектът трябва да бъде мислен като едно цяло, но в същото време всяка една от експозициите може да бъде представена и самостоятелно.

Тази година се откроява силно дамско присъствие в изложбите, случайно ли се получи това или е търсен ефект? Разкажете ни повече за художниците.

Напълно случайно. Нямам отношение към възрастовия регистър, нито към пола на участниците. Също случайно пък миналата година имаше само едно дамско присъствие. Считам, че авторите, които представям са интересни, любопитни, задълбочени в подхода си към визуалния образ, който провокира зрителите към диалог в една или друга посока. Целенасочено търся контрасти между експресивно, сюрреалистично, поетично, метафорично. Това са автори, които могат да разкажат много силни истории с работите си.

Винаги присъстват и автори, които работят зад граница. В случая това са Зоран Георгиева и Зара Александрова, чиято работа е елемент от визуализацията на рекламните материали на проекта. Те работят и живеят от много време в Берлин, имат активно и силно присъствие в Германия. Представят свои неща, които са на ръба на концептуалното и кавалетното. Работят с акварел, инсталация и са доста провокативни - взимайки един традиционен орнамент като Троянската шарка, те я трансформират по особен метод.

Дебютът на 52-те изложби е на едно прекрасно младо име в графиката – Кристина Вътова. Тя е възпитаник на Пловдивската  художествена гимназия, след това завършва в Националната художествена академия „Графика“. Тя представя цикъл, който е специално подготвен за Есенните изложби, ползвайки трудоемка техника. Получили са се прекрасни поетически неща, свързани с едно по-източно усещане за живота и пространството.

В дълбока зала на Балабановата къща е експозицията на Динко Стоев -  едно от много силните ни имена в живописта. Той е автор на ярко експресивни, голямо форматни, много въздействащи платна. Вълнува се от болката, от личностното разкъсване, от вътрешните конфликти, от самотата, от такъв тип експресивни образи. Работи много пластична живопис със страшно въздействащи колоритни хармонии.

В сводеста зала е експозицията на Димитър Воденичаров, който е сценограф по образование, но работи и акварел. Получи награда „Пловдив“ преди две години за своя голяма изложба, съвместно с Васил Маргаритов. Той е автор, когото безкрайно ценя и харесвам. Неговата експозиция е подготвена специално за залата в Балабанова къща.

На първия етаж там е изложбата на Стоян Куцев. Автор, който е познат на пловдивската публика, активно работил с галерия „Резонанс“. Той има пък подчертано концептуален подход към живописта, интересува се от знака, от медията на живописните възможности.

В двора на къща Хиндлиян може да се види голяма пластика на Николета Иванова, която е възпитаник на НХА, специалност „Метал“. Тя представя интерпретации на тема река Марица, която е подготвена специално за двора на „Хиндлиян“.

В Къща за Мексиканско изкуство, в залата ще видим голяма експозиция на доц. Иглена Русева. Тя е знаково име за съвременната фотография, дългогодишен преподавател в НАТФИЗ, възпитаник на Чешката художествена академия, емблематично име. Доц. Русева представя своя изложба, върху която работи почти цял живот и е много специална за нея. Тя с удоволствие се включи в проекта.

В двора на Къщата за Мексиканско изкуство има експозиция на Надя Текнеджиева, която е преподавател в НХА в катедра „Керамика“. Много е интересно за мен това, което тя представя, защото разширява възможностите на керамиката. Показва ни няколко пластики, които съчетават по съвсем необичаен начин порцелан с фотографски образ. Много любопитно и силно като експозиция.

Когато започвате да обмисляте изложбите как се появява идеята – заедно с подбора на художниците или първо идва името, проблемтиката на проекта?
В някакъв смисъл авторите избирам след като си изясня проблема, който ще разработвам. Този кураторски проект е много важен с това да представя една цялостна платформа. Той е по-скоро режисура, един филм, цялостен разказ с множество новели. По този начин подхождам към организирането на Есенните изложби. За това няма първо и второ, а някак си нещата се повяват в цялост.

Националните сенни изложби се откриват на 1 септември от 18 часа. Експозициите могат да се видят до края на месеца.

Снимки: Таня Върбова

ПОЕТИКА НА ОБРАЗА  Национални есенни изложби Пловдив 2019
Автори
БАЛАБАНОВА КЪЩА
ДИНКО СТОЕВ – живопис/ Дълбока зала
ДИМИТЪР ВОДЕНИЧАРОВ – акварел/ Сводеста зала
СТОЯН КУЦЕВ – живопис/ Първи етаж
КРИСТИНА ВЪТОВА – графика/ Двор
 
КЪЩА ХИНДЛИЯН
ЗАРА АЛЕКСАНДРОВА  и ЗОРАН ГЕОРГИЕВ – рисунка, обект и инсталация/
Веранда и мааза
НИКОЛЕТА ИВАНОВА – скулптура/ Двор
 
КЪЩА МЕКСИКАНСКО ИЗКУСТВО
ИГЛЕНА РУСЕВА – фотография/ Зала
НАДЯ ТЕКНЕДЖИЕВА – керамика/ Двор