Видеоинсталацията на Бил Виола грабва още в първата зала в Баня Старинна и подготвя зрителя за много емоции из галерията

Интерактивна творба в една от залите на Банята събира най-много публика

СКЛАД не отстъпва на Банята с провокации към обществените ни представи

Теодор Караколев

Големите имена оправдаха очакванията за 25-ата Седмица на съвременното изкуство. Специалното издание на традиционното събитие, в рамките на Пловдив – Европейска столица на културата, привлече работи, свързани с двама от най-големите актуални артисти – Бил Виола и Яйои Кусама, като с откриването на 1 септември посетителите няма как да останат разочаровани. При това не само от работите на световноизвестните имена, а и от тези на техните колеги, които представят по-стари и по-нови творби в изданието „Изкуство. Без граници. Пловдив“, курирано от Илина Коралова и Емил Миразчиев.

Изложбата се откри на 1 септември в Баня Старинна, а от вторник може да се гледа ежедневно както в Банята, така и в СКЛАД, където е втората половина от творбите, дошли за Седмицата. Част от работите са нови и създадени специално за събитието, докато други са вече създадени творби, които идват за пръв път у нас.

Гвоздеят на събитието е работата на видео артистът Бил Виола „Мъченици. Земя, Въздух, Огън, Вода“. В изцяло тъмното голямо пространство на Чифте баня са подредени 4 вертикални екрана с четирима души. Всеки от тях е мъченик, изживяващ своето страдание, свързано с една от четирите природни стихии. Творбата репликира олтарно табло, в което мъчениците страдат не чрез картина, а на видео – преборвайки или издигайки се над затрупалата ги пръст, силният вятър, горещия огън или сипещата се над тях вода. Работата на Бил Виола е създадена в съдействие с галерия TATE и поставена за пръв път в лондонската катедрала „Сейнт Пол“ през 2014 година в един от страничните кораби на храма. Произведение на такова високо ниво рядко идва в България, но извън този факт – безспорно е влиянието на перфектно изпълнената технически творба на Виола, която може да се гледа отново и отново, усещайки всички нейни детайли, навлизайки много под метафората, която ни е представена на екраните.

Въпреки силния ефект от „Мъченици“, следващите пространства също не разочароват. Силно впечатляващи визуално, макар и диаметрално противоположни като средства, са работите на Надя Генова и Севдалина Кочевска. Генова представя висок правоъгълен паралелепипед, бял и светещ отвън, и изцяло черен отвътре. Поглеждайки през малкото пространство точно под него обаче виждаме огледало и самите себе си – отгоре, напълно откъснати от средата, чрез черните вътрешни стени на паралелепипеда.

Севдалина Кочевска е постлала съседното пространство с множество „сирийки“ по нейното описание (или джамини, стъклени топчета), които в разнообразните си цветове – като контраст на напълно безцветната работа на Надя Генова – създават необичайна атмосфера. Стените на това помещение пък са в огледала, създавайки магична смес от стъклени топчета и огледала, в която всеки зрител сам влиза, оглеждайки се в стените и гледайки самата творба.

Сред творбите в Баня Старинна най-атрактивна за зрителите e интерактивната работа на екипа scenoscome. В тъмно пространство е поставен висок кръгъл плат, който реагира на допир – при всяко докосване творбата издава различен звук и се оцветява по различен начин, според силата и мястото, на което става връзката ѝ със зрителя. Може би най-лиричната работа е видео на Венелин Шурелов „Черна абстракция“ с меланхоличен пейзаж, през който преминава горящ, но неразпознаваем и незначителен човек, който изчезва като дим, изпълващ целия екран.

Не по малко впечатляващи са работите в СКЛАД, които по думите на кураторката Илина Коралова не са толкова интровертни, като тези в Банята, а са екстровертни и провокират мисли, свързани с обществото, икономиката и социалната среда. Интересна и изключително издържана естетически е работата „Матрица“ на пловдивската група 7+1, които показват множество жълти паралелепипеда, клетки, през които всеки може свободно да преминава в две зали – свързани с изцяло жълт коридор, контрастиращ на иначе бялото пространство.

Без претенции за точни отговори и решения на обществени проблеми, от групата обясняват, че се интересуват от въпросите – какво ни кара да вземаме дадени решения, да направим дадена стъпка в една или друга посока? Да преминем или не, и как физическото пространство влияе на нашите решения. Без претенция за политически или социални критики, 7+1 се стремят да провокират мислене и, ако посетителят се отпусне в „Матрицата“ им, определено ще стигне до много въпроси.

С претенция за силна обществена и икономическа критика пък са работите на следващия етаж на артистките Уте Рихтер и Делфин Райст. Индустриалната завеса на Уте Рихтер разделя основното пространство от следващата работа – завесата е облепена с надписи „Изобщо не ѝ трябва надежда“. Авторката се опитва да критикува общественото възприемане на „надеждата“ като нещо добро – като според Рихтер тя по-скоро ни отказва от това да проявим собствена воля и да вземем нещата в свои ръце.

Критика към бума на строителството, икономическото развитие и отпадъците, които човечеството произвежда пък се опитва да отправи Делфин Райст с иначе приятната си визуално работа „Непрекъснат растеж на консумацията“. Подреждайки в перфектни редици десетки кофи с изливащ се от тях бетон, Райст повдига въпросите за боклуците от строителството, както и за отпадъците, които остават дори и след различните художествени изложби и отпечатъкът, който самото изкуство има върху природата.

Две видео работи също привличат в СКЛАД. Едната от тях е филмът за японката Яйои Кусама, чиято премиера се състоя на 3 септември в LUCKY Дом на киното в препълнена зала, но може да бъде гледан и в една от залите в Тютюневото градче. Документалният филм разказва за живота на световноизвестната днес артистка и борбата ѝ с различни лични проблеми, както и трудният път да пробие в свят, в който не я възприемат лесно – както в САЩ, така и в родната ѝ Япония. Особено впечатляващо е и видеото на Юлиян Розефелд. В работа от преди повече от 10 години той е заснел множество имигранти, които живеят в Германия. Представяйки стереотипните представи за тях в изключително преувеличена сценографска среда, той създава едно вълшебно пространство, в което се сливат границите между истинските им, действително реални истории, и фалшивите и наложени от обществото представи за тези групи хора, които работят различни нископлатени дейности в Германия. Освен темата на видео творбата, тя сама по себе си е и изключително приятна естетически с много добре подбрана сценография и операторски решения.

25-ата Седмица на съвременното изкуство ще остане в СКЛАД и Баня Старинна до края на месец септември и може да бъде видяна всеки ден от 13 до 18:30 без понеделник. Входът е свободен.