Градска художествена галерия – Пловдив изпраща 2021-а с откриването на последната за годината изложба „Ненко Балкански (1907–1977). Банално изкуство“ – гостуване на Художествена галерия – Казанлък, чийто директор Пламен В. Петров и уредникът Катя Христова са куратори на проекта. Според тях:
„В своя замисъл изложбата е своеобразна ретроспектива на Ненко Балкански, в която с неповторимо живописно майсторство е въплътена тъкмо баналността на битието. От погледа към селския двор, в който всичко напомня за миналото на автора – за детството, за недоимъка, за игрите и сълзите на съзряването и първите вълнения на сърцето, до тишината на мъртвата природа и разгърнатия вестник „Литературен фронт“, върху който в цялата си възможна живост е разстлана сякаш ритуално купчина осолена риба, за да се преобърне след блудкавото дихание на сухия въздух в чироз.
В изложбата са включени и серия от платна на художника, в които жанрово се вплитат интериор, пейзаж и натюрморт. Картини, изпълнени с тривиалност, лишени от каквото и да е човешко присъствие – опразнени столове, обезлюдени улици, небеса без птици. Не така пусти са портретите на Ненко Балкански, а още повече фокусиранията му върху голото женско тяло – но и в тях откриваме следите на шаблона на битието, отпечатал се безмилостно върху всичко живо. И пред нас се разкрива един обикновен свят. Но както Чавдар Мутафов пише - „това обикновено говори всичките наречия на улицата, на кафето, на салоните, носи всичкия безпомощен цинизъм на човешката машина, оголена и повредена зад всеки череп: скотството на парвенюто, идиотската кротост на инвалида, безсрамната автоматичност на проститутката - неща, за които дори не се мисли и които са всякога около нас, в нас, неизбежни и вечни като живота и еднакви с ужаса на неговата баналност“.
Ненко Балкански достига до всичко това привидно интуитивно. Напипва пулса на своето време като малцина други в родния ни контекст. Обръща се към прозаичното, към собствената си делничност, където нещата, „оголени в тяхната очевидност, добиват жестоката необходимост да бъдат изкуство“. И по-важното – да остават за нас такива въпреки все по –разширяващата се дистанция на времето, или пък точно поради това.“
Изложбата ще се открие на 17 декември с вернисаж от 17:00 до 19:00 ч. Тя ще продължи до 23 януари 2022 г.
Ненко Балкански (1907 – 1977). Банално изкуство
Кураторски проект на Пламен В. Петров и Катя Христова
Галерия „Капана“, ул. „Райко Даскалов“ №29
Вернисаж: 17 декември 2021 г., 17:00–19:00 ч.
Заглавието на изложбата е провокирано от едноименния текст на големия български интелектуалец Чавдар Мутафов. Статията е публикувана за първи път на страниците на вестник „Изток“ на 24 октомври 1926 г., а в този момент Ненко Балкански работи усърдно, за да превърне сам себе си в художник. Работи, без да подозира, че с цялото си сетнешно творчеството, съзнавано или не, ще се утвърди като един от големите виртуози на „баналното изкуство“ в страната ни.
„Банално изкуство! - нека тази дума не плаши никого, тъй като тя е многостранна, както и самият живот. Има неща, които са естествени само през своята баналност, които един вид се пречистят, опростяват, стават познати; други пък приемат очевидността на необходимото, освободени от излишната си прециозност, претенциозност, за да бъдат само прецизни; накрая самото изкуство става друго, минало през парадокса на собствената си ежедневност: то става изкуство на баналността…“ –пояснява Чавдар Мутафов.
В изложбата „Ненко Балкански (1907–1977). Банално изкуство“, подредена в експозиционното пространство „Капана“ при Градска художествена галерия в Пловдив, публиката ще има възможност да се взре в множество творби на художника, днес част от колекцията на Художествена галерия – Казанлък. В своя замисъл тя е своеобразна ретроспектива на автора, в която с неповторимо живописно майсторство е въплътена тъкмо баналността на битието. От погледа към селския двор, в който всичко напомня за миналото на автора – за детството, за недоимъка, за игрите и сълзите на съзряването и първите вълнения на сърцето, до тишината на мъртвата природа и разгърнатия вестник „Литературен фронт“, върху който в цялата си възможна живост е разстлана сякаш ритуално купчина осолена риба, за да се преобърне след блудкавото дихание на сухия въздух в чироз.
В изложбата са включени и серия от платна на художника, в които жанрово се вплитат интериор, пейзаж и натюрморт. Картини изпълнени с тривиалност, лишени от каквото и да е човешко присъствие – опразнени столове, обезлюдени улици, небеса без птици. Не така пусти са портретите на Ненко Балкански, а още повече фокусиранията му върху голото женско тяло – но и в тях откриваме следите на шаблона на битието, отпечатал се безмилостно върху всичко живо. И пред нас се разкрива един обикновен свят. Но както Чавдар Мутафов пише - „това обикновено говори всичките наречия на улицата, на кафето, на салоните, носи всичкия безпомощен цинизъм на човешката машина, оголена и повредена зад всеки череп: скотството на парвенюто, идиотската кротост на инвалида, безсрамната автоматичност на проститутката - неща, за които дори не се мисли и които са всякога около нас, в нас, неизбежни и вечни като живота и еднакви с ужаса на неговата баналност“.
Ненко Балкански достига до всичко това привидно интуитивно. Напипва пулса на своето време, като малцина други в родния ни контекст. Обръща се към прозаичното, към собствената си делничност, където нещата, „оголени в тяхната очевидност, добиват жестоката необходимост да бъдат изкуство“. И по-важното – да остават за нас такива въпреки все по –разширяващата се дистанция на времето, или пък точно поради това.
