Художествена галерия - Смолян гостува на пловдивската публика с представителна изложба „Родопа в изкуството“. Експозицията ще бъде показана в галерия „Капана“ от 12 декември до 9 януари 2024 г. и идва по покана на Градска художествена галерия - Пловдив.
Откриването е на 12 декември от 18:00 часа.
В изложбата с по едно ярко тяхно произведение са включени 66-има известни български автори. Творбите са от фонда на Смолянската галерия, но участват и няколко от частни колекции. Голяма част от живописните, графичните и скулптурните произведения ще се покажат за първи път пред пловдивска публика.
Сред най-изявените имена в изложбата са: Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Давид Перец, Данаил Дечев, Вера Недкова, Владимир Рилски, Анастас Стайков, Йордан Гешев, Здравко Александров, Георги Ив. Ковачев, Константин Трингов, Енчо Пиронков, Димитър Киров, Христо Стефанов, Георги Божилов, и други.
Основното проучване на темата и авторите, работили по нея, е на доц. д-р Ружа Маринска. Родопа със своята природа, история, романтични легенди, своеобразен свят и богати пластични внушения отрано привлича много художници. Още от 20 години на XX век и насетне различни поколения творци откриват планината като извор на вдъхновение и многократно идват в нея. Създават едни от най-поетичните си творби под нейното силно и неповторимо въздействие.
"
РОДОПА В ИЗКУСТВОТО
Приказно красива е земята ни. И в нея Родопа е на особено положение. Не съм срещала българин, който да не се е признавал в любов към Родопа. А за изкуството тя е безкрайна тема – тракийските корени и Орфей, гласовете и багрите ѝ. В българското изобразително изкуство Родопа е оставила дълбоки следи в творчеството на поколения художници.
Нашата изложба е част от тази панорама. Показва събраното в Художествената галерия – Смолян, но и то е достатъчно да раздиплим темата и да се срещнем със забележителни автори и произведения, отразили тази необятна тема.
На преден план е живописта. И естествено преобладават пейзажите. Родопа – дивна планина, мощна, величествена и в същото време мека и гальовна, е привличала и, надявам се, ще продължи да привлича художниците. Първи още между двете войни из нея тръгват Бараците, Здравко Александров и Данаил Дечев, а Георги Ковачев от Станимака запечатва образа ѝ в акварела. По-късно, през 60-те и 70-те години, откриват нейната прелест и в общуването с Родопа отключват изблик на творческа енергия Владимир Рилски, Вера Недкова, Лика Янко, Веса Василева, Димитър Арнаудов, Владо и Елза Гоеви, Надежда Кутева… В техните картини планината не е просто документирана. Тя заживява със своята мистичност и вечност. Защото модерните художници са проникнати от философията, че човек е за кратко на тая земя, а тя, земята, е над времето. Да спомена, че някои от пейзажите се излагат за първи път. Но все пак и човекът е тук. Той я населява и с труда си я променя. По-малки и по-големи селища се вклиняват в снагата ѝ. Те също стават притегателен обект за художника. Особено през последните десетилетия на XX век са създадени немалко пейзажи от Смолян, Девин и други места, които можем да видим на изложбата.
Хубаво е, че и хората не са забравени. Те също присъстват тук – в композициите и портрета. Като започнем с Анастас Стайков, посветил цялото си творчество на родния край. И стигнем до следващите поколения – в различни извадки и стилови похвати, отразили живота в Родопа. Александър Стаменов, Димитър Киров и Кольо Витковски са потърсили нейния дух в багрена ритмика. Ваня Дечева е представена с една ранна работа, в която сюжетът „тютюноработнички“ не ѝ е попречил да изгради композиция в песенен ритъм. Не можем да отминем експресионистичния драматизъм в „Орфей“ на Атанас Пацев. Една особена епичност е постигната в панорамното платно на Енчо Пиронков. Запомнени са родопските образи на Любомир Самарджиев. Да прибавим работите на Янаки Манасиев, Ружко Челебиев и Здравко Палазов. И нека не забравяме, че в края на XIX век оттук минава Иван Мърквичка и ни оставя картината „Сватба в Момчиловци“.
В портрета също ще видите високи образци. Монументален по въздействие и остро характерен с родопска интонация е портретът на Николай Хайтов от Христо Стефанов. А „Родопчанка“ на Светлин Русев е закодирала много пластове на вживяване в националното. „Портрет в синьо“ от Тома Трифоновски по чистота на стилизацията е бисер в неговото творчество. Задушевно звучи картината на Цанко Панов „Спомняш ли си…“, в която двамата – художник и муза, са стаени в ателието, а през прозореца в далечината се четат очертанията на планината.
Към темата „Родопа“ не са останали безучастни и графиците. Веселин Стайков и Евтим Томов, а след тях и Мана Парпулова, Люба Паликарова, Анастасия Панайотова, Йорданка Радева, Ралица Николова и още много други са намирали в тези краища вдъхновение и материал за образни въплъщения.
В скулптурата със синтетична форма и ясна символика се откроява „Висарион Смолянски“ на Иван Колев, вариант на паметника на духовния водач в село Смилян. Милан Андреев пък ни връща към легендата за Орфей.
Да отбележим, че наред с художниците, родени и работили тук – Михаил Карапунов, Вълко Гайдаров, Петър Стайков, през годините темата е била привлекателна и творчески пресъздавана и от други автори от страната. По индивидуален порив или подтикнати от организираните ОХИ, те са откривали за себе си вълшебството на Родопа. И всеки от тях е оставял свои щрихи към портрета на планината. Днес, когато колективните действия са страница от миналото, вглъбени в собствените си идеи и тревоги, българските художници по-рядко се обръщат към образа на Родопа. Мисля, че Художествената галерия в Смолян би могла да възбуди интереса им към тази тема. Това би могло да стане, например, с обявяване на конкурс за създаване на произведения, свързани с Родопа – тема, убедена съм, безкрайна и блогодатна, за да се родят нови оригинални образи, плод на съвремието ни.
Но сега пред очите ни е изложба, достойна да ни развълнува. Похвално е, че и колекционери, свързани с този край, са подкрепили идеята.
Поздравления за нейните инициатори и за Художествената галерия в Смолян!" - Ружа Маринска
