Всеки посетител в Постоянната експозиция към Градска художествена галерия – Пловдив, ул. „Съборна“ №14А, има възможност да се запознае с творчеството на Атанас Михов (1879 – 1975) и Патрики Сандев (1882 – 1959). В първа зала са подредени техни произведения от частната колекция на Петър Пиронков, бединени от заглавието „Съмишленици“. Ще могат да се видят до 14 април 2024 г.
Близки по възраст, родени в съседните градове Стара Загора и Казанлък, двамата се запознават и сприятеляват през 1898 г., а за известно време споделят и обща квартира като студенти в Държавното рисувално училище в София.
Патрики Сандев е роден на 19 май 1882 г. в Казанлък (в деня на свети Патрикий) и е петото и единствено оцеляло дете в семейството. На 14 годишна възраст вече е наясно със съдбата си на художник. В основата на този му избор стоят две популярни в Казанлък личности – фирмописецът Костадин Станчев и иконописецът и театрал Петьо Ганин. При Петьо Ганин, помагайки му в продължение на една година, учи иконопис. Покрай него оформя интерес към театъра и сценографията.
През 1898г. в Стара Загора се среща и запознава с бъдещия майстор на пейзажа Атанас Михов , който е вече студент. През есента на същата 1898 г. постъпва в Държавното рисувално училище. През първата година живее в квартирата на новия си приятел Атанас Михов. Сред преподавателите му са най-респектиращите личности на българското изкуство по онова време – по живопис и рисуване Иван Мърквичка, Иван Ангелов и Петко Клисуров, по моделиране – Жеко Спиридонов и Марин Василев, по история на изкуството – Антон Митов и водещият вечерен акт Никола Михайлов.
Дипломира се през 1910 г., като междувременно печели първа награда на студентския конкурс за картина на битова тема. През 1912 г. е назначен като помощник театрален художник в Народния театър. От 1920 г. започва активната му творческа дейност и участие в изложби. Към любимите си жанрове – портрета, пейзажа и натюрморта по-късно ще прибави и битовата фигурална композиция.
Атанас Михов е сред най-популярните художници в историята на българското изкуство. Роден е на 24 септември 1879 г. в Стара Загора. През 1904 г. завършва живопис в Държавното рисувално училище при проф. Ярослав Вешин. Той е сред основоположниците на съвременния пейзаж и безспорно е един от най-изтъкнатите му майстори в живописта. Живее почти столетие и е изключително продуктивен. Дарбата му е оценена още в първите години на 20-ти век. Седемдесет години след това платната му ще бъдат неотменна част от развитието на жанра и българската пластична култура.
От 1904г. Михов участва в изложби на Дружество „Съвременно изкуство“, Съюза на южнославянските художници „Лада“, Дружество „Родно изкуство“, Дружеството на севернобългарските художници. От 1906г. до 1932г. е учител по рисуване в Силистра, Разград, Русе и София. Атанас Михов е участвал в Първата световна война и е рисувал творби с военни сюжети. Удостоен е със званието „народен художник“ (1952), а две години по-късно Съюзът на българските художници организира юбилейната му изложба.
Атанас Михов умира на 21 януари 1975 г. в София, оставяйки богато художествено наследство. Негови произведения притежават Президенството на Република България, Министерският съвет, Министерството на външните работи, редица посолства на България в чужбина, Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, всички градски художествени галерии в страната, както и множество частни колекции у нас и в чужбина.
На корицата: Атанас Михов, "Лято в Рила", м. бои, 1942 г.