Откриването на самостоятелната изложба на живеещата в Антверпен художничка от български произход – Деница Тодорова ще бъде на 15 март от 18:00 ч. в Sarieva/Gallery. „Образ на ръба на материята“ е рядка възможност да бъде видяна работата на родената през 1984 г. в Пловдив авторка. Всъщност това е едва вторият път, в който Деница Тодорова показва своето творчество в България. Преди 20 години тя заминава за Белгия, където завършва живопис в едно от най-престижните художествени висши училища в Европа – Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. Търсейки своя артистичен почерк обаче Деница започва все повече да се интересува от рисунката – първото нещо, което е учила и което по-често е приемано за подготвителната работа на художниците. Рисунката има сериозна традиция в България, а в момента интересът към нея се повишава значително навсякъде по света:
„Хората рисуват от векове, рисунката е в основата на цялото съвременно изкуство и може би е една специфична ниша, която е леко подценена, но все повече художници се интересуват от нея. В нашето все по-сложно съвременно общество, рисунката – най-първичният и фундаментален израз на изкуство – остава източник на безкрайни възможности. Напоследък тя отново придобива значимост в света на изкуството; всъщност рисунката рядко е била толкова широко представена в биеналета, панаири на изкуството и изложби, колкото сега“ – казва Деница Тодорова.
В изложбата в Пловдив ще бъдат представени характерните ѝ творби върху хартия, с които тя привлича вниманието на професионалната общност в Европа и печели редица престижни награди и номинации в областта на рисунката. През 2017 г. получава наградата STRABAG Artaward International, за която е избрана сред 800 художници. Няколко години по-рано е отличена с Ronse Drawing Prize, 2014 и 2015 – награда, която има над 55-годишна история.
През 2021 г. е издаден нейният каталог “Phosphenes (seeing stars)“. Книгата включва текстове на Филип Ван Каутере (художествен директор на SMAK Museum of Contemporary Art, Гент), Питер Вермюлен, Ерик Мин и поема на известния фламандски романист, поет и драматург Петер Верхелст.
Днес Деница Тодорова е възприемана много повече като белгийска художничка, а самата тя споделя, че половината ѝ живот е минал в България, но другата половина и целият ѝ професионален път е в Белгия и допълва:
„Съвременният пазар на изкуството в Белгия е огромен, по никакъв начин не може да бъде сравнен с България. Тук художниците имат много повече шансове за развитие. Sarieva/Gallery е единствената, за която аз знам, която работи по европейски и световен образец, а в Белгия има страшно много подобни галерии, буквално стотици.“
Подходът на Деница Тодорова към рисунката не е типичен. Той напомня сграфито – техника за създаване на монументални стенописи в публични пространства, широко известна в Източна Европа в средата на миналия век. По подобен начин тя създава своите произведения. Процесът обаче е много трудоемък и отнема много време, в което Деница създава стихия между уязвимата тънка хартия, въздушно лекия пигмент на графита и острите инструменти, с които работи върху черната повърхност. Това е много интензивен и перформативен процес. Първоначално авторката поставя тънка хартия на пода, напълно покрива повърхността ѝ със слой графитен прах и започва да отнема и изтрива тъмния пигмент, за да създаде рисунка и композиция в различни слоеве. Това създаване е изключително енергично, педантично и продължително. Филип Ван Каутерен отбелязва, че техниката не е „графит върху хартия“, а по-скоро „графит и хартия“.
Творбите на Деница Тодорова са деликатно монохромни и изненадват с емоционален заряд, който изпреварва възприемането на изображението.
„Искам да заведа зрителя в едно несъществуващо пространство, в което той може да чувства, да си спомня, да асоциира. Имам една линия, която почти през всичките години се появява в моята практика и тя е свързана с това как и какво човек би виждал, ако е в абсолютна изолация, ако сетивата са ограничени“, споделя Деница.
Художничката черпи вдъхновение от ежедневните явления, текстури, форми и модели като водни повърхности, отражения, мраморни структури и експлозии на фойерверки.
Макар формално да притежава подобни белези, работата на Деница Тодорова няма въздействието на „абстрактна“ в прекия смисъл на думата. Нейната свръхсензитивност извиква познати изображения, меките очертания символизират природа и пейзажи, върху повърхността си прокарват път почти уловими ярки цветни петна, които авторката самоиронично определя като бонбонени.
Творбите в изложбата „Образ на ръба на материята“ на Деница Тодорова в Sarieva/Gallery, Пловдив са предезикови и ни връщат в онзи невинен момент на формиране на мисълта и волята, когато те са размазани, емоционални впечатления и петна в мрежа на безкрайността. Надраскани и белязани като самия живот.
Изложбата ще продължи до 19 май 2024 г.
Снимка: Брам Монстър