http://kapana.bg/afish/izlozhbi/item/3495-yaponsko-izkustvo-pod-povarhnostta-na-realnostta#sigProId82a095d69c
Двете изкуства са обединени не само от жанра си, но и от факта, че се популяризират от две българки – Рина Пападопулу-Узунова (кири-е) и Ралица Донева-Коева (темари, кумихимо), които са водени от искрения си интерес към японската култура.
Традицията на кири-е съществува от 1400 години, когато е заимствана от Китай, но веднъж внесена в Япония, е усъвършенствана до ранг на изкуство. Първоначално кири-е се използва за украса на храмове, а след това намира фундаментално приложение в създаването на шаблони за изработката, багренето и рисуването на кимона, за илюстрации на класически японски книги и пиеси, за специални картички и календари, както и за творенето на аниме и манга. Днес майсторите на това изкуство са провъзгласени за живо национално богатство, а самото то е под егидата на Негово Величество императора на Япония.
Декоративните топки темари са фолклорно изкуство, произлизащо от Китай и пренесено в Япония преди 500 – 600 години. Те се изработват на ръка от памучни или копринени парчета плат, оформени като топки и обвити с памучни конци, след което се декорират с бродерии от цветни нишки. Заредени с положителната енергия на майстора, който ги изработва, те са ценен подарък, символизиращ приятелство и уважение.
На 17 и 18 октомври /събота и неделя/ ще се проведат атрактивни демонстрации и уъркшопи, като входът е свободен, а заниманията имат следното разпределение:
Кири-е – уъркшопи на всеки два часа с начален час 10:30 ч. (през двата дни)
Темари – 10:30 ч. на 17.10. и 14:30 ч. на 18.10.
Кумихимо – 14:30 ч. на 17.10. и 10:30 ч. на 18.10. – традиционна японска техника, с която от векове се оплитат шнурове и ширити, използвани в самурайските униформи, чаените церемонии и в съвременните аксесоари към кимоната.
Специални гости на изложбата и уъркшопите тази година ще бъдат Мегуми Мочидзуки, кири-е майстор от Киото, и Елоиза Мирена Маркети-Масса от Италия, чийто творчески път също е тясно свързан с това изкуство.
Събитията са част от 26-ите Дни на японската култура и се организират от Посолството на Япония в България, Асоциация „Кири-е Интернешънъл – България“ и Японски клуб „Кидзуна“ – Варна.
За авторите на изложбата
Рина Пападопулу-Узунова е единствената не-японка, поканена за член на Senga Association (сенга – цветно кири-е) през 2006 г. Тя е поканена да се присъедини и към две японски организации за популяризиране на японската култура в Италия – „Изуми Масса“ с президент Каори Кобаяши и „Асоциация Ироха“ – Флоренция, с президент Йоко Шимада. През 2012 г. се състоя дебютът на това изкуство в България с първата работилничка по кири-е на Рина Пападопулу, последван от нейни изложби през 2013 и 2014 г. Като естествено продължение на тази дейност, през 2015 г. в България беше създадена и регистрирана Асоциация „Кири-е Интернешънъл – България“ – първата извън Япония асоциация, обединяваща хората, отдали сърцата и уменията си на изкуството, чиито корени се губят в древността.
Рали Донева-Коева е член на Японската Темари Асоциация и притежава сертификат за Koutouka – второ ниво за изработката на традиционните японски декоративни топки темари. През 2001 г. завършва Техническия университет във Варна, специалност „Промишлен дизайн“. Като „колекционер“ на японски занаяти тя се занимава с изучаването на кумихимо (техника на плетене на шнурове), когин (вид традиционна бродерия) и други, но нейната най-голяма страст остава изкуството темари, с което се занимава от началото на 2009 г. и го представя пред публиката в редица свои изложби. Рали Донева-Коева вече има участия в групови изложби, както и няколко свои самостоятелни, като три от тях са във Варна през 2012 г. и в София през 2013 г. и 2014 г.
За Дните на японската култура в България
Дните на японската култура се организират в Република България от Посолството на Япония от 1990 г. За двадесет и шеста поредна година българската публика има възможност да се докосне до древното и съвременното лице на богатата японска култура.
Дните на японската култура през 2015 г. се осъществяват със съдействието на Клуба на приятелите на Япония в България „Нихон Томоно Кай“ и с любезната финансова подкрепа на: Astellas, Canon, Fanuc, Geotechmin, Honda, Itochu, JTI, Kaliakra Wind Power, LB Bulgaricum, Lexus, Mitsubishi Corporation, Toshiba, Toyota, YAZAKI и Yokogawa България.