Пловдивските кукли се върнаха с голямата нагарда от Международен куклено-театрален фестивал за възрастни

Таня Грозданова

Журито на Международения куклено-театрален фестивал за възрастни ПИЕРО 2017 присъди на спектакъла „Дама Пика“ на Държавен куклен театър Пловдив Наградата GRAND PRIX за най-добър спектакъл, а режисьорът Веселка Кунчева получи Награда за режисура. Това е поредното заслужено признание за екипа и спектакъла - носител на Награда Пловдив за 2016-а година в категория "Театър" и на статуетката Икар 2017, отново за режисурата на Веселка Кунчева. „Дама Пика“ е поредната брилянтна постановка на Веселка Кунчева, след „Вграждане“, „Аз, Сизиф“ и "По ръба на небето".

Десетото юбилейно издание на фестивала се проведе от 24 до 29 септември Стара Загора. Девет постановки бяха включени в конкурсната програма на Фестивала ПИЕРО тази година. На церемония снощи в Кукления театър на Стара Загора, международното жури в състав: Светла Бенева – България, председател, Франк Бернхардт – Германия, Елена Ситар Цветко – Словения, Силва Бъчварова – България, Нелко Коларов – България, връчи наградите на отличените.

ПИЕРО 2017 бе силен, стилен, самобитен, стремителен, свеж, световен, съвършен – като селекция, организация, провеждане, атмосфера, дух и професионализъм, смятат участниците, организаторите и зрителите.  

Честито на наградените за признанието и усилията, за културния продукт от висока класа, който ни поднасят!

Френска селска торта, домашни еклери, наполеонки, френски макарони и много други изкушения се крият по пловдивските улици

Сезонът на диетите мина, а в прекрасния Пловдив се появяват все повече места, които предлагат вкусни и апетитни сладки предложения. Ръчно направени шоколадови бонбони, домашни торти, френски изкушения – всеки сладкиш се подава иззад лъскавата витрина и иска да бъде изяден.

Ако и вие сте почитатели на малките сладкарници, които ви карат да се върнете в детските си години и от сърце да се радвате на парче торта, значи сте попаднали на правилното място. Нямаме претенции, че ще бъдем напълно изчерпателни, тъй като вкусните слдкарски предложения в Пловдив са премного, но гидът на града ще ви разкрие най-любимите си места.

Няма как да не започнем с тоталните ни фаворити от Bebba Macarons. Може би вече са ви познати, тъй като сме писали за тях, но ако все още не сте опитали топящите се в устата френски сладкиши, които Маия прави, бързо поправете тази грешка! В сладкарницата можете да опитате и разкошни торти, но френските макарони не само са най-добрите в Пловдив, а вече са познат вкус на много посетители от различна точка на света.

Бележка от автора: Поръчайте си кафе. С него се поданся малък френски макарон, като специален комплимент към ароматната напитка. 

В нашите любими пловдивски сладкарници отреждаме специално място за едно заведение, чиито витрини излеждат като появили се от приказка. Това е Долче Фелини и ако се загледате по-дълго във вкусните изкушения, то може би ще се почувствате като Хензел или Гретел. Не се тревожете, никой няма да ви направи нищо лошо, освен да ви предложи малко калории, които определено си заслужават. Всичко, което може да опитате в Долче Фелини, се приготвя на място от майстори сладкари. Ще откриете изобилие от над сто десерта. Всичко е изящно подредено, тъй като домакините вярват в твърдението, че апетитът идва не само с яденото, но и с гледането...

Цялата статия четете в Lost in Plovdiv

Очаква се шестото издание на фестивала да привлече над 50 000 посетители

Таня Кънева

Капана Фест изпълни полека павираните улички в квартала. От ранната петъчна утрин участниците във фестивала тихо подреждат стоката си в новите шатри, които замениха познатите къщички от шперплат и дърво.

Освен цветните кашпи с каскадни петунии кварталът на творческите индустрии е украсен с вечнозелени иглолистни видове и дървета икебна на почти всяко кюше и малко площадче. Организаторите са се погрижили освен преместваемите химически тоалетни по улиците да има и подвижни умивалници, които са заредени с течен сапун и хартиени салфетки. От комуналната фирма са се погрижили и за повече кошове за боклук.        

В шарения лабиринт ще видите, че все повече са застъпени стоките направени от естествени материали – от бебешки дрешки от еко памук до картички и книгоразделители от дърво. Дори за котки се предлагат био бисквитки.

Цялата галерия и още от това, което се случва по улиците на любимия квартал вижте ТУК.

Йоана Иванова

Свети Йероним Блажени превежда Библията от иврит на латински, езика на времето през четвърти век. Йероним е личен секретар на папа Дамас I, но изборът му за тази нелека задача не е политически.

Като всеки добър преводач, Йероним притежава усет към езиците. Той владее отлично латински, гръцки и иврит – нещо, с което малко хора могат да се похвалят. Освен това изучава арамейски и чете добре на него, но сам признава, че произношението го затруднява. Говори и древносирийски и има познания по арабски.

Дори светците грешат

Преводачите по целия свят честват 30 септември като личен ден, тъй като това е празникът на патрона на библиотекарите, писателите, учениците и разбира се преводачите. Въпреки че св. Йероним е канонизиран от католическата църква, преводът му не е съвършен. Самият той веднъж отбелязва: „Не съм толкова глупав, че да мисля, че която и да е от думите на Господ се нуждае от поправка, или не е божествено вдъхновена, но латинските ръкописи на Библията се оказват грешни поради отклоненията, които се срещат във всички тях.“ В действителност, Йероним признава собственото си несъвършенство и сам допуска някои неточности. Може би най-известният му пропуск е това, че поставя рога на главата на Моисей. В текста на иврит пише, че когато Моисей слиза от връх Синай, от главата му излизат „слънчеви лъчи“. На иврит думата има и второ значение – „рога“, и Йероним избира именно него. Когато през 1515 г. Микеланджело изработва своята мраморна скулптура на Моисей, той разчита на описанието на Йероним в латинския превод. Резултатът е 235-сантиметрова рогата статуя, която може да се види и днес в Рим, в църквата Сан Пиетро ин Винколи.

Свети Йероним може да е покровител на преводачите, но вероятно е по-логично да има бог на преводачите, вместо светец. В гръцката митология Хермес е богът на превода, остроумието и импровизацията. Той се смята за създател на езика и речта, преводач, лъжец, крадец и измамник.

Хермес е също божествен пратеник, повелител на търговията и пътуванията (и двете свързани с превода) и бог на всички изкуства и занаяти, включително магията. Може да му простим, че е бог и на крадците и измамниците, тъй като тази функция се проявява някак си естествено покрай другите.

Преводачите са истински артисти в сферата на чуждите езици, сравними с художниците, композиторите, танцьорите и писателите в другите сфери на изкуството.

Гръцкият възглед за езика, състоящ се от знаци, които биха могли да доведат до истината или до лъжа, е в същността на Хермес, за който се твърди, че се наслаждавал на безпокойството на онези, които са получавали посланията, които е предал.

I traduttori sono traditori

Чарлз Кейлъб Колтън разказва за един полуизгладнял германец в Кеймбридж на име Рендер, който е бил достатъчно дълго в Англия, че да забрави немския, но не толкова дълго, че да научи английски. Въпреки това е плодовит преводач на немска литература и сред приятелите му става пословично когато говорят за лош превод да казват, че е предаден (rendered) на английски.

„Преводът е като жена – ако е красив, не е верен; ако е верен, не е красив.“

Според Норман Шапиро преводът е опитът да се създаде текст толкова прозрачен, че да не изглежда като преведен. „Добрият превод е като стъкло. Забелязва се само ако има малки несъвършенства – драскотини, мехурчета. В идеалния случай не би трябвало да има никакви. Преводът никога не трябва да привлича вниманието към себе си.“

В действителност нищо не може да се преведе без известна загуба. Но преводачът трябва да остане дотолкова верен на оригинала, че неговата собствена личност да не се покаже в превода. В този смисъл, преводачът е като актьор. Той не е автор, но играе автор, взема нещо чуждо и го използва сякаш е негово.

„Преводачите си изкарват прехраната от различията между езиците, като в същото време работят за премахването им.“

Преводачите са жизненоважна връзка в огромната верига, през която се предават знания между групи хора разделени от езиковите бариери. От създаването на писмеността до днес преводачите са тези, които строят мостове между нациите, расите и културите. Както и мостове между миналото и настоящето. Преводачите имат способността да обхващат времето и пространството. Те дават възможността на определени текстове, заемащи централно място в науката, философията и литературата, да придобият универсален статус. Преводачите разрушават стените, създадени от езиковите различия, като по този начин отварят нови хоризонти и разширяват представата ни за реалността така че да обхваща целия свят.