Йоана Иванова

Свети Йероним Блажени превежда Библията от иврит на латински, езика на времето през четвърти век. Йероним е личен секретар на папа Дамас I, но изборът му за тази нелека задача не е политически.

Като всеки добър преводач, Йероним притежава усет към езиците. Той владее отлично латински, гръцки и иврит – нещо, с което малко хора могат да се похвалят. Освен това изучава арамейски и чете добре на него, но сам признава, че произношението го затруднява. Говори и древносирийски и има познания по арабски.

Дори светците грешат

Преводачите по целия свят честват 30 септември като личен ден, тъй като това е празникът на патрона на библиотекарите, писателите, учениците и разбира се преводачите. Въпреки че св. Йероним е канонизиран от католическата църква, преводът му не е съвършен. Самият той веднъж отбелязва: „Не съм толкова глупав, че да мисля, че която и да е от думите на Господ се нуждае от поправка, или не е божествено вдъхновена, но латинските ръкописи на Библията се оказват грешни поради отклоненията, които се срещат във всички тях.“ В действителност, Йероним признава собственото си несъвършенство и сам допуска някои неточности. Може би най-известният му пропуск е това, че поставя рога на главата на Моисей. В текста на иврит пише, че когато Моисей слиза от връх Синай, от главата му излизат „слънчеви лъчи“. На иврит думата има и второ значение – „рога“, и Йероним избира именно него. Когато през 1515 г. Микеланджело изработва своята мраморна скулптура на Моисей, той разчита на описанието на Йероним в латинския превод. Резултатът е 235-сантиметрова рогата статуя, която може да се види и днес в Рим, в църквата Сан Пиетро ин Винколи.

Свети Йероним може да е покровител на преводачите, но вероятно е по-логично да има бог на преводачите, вместо светец. В гръцката митология Хермес е богът на превода, остроумието и импровизацията. Той се смята за създател на езика и речта, преводач, лъжец, крадец и измамник.

Хермес е също божествен пратеник, повелител на търговията и пътуванията (и двете свързани с превода) и бог на всички изкуства и занаяти, включително магията. Може да му простим, че е бог и на крадците и измамниците, тъй като тази функция се проявява някак си естествено покрай другите.

Преводачите са истински артисти в сферата на чуждите езици, сравними с художниците, композиторите, танцьорите и писателите в другите сфери на изкуството.

Гръцкият възглед за езика, състоящ се от знаци, които биха могли да доведат до истината или до лъжа, е в същността на Хермес, за който се твърди, че се наслаждавал на безпокойството на онези, които са получавали посланията, които е предал.

I traduttori sono traditori

Чарлз Кейлъб Колтън разказва за един полуизгладнял германец в Кеймбридж на име Рендер, който е бил достатъчно дълго в Англия, че да забрави немския, но не толкова дълго, че да научи английски. Въпреки това е плодовит преводач на немска литература и сред приятелите му става пословично когато говорят за лош превод да казват, че е предаден (rendered) на английски.

„Преводът е като жена – ако е красив, не е верен; ако е верен, не е красив.“

Според Норман Шапиро преводът е опитът да се създаде текст толкова прозрачен, че да не изглежда като преведен. „Добрият превод е като стъкло. Забелязва се само ако има малки несъвършенства – драскотини, мехурчета. В идеалния случай не би трябвало да има никакви. Преводът никога не трябва да привлича вниманието към себе си.“

В действителност нищо не може да се преведе без известна загуба. Но преводачът трябва да остане дотолкова верен на оригинала, че неговата собствена личност да не се покаже в превода. В този смисъл, преводачът е като актьор. Той не е автор, но играе автор, взема нещо чуждо и го използва сякаш е негово.

„Преводачите си изкарват прехраната от различията между езиците, като в същото време работят за премахването им.“

Преводачите са жизненоважна връзка в огромната верига, през която се предават знания между групи хора разделени от езиковите бариери. От създаването на писмеността до днес преводачите са тези, които строят мостове между нациите, расите и културите. Както и мостове между миналото и настоящето. Преводачите имат способността да обхващат времето и пространството. Те дават възможността на определени текстове, заемащи централно място в науката, философията и литературата, да придобият универсален статус. Преводачите разрушават стените, създадени от езиковите различия, като по този начин отварят нови хоризонти и разширяват представата ни за реалността така че да обхваща целия свят.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…