Костадин Каравасилев

По масите – листове с принтирани цитати от стихове и прозаични текстове. До сцената – два големи екрана. Хора се суетят из Bee Bop Cafe – някои тепърва влизат, други вече са се настанили и чакат.

На екраните се появява Валентин Дишев и започва да говори на присъстващите. Гласът му звучи напевно и някак другоземно. Полека хората притихват заслушани. Разказът на Дишев продължава. Когато бил дете, с баща му често се разхождали. И в сезона на цъфтящите липи, какъвто е юни в Пловдив, баща му грабвал листо от първата акация, която видел и започвал да свири на него.

„Няма да говоря за литературата, а за това листо. За начина, по който някои хора успяват да превърнат най-обикновените предмети и най-обикновените неща в песен.“ Валентин Дишев пояснява, че той и авторите, които ще представи, „през цялото време се опитват да правят именно това – да превръщат най-обикновените неща в песен. „Песен не за да танцуваме, не и просто, за да ни олекне на душата, а за да знаем, че зад обикновеното се крият важни неща, че и най-обикновеното нещо може да бъде превърнато в нещо смислено, в нещо важно, да предаде важно послание, да разкаже важна история“, казва Дишев. Поставяйки акцента на срещата върху способността на писането и написаното да изпълват живота със смисъл, той насочва разговора към Ренета Бакалова и Камелия Панайотова. Те представят издателската група „Арс“ и “Scribens”, като уточняват, че „Scribens“ е по-новото попълнение, но като цяло тези издателства се фокусират върху публикуването на нови автори в сферата на прозата и поезията.

След като споменаха новата книга на Валентин Дишев – „Янус“, двете дами  представиха антологията „Поезия срещу войната“. В нея са включени над 100 български и украински автори, като много от стихотворенията са пряко свързани с войната в Украйна. Ренета Бакалова уточни, че приходите от продажбите на книгата ще бъдат вложени в реставрирането на болница, която ще бъде превърната в център за подкрепа, свързан със ситуацията в Украйна. Камелия Панайотова отбеляза това превръщане на литературата във физическа помощ, като прекрачване на стандартните функции, които литературата изпълнява. Имено ролята на литературата се отчерта, като лайтмотив на целия разговор.

Ренета Бакалова изрази радостта си, че „Арс и Scribens” издават тази антология, защото тя успява да обедини автори, които „иначе не биха били видени на една маса“. И освен това показва, че “поетите не трябва да мълчат, когато се случва нещо ужасно и че ще познаеш времето по това, какво са казали поетите му и всъщност нашите поети не мълчат“. И двете водещи на събитието бяха единодушни, че литературата, независимо от жанра на написаното, има способността да спасява. А за да демонстрират как написаното може да въздейства и да дава смисъл на заобикалящия ни свят, те поканиха една след друга останалите авторки от „Арс и Scribens“, които бяха дошли тази вечер, за да могат да си изтеглят от купичката с въпроси по няколко, на които да отговорят и след това да представят своите книги.

Камелия Панайотова представи поетесата Ева Гочева, която „не просто има какво да каже, тя има какво да заяви и го прави“. Тъй като авторката няма възможността да присъства, Ренета Бакалова прочете някои стихотворения от книгата й „Съвсем друга история“. После Ренета Бакалова покани Златина Димитрова, за да представи дебютната си стихосбирка „Гробище за слонове“. Някак в духа на срещата, Златина отговори на въпроса за най-важната задача на литературата, като сподели, че „литературата има своята функция и своята роля да прави живота на човек по-разбираем и по-споделен“.

Камелия Панайотова представи и Цветелина Александрова с книгата й „Дървета за прегръщане“. Цветелина описа литературата с думата свобода. „Когато пиша, просто се пускам и се случва това, което ме прави щастлива“, обясни тя и добави, че чете това, което я кара да се чувства свободна.

След това Ренета Бакалова представи поетесата Зорница Иванова с дебютната й стихосбирка „Хроники на сходствата“. Относно литературата и ангажираността й със социални каузи, авторката сподели, че „литературата и всяко изкуство е нещо много индивидуално – имаме различни хора, които мислят различни неща и тя няма как да не бъде ангажирана, защото големите социални, световни събития, дори да не го усещаме, дори да не го признаваме, те ни влияят по някакъв начин“. Под меката светлина на прожектора дойде и Симона Алекс, за да представи книгата си с разкази „Червилото на кметицата. Джобни алогизми“. На въпроса дали литературата е нужна или по-скоро не в днешно време и в бъдещето, Симона Алекс категорично заяви: „Няма такъв вариант, в който да смятам, че литературата е възможно да стане излишна и не само за писателите, а и за читателите. Просто ние живеем хиляди животи чрез литературата и познаваме себе си много повече чрез нея.“

Най-накрая дойде ред и на водещите Камелия и Ренета да представят свои текстове. Камелия Панайотова прочете две от своите стиохотворения включени в антологията „Поезия срещу войната“, както и едно стихотворение на Наталия Иванова. Ренета Бакалова също прочете две стихотворения от антологията, както и стихотворение на Георги Гавраилов, който, освен че е дал своя принос към сборната книга като автор, е и основен инициатор за случването й. Малко преди финала Камелия Панайотова сподели и своето лично виждане и отношение към литературата:

„Единственото, което ме е запазило цяла може би донякъде и като човек, който се интересува от морала и някакви по-дълбоки неща от повърхността, е литературата, така че, ако не друго, й дължим поне това.“

Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града.