Капана.БГ
Излезе от печат „Тревожна кръв“ - дългоочакваната пета книга от световноизвестната поредица с детектив Корморан Страйк от Робърт Галбрейт
"Тревожна кръв“ (превод: Надя Баева; стр. 920, цена: 30 лв.) е заплетено като лабиринт, епично и завладяващо приключение с ексцентричния частен детектив и неговата съдружничка Робин Елакот. Този път Страйк е на гости на близките си в Корнуол, когато към него се обръща жена с молба да разследва безследното изчезване на майка ѝ Марго Бамбъро при загадъчни обстоятелства през 1974 година. Страйк никога дотогава не е поемал толкова стар и неразрешен от полицията случай, но въпреки слабите изгледи да успее четиресет години по-късно, е заинтригуван и се нагърбва със задачата, като я прибавя към дългия списък със случаи, с които е натоварена агенцията, ръководена от него и Робин. Междувременно тя самата води сложно дело за развод, отклонява нежелано мъжко внимание и се бори с чувствата си към Страйк.
Робърт Галбрейт е псевдоним на Дж. К. Роулинг, авторка на легендарната поредица за Хари Потър и на романа за възрастни „Вакантен пост““, разбунил духовете още с публикуването си. През 2014 г. в България излезе първата книга от криминалната серия със Страйк и Робин – бестселърът „Зовът на кукувицата“. Наситени с проницателни наблюдения върху човешката психика и гарнирани с остроумие, „Копринената буба” и „В служба на злото“ впечатляват с ритъм, съспенс и отлично изградени персонажи. „Смъртоносно бяло“ се отличава със сложно заплетена фабула и галерия от брилянтни психологически образи, представители на всички слоеве на съвременното британско общество.
"Славянската епопея" от Пловдив до Прага
Как 20 картини на Алфонс Мỳха намериха постоянен дом
Платната са толкова големи, че достигат до 8 метра ширина, а са общо 20. Само една сграда досега е успявала закратко да ги събере на едно място - Рицарската зала към един от замъците в Чехия. Но сега това ще се промени.
Серията "Славянската епопея", създадена от чешкия художник Алфонс Мỳха (1860-1939) ще намери свой постоянен дом в центъра на Прага. Две от картините изобразяват цар Симеон, делото на Кирил и Методий и цар Борис.
Тази поредица се смята за най-значимото произведение на Муха и отразява значими събития и личности от чешката, българската, сръбската и руската история, издържани в стил ар нуво. Те носят посланието за единство на славянските народи. Муха работи върху тях цели 18 години.
Пловдив и българските художници
Художникът посещава България няколко пъти, за да събере исторически сведения за проекта си. Завързва приятелства с редица български художници и музиканти, а щом се връща в Чехия, изнася лекция за българското изкуство.
Жена му Мария Хитилова пък се ражда и прекарва детството си в Пловдив, където баща й е бил адвокат във Висшия съд след Освобождението. През 1929 г. тя участва в акция за събирането на пари за Дома на изкуствата в Пловдив.
На представянето на “Славянската епопея” България изпраща делегация, оглавявана от пълномощния министър Борис Вазов. С него са и художникът Александър Божинов, скулпторът Иван Лазаров и историкът проф. Васил Златарски.
Съкровище, завещано на Прага
През 1928 г. Алфонс Муха подарява серията картини на Прага по случай 10-годишнината от независимостта на Чехословакия. Условието му е да се изгради специално изложбено пространство, където да се поместят всички платна.Само че това желание не бива изпълнено. Такова голямо изложбено пространство така и не се появява. В момента картините се съхраняват на тайно място и не могат да бъдат видени от публика, но ще бъдат временно настанени в замъка Моравски Крумлов, докато се изгради новото пространство.
Ако всичко върви по план, наследниците ще прекратят текущите съдебни спорове и ще позволят картините да намерят свой постоянен дом близо до прочутия Вацлавски площад в центъра на Прага. Това казва внукът на Алфонс Муха пред специализираното издание The Art Newspaper.
"Славяните в първата си родина"
Муха поставя началото на своя разказ около V в., когато славянските племена от Централна и Източна Европа не са имали държава и са били уязвими на нападения от чужди племена. Първата картина е създадена от художника през 1912 г. Тя изобразява двойка, която се е скрила в гората, докато нашественици подпалват селото им. От двете страни на езическия свещеник вдясно са изобразени двама младежи като символи на войната и мира.
"Въвеждането на славянска литургия във Великоморавия"
Платното, създадено през 1912 г., представя завръщането на Методий от посещението му в Рим и обявяването на папската була, с която се одобрява използването на славянски език за богослужението.В горния десен ъгъл са изобразени стилизирани фигури на българския княз Борис и руския княз Игор - владетели, помогнали за разпространението на християнството. До тях стоят и техните жени.
Методий е представен с дълга бяла брада зад едно малко дръвче, подкрепен от двама свои ученици. Подзаглавието на картината е “Възхвалявайте Господа на родния си език” и отразява културното значение на този исторически момент.
"Цар Симеон Български: Зорница на славянската писменост"
На тази картина членовете на царския двор наблюдават отстрани как учениците на Кирил и Методий се трудят над произведенията си.Те са приютени в България от цар Симеон, след като са били изгонени от Моравия. Българският цар е изобразен в момент на пламенен дебат.
"Светата гора на Атон"
Атон е свещен полуостров в североизточна Гърция, осеян с православни манастири. През Средновековието Атон е водещ религиозен и културен център на Балканите, където се срещат монаси от различни православни народи.В своята творба Муха изобразява тълпа поклонници, които се молят в един от храмовете. Образи на ангели се носят над уморените пътешественици. Центърът на платното е прорязан от струйка дим запален тамян.
Апотеозът на славяните
За финалното платно от епичната серия Муха сплита теми и мотиви от всички 19 картини, като добавя и един съвременен детайл - завръщането на войниците от Първата световна война.Различните цветове от палитрата са свързват с различните исторически периоди. Фигурата в центъра на композицията е въплъщение на новата, силна и независима република, ръководена и защитена от образа на Христос зад нея.
На корицата: Фрагмент от картината "Цар Симеон български", създадена от художника Алфонс Муха през 1923 г.
Източник: Свободна Европа
Тъмните нощни оазиси: Епизод 11 - Котка и мишка
Котка и Мишка: Пазете земята, това е единственото място, на което има бира!
„Ще оцелеем докогато се налага, понеже се налага, след това ви обещавам – ще се размажем”
Във фотопоредица Под тепето ще ви представи другото лице на култовите клубове в Пловдив. Ще ви покажем нощните оазиси в града по време на локдаун. Любимите ни места, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да надигаме чаши, да танцуваме или да се вслушваме в глъчката около нас, да се влюбваме или разделяме, днес са тъмни, празни и тихи. И някак смирени. Медията ни подбра малко над десет емблематични заведения, за да се опита да ви усмихне. За да помечтаем заедно нормалността да се завърне и тези барове да се напълнят отново, а пазителите на нощния живот в Пловдив да покажат усмивките си. Защото днес са малко унили, на ръба на оцеляването. Но пък не губят оптимизма си. Едни използват времето за ремонти, други- за равносметки. Едно е сигурно- всички подбрани от нас заведения имат изключително много верни приятели. Това е и причината да направим точно тази селекция.
Котка и Мишка
Пресъхнали са крановете за бира в Котка и Мишка. Празни са и чашите с различен калибър за различните типове пиво, строени като в шпалир на панорамните към улица „Христо Дюкмеджиев” барове в двете помещения в любимия Капански бар. Но, оптимистично, витрините с крафт бира продължават да харчат ток- охлаждат пенливите фойерверки за деня на Отварянето.
„Където е текло, пак ще тече…бира”, е веруюто на Котките и Мишките в сухите времена на локдаун и тотално обезбиряване. Собствениците и барманите се надяват в средата на март да отпразнуват заедно с всички приятели на заведението 6-тия му рожден ден.
И китарата в заведението мълчи коронено. Тя си е барманска- Андрей Христев свири на нея, като получи бирено просветление. И тя е пресъхнала, но чака новия музикален флирт на брадатия си ухажор да се случи през март, когато бирата отново потече от крановете и пълни халбите на всички ожаднели.
„ Изпушването на кафе машини явно е още един симптом на проклетия вирус. Определено не са само те, а и нашите глави”, намига Андрей към техническите локдаун дертове на Даунлоуд. Казва го неслучайно- дошъл е в Котка и Мишка, тъй като машината за еспресо нещо се бунтува и има нужда от внимание.
„ Убеден съм, че няма човек, било то от бранша или не , който да не е започнал да обикаля от стая в стая, като чакала, или койот да беше, в зоологическата градина от едно време. Дотук обаче от мен с оплакването – времето, което ни се „предостави“ от пандемията си е бонус . Някой избягахме в тоновете , буквално , фентъзи което ни чакаше , а ние бяхме прекалено махмурлии да подхванем…Нико , обещавам, дойде ред и на Томпсън , ще ти я върна…, някои избягаха в Калофер, но не намериха „парен петел“, а някои сме супер квалифицирани в мързела и проблема ни е ходенето до магазина. Във всеки случай ще оцелеем докогато се налага, понеже се налага, след това ви обещавам – ще се размажем. Навсякъде. И както гласи един стикер на хладилника в бара: Пазете земята, това е единственото място, на което има бира!”, заключава философски Андрей Христев.
Кани се да нагласи струните на китарата, ама като го пусне мързела и се отскубне от фентъзитата. Преди това обаче мисли да подготви крановете за бира за новото летоброене на света… това след пандемията. Защото така или иначе ще си върнем живота, ама ако може да е с прясна бира…
Пловдивски културен институт отбелязва своята годишнина с изложба и 6 дневна празнична програма
За 6 години Пловдивски Културен Институт се наложи като позитивно и модерно място за изкуство и култура, спорт, релакс, социален обмен, информационно-образователни и благотворителни инициативи, мотивационни и бизнес срещи. Повече от 10 хил. детски класове, над 2 хил. събития, реализирани над 60 изложби и участие в над 50 междукултурни срещи и партньорски проекти са малка част от успехите за кратката история на организацията.
В празничния месец февруари Арт Галерия ПКИ представя изложба от избрани творби от фонда на Фондация Пловдивски Културен Институт. Експозицията представя общо 16 платна от Зина Жекова, Иван Поповски, Стефано Поповски, Ваня Бурова, Светлозар Чавдаров, Николай Стайковски, Лили Сотирова, Осман Юсеинов, Мичо Димитров, Йордан Мъжлеков и др. Куратор на изложбата е Илиян Колев.
В седмицата от 8 до 14 февруари Пловдивски Културен Институт ще отбележи 6 години от своето откриване и с разнообразна програма от спортни и танцови класове за малки и големи. Всеки може да се регистрира за участие в празнична Томбола с много предметни награди, ваучери за покупка на спортни стоки и здравословни храни, образователна и художествена литература, талони за отстъпки, карти за безплатни тренировки и други.
Предвид действащите противоепидемични мерки Играта за участие в Томболата ще бъде активна в социалните мрежи Facebook: Пловдивски Културен Институт и Instagram: plovdiv_art_center, а за участие в класовете ще се изисква задължително предварително записване.
Пълната програма е видна на ГРАФИК ПКИ
Маските за лице и спазване на дистанция от 1,5 м са задължителни.
Интересни факти и истории от Мараша
И до днес, макар и на пръв поглед да изглежда като нормална градска зона, живеещите в района усещат онази специфична атмосфера на наслоени един над друг пластове на времето, но само при внимателен оглед и познаване на историята на тази знаменателна пловдивска част
В първия план на града, изработен от инж. Йосиф Шнитер през 1892 г. са посочени 32 площада, 399 улици и около 40 махали. Някои били с турски наименования, други – с цифри, а голяма част от тях са останали и до днес.
Снимка: Централен държавен архив София, 1735К “Колекция „Снимки от обществено-политическия, стопанския и културния живот в България 1850-1976”
Така е и с квартал Мараша, който започва северно от площад Мюселле (днешен Кочо Честименски) и се заключава в частта между двата моста (Герджика и ВХВП).
Според летописците преди Освобождението там и в Кършияка били единствените места в града, където се говорело само български, турски – малко, а гръцки – никога.
Повечето къщи били паянтови, боядисани постно, но с просторни дворове. Към днешна дата от тях не е останало почти нищо. Макар че вече имало прекарани водопроводни тръби по това време, във всеки двор си имало и по един голям и дълбок кладенец. Него най-често го използвали за поливане на градината.
Спрямо етническата си принадлежност в Мараша най-много били българите, после евреите и съвсем малко турски семейства. Из квартала нямало много дюкяни. На връщане от работа мъжете най-често се отбивали в някоя кръчма, но тук нямало такова веселие и изобилие от пиене както на Тепеалтъ (югоизточното подножие на Джамбазтепе).
Най-известна била кръчмата на Иван Шивков на ул. “Братя Миладинови” от източната страна на Св. Георги. Редовни посетители му били опитните риболовци, заради които най-много се носела славата на Мараша. И до днес там си остава едно от предпочитаните места за практикуване на водния спорт по река Марица. В онези дни обаче бреговете на реката били много ниски и опасността от наводнения често грозяла живущите в квартала. Особена страшна била водната стихия през 1911 г.
Заради близостта ѝ до водата се смята още, че в махалата били сформирани тулумбаджийските тайфи. Тяхната функция била да спомагат за гасенето на възникналите пожари. Тогава водата се е продавала от т.н. „сакаджии“ (водоносци) с натоварени на мулетата си „тулумби“ (ръчни помпи) с вода от река Марица. При сигнал за пожар те веднага хуквали към мястото на гърмежите. Накрая се задавала самата “пожарна команда”, снабдена с една тулумба. Тя била частна и се състояла от няколко души, които се събирали само в случай на пожар. За да започне гасенето на пожара, водачът на групата “тулумбаджии” започвал пазарлъци със стопанина на горящата къща за заплащането. С годините обаче, това се сторило неефективно на управата и организацията била променена.
В Мараша на ул. “Трайко Китанчев” 17 се намирал метохът на Кричимския манастир, където някога се укривали апостолите за свобода. Малкото скривалище е запазено и досега.
На брега на реката, северно от църквата Свети Георги бил и изоставеният (по-късно първо българско училище) чифлик на известния по турско време абаджия Станчо Иванов. Той подарил мястото за изграждане на черква и в двора ѝ училище. Това било първото българско училище в града. До този чифлик било и старото училище Малки Вълко Куртович. В една от неговите стаи се помещавало Марашкото училище и канцеларията на Печатарското дружество. Преди Освобождението в него давали представления любители-актьори, сред които и Кочо Честименски. Сградата му изгаря до основи през 1907 г.
Малко преди това – през 1904 г, в квартала е изградено и ново читалище – “Христо Г. Данов”, наречено на именития книжар и издател. В продължение на десетилетия то се превръща в център на културния живот в Града под тепетата. Мястото за него подарил скромния каменар Ат. Каменаров, на чието име днес е наречена улица.
И до днес, макар и на пръв поглед да изглежда като нормална градска зона, живеещите в района усещат онази специфична атмосфера на наслоени един над друг пластове на времето, но само при внимателен оглед и познаване на историята на тази знаменателна пловдивска част.
За основа на текста е използвана информация от книгата Пловдивска хроника на Никола Алваджиев.
Източник: Lost in Plovdiv
Програмата на Детски отдел на НБ „Иван Вазов“ за „Месец на децата в музеите на Пловдив“
Месец февруари е обявен от Община Пловдив за „Месец на децата в музеите на Пловдив“. НБ „Иван Вазов“ – Пловдив също се включи в тази инициатива чрез своя „Детски отдел“. Всяка събота той ще очаква децата и техни родители на ул. „Авксентий Велешки“ № 15. Програмата включва:
06.02. – изработване на маски на любими литературни герои
13.02. – „Пловдив – древен и вечен“ – паметници. Изработване на макети от картон
20.02. – Крум Сираков представя филм за прилепите
27.02. – творческа работилница за мартеници.
При посещението си децата и родителите ще могат да разгледат Детския отдел на Пловдивската библиотека, да участват в заниманията, да вземат книги и т.н.
При желание биха могли да се абонират за библиотеката чрез промоционален годишен фамилен пакет потребителски карти – 6 лв. за един възрастен с едно или две деца.
НБ „Иван Вазов“ – Пловдив очаква своите малки посетители.
Новото издание разглежда футуристични концепции
Нова книга на издателство „Книгомания“ – „Бъдещето накратко 200 футуристични концепции и технологии, които ще променят света“ от Кийт Мансфийлд
Какво крие бъдещето? Как ще живеем, работим и ще се забавляваме? Какви нови технологии ще се появят? Ще еволюира ли човечеството – може би към вечен живот? Изправени ли сме пред заплахи за съществуването на вида ни… и дори на цялата Вселена?
Бъдещето накратко разглежда тези и още много други фундаментални въпроси, дава кратки и ясни обяснения по разнообразни теми – от криптовалути и световни правителства, до генна терапия и колонизиране на чужди планети, обрисува последиците, вариращи от утопия до катастрофа.
Съдържанието включва: Как ще живеем; Обществени промени; Технологии на бъдещото; Недостиг и решения; Политика, война и етика; Пътят към безсмъртието; Трансхора и постхора; Изкуствен интелект; Заплахи за човечеството; Космически пътувания и колонизация; Свръхнапреднала наука; Съдбата на Земята и Вселената.
Най-бързият начин да надникнем в нашето бъдеще – от космически туризъм и кибервойни, до безсмъртие и сингулярност.
Кийт Мансфийлд публикува в сферата на науката и технологиите повече от двайсет години. Занимавал се е с теоретична физика в колежа „Тринити“ в Кеймбридж, а в момента работи с Института за бъдещето на човечеството в Оксфорд и с Инициативата за екзистенциален риск в Бъркли. Автор е на три научнофантастични романа.
За книгата:
Темата за бъдещето винаги ни интригува – особено в началото на всяка календарна година. Търсим прогнози за бъдещето и с мисълта за надежда за по-добро – често четем хороскопа си, търсим икономически прогнози или какви ще са тенденциите в професията, която упражняваме, вълнуваме се кои филми да очакваме... Струва си обаче да сме наясно какво казва науката за бъдещето, защото тя е далеч по-далновидна спрямо нашата собствена прозорливост. Може ли бъдещето да има история? Доколко напред във времето може да се предвиди какво ще се случи с човечеството и цивилизацията? Какво ни очаква в следващите няколко години? А какъв ще бъде светът след 20, 50 или 100 г.?
Справочникът на Кийт Мансфийлд „Бъдещето накратко” (изд. Книгомания) дава както конкретни отговори, така и очертава тенденции в редица области на познанието. Авторът представя в хронология 200 футуристични концепции и технологии, които ще променят света. Някои от тях ще се сторят на читателя твърде смели, абстрактни, непостижими, дори невъзможни, но всички те свидетелстват за развитието на човешкия ум и способността му да изобретява и да променя цивилизацията. В томчето от близо 420 страници с черно-бели илюстрации се проследяват като на кинолента историята на промените, които ни предстоят, и как ще се отразят върху човека. Засягат се теми като начин на живот, промени в обществото, технологии и наука, дефицити и решения, световна политика, войни, изкуствен интелект и много други. Включените са и теми като: има ли заплаха за човечеството, каква ще е съдбата на планетата Земя и Вселената, ще се осъществяват ли космически пътувания, ще постигнем ли безсмъртие – те не целят всяване на апокалиптични мисли, а по-скоро имат роля на предупреждение и стимул да вземем мерки и изградим стратегия за противодействие навреме – например намаляване на въглеродните емисии, политика срещу застаряване на населението в определени държави и т.н.
Кийт Мансфийлд всъщност е много оптимистичен за времето, в което живеем, и смята, че днес всички сме късметлии. Ето защо:
„В цялата история на човечеството днес се живее най-добре. Бедността е най-ниска, а продължителността на живота е най-висока. Страшни болести, като едрата шарка и детския паралич, са заличени. Можем да проследим скоростта на човешкия напредък от аграрната революция преди десет хиляди години до Ренесанса, изобретяването на книгопечатането и научната и индустриалната революции. Това развитие е пряко свързано с живота в общности и по-късно в градове, както и с обмяната на идеи. С изобретяването на компютъра в средата на ХХ век почти цялото човешко познание днес е на една ръка разстояние; можем да споделяме мисли с широк кръг от приятели и колеги – никога не сме били по-свързани.”
Макар да виждаме миналото, не можем да го променяме. За разлика от него бъдещето е изцяло потенциал, който хората могат да моделират. Важното е да се следва ходът на прогреса и да не се обезкуражаваме от т.нар. шок от бъдещето, съветват ни учените. Към тази теза са се придържали изявени имена като Робърт Бойл, който предсказва трансплантацията на органи и използването на постоянно изкуствено осветление; Никола Тесла е далновиден за появата на роботите; Артър Кларк споменава в романите си за сателити, развитието на комуникацията и появата на смартфоните, а Айзък Азимов – безпилотните автомобили.
Най-общо казано, за да предвидят бъдещото състояние на една система, учените съставят компютърен модел, в който се задават първоначални условия и се провежда симулация на тази „динамична система“ във времето. Звучи парадоксално, но значително по-лесно е да се предскаже климатът след 15 години, отколкото времето след 15 дни поради дългосрочните тенденции, които намаляват отделните ефекти от краткосрочните.
„Бъдещето накратко отговаря и на въпроса защо предвиждаме бъдещето: „защото искаме да го моделираме” и за да следим тенденциите. Трябва да имаме предвид обаче, че скоростта на прогреса непрекъснато се увеличава. Така технологиите водят до индустриалната революция и технологичният напредък днес се е превърнал в синоним на модерно развитие. Поради засиления обмен на идеи между хората се предвижда достигане на технологична „сингулярност“ в бъдеще, след която ще настъпи качествен скок, свързан с технологично ускорение от много по-висок порядък от този, установен с настъпването на индустриалната революция например. Какви ли ще са преломните събития, които ще формират нова технологична среда?
„Най-големите промени ще бъдат тези, които не можем да предвидим – ключови изобретения, които напълно ще преобърнат познатия ни свят. Това е определението за сингулярността – точката, в която изкуственият интелект ще промени света ни до такава степен, че собственият ни човешки интелект ще стане несъстоятелен.” – обобщава Кийт Мансфийлд.
Ето някои от тенденциите за идните 50 години:
Броят на многофамилните домакинства се увеличава и много възрастни днес живеят „разделени заедно“, съчетавайки интимност и независимост. С все по-широкото приемане на еднополовите бракове домакинствата ще стават още по-разнообразни. Ще се появяват все повече „дизайнерски” бебета, като се избират различни наследствени качества на повече от двама родители.
В бъдеще ще има все повече фирми с инфраструктура, осигуряваща връзката между работници и потребители, а телеприсъствието ще увеличи дела на дистанционната работа. Очаква се технологиите да ни донесат повече свободно време. Бъдеще, доминирано от изкуствен интелект (ИИ), поражда редица страхове, включително от масова безработица. От ключово значение ще бъде начинът на разпределяне на благата, създадени чрез революцията на ИИ.
Поява на нови модели криптовалути, подобни на биткойн. Някои мегакорпорации обмислят създаването на собствени криптовалути. А парите вероятно ще станат излишни във всичките си форми.
Рано или късно ще се наложи преход към синтетично месо, което да задоволява хищническия апетит на нарастващото население, същевременно ограничавайки щетите върху планетата – а тя ще придобие съвсем различен вид, когато отпадне необходимостта да се отглеждат животни за храна. Ще бъдат открити и иновативни хранителни източници.
ООН предвижда увеличаване на незаконната употреба на наркотици с 25% до 2050 г. Все по-тясното обвързване на сетивата ни с дигиталния свят, достигащо връх при интерфейсите мозък-компютър, нашите възприятия ще могат да се модулират софтуерно, с което ще настъпи времето на дигиталните наркотици.
Спортът ще се промени с подсилването, превръщайки се в експериментално поле за нови технологии. По-строгите изисквания за безопасност ще доведат до изменения, като забрана на играта с глава във футбола. Електронните спортове – отборни състезания на видеоигри в зали със зрители – ще стават все по-масови. А когато хората заживеят в Космоса, спортният пейзаж ще се промени още повече.
Откъси:
Персонализирано образование
Традиционното обучение, при което един учител разпространява еднакво съдържание сред сравнително голяма група ученици, скоро ще приключи. В бъдещето ще учим със свой темп, следвайки собствените си интереси, получавайки индивидуално адаптирано образование, разработено и доставяно от изкуствен интелект. Фондацията „Гейтс“ подпомага развитието на набор от дигитални инструменти за преподаване и оценяване на представянето. Така учителите ще могат да отделят повече време на по-слабите ученици.
По-умните също ще имат полза. Бъдещото образование няма да приключва със завършване на училището или университета. Ученето през целия живот е важно за преквалифицирането и самоусъвършенстването в бъдеще, в което повечето работа се върши от машини. Масовите отворени онлайн курсове (МООК) позволяват на студентите да се обучават в някои от водещите институции в света. Перспективите са огромни – един милион души годишно биха могли да учат за финалния изпит по математика в Кеймбриджкия университет или да придобият магистърска степен в Харвардското бизнес училище.
Умни градове
Сензационната видеоигра на Уил Райт от 1989 г. „Сим Сити“ вдъхнови специалистите по градоустройство и компютърните маниаци, прокарвайки идеята за „умни“ градове. В тях технологиите регулират трафика и транспортните системи, енергийните централи, водните запаси, обработката на отпадъците, прилагането на законите, дейността на училищата, библиотеките, болниците и всички останали услуги. Това ще стане възможно чрез интернет на нещата. Един от първите примери се появи през 2011 г. с мобилното приложение „Смарт Бъмп“. Докато жителите на Бостън шофират, приложението изпраща до кметството местоположе нието на засечените чрез акселерометъра на мобилния телефон
дупки по пътя. Дори в бъдеще градовете да се управляват чрез изкуствен интелект, ще трябва да имаме предвид, че алгоритмите му ще отразяват и политическите решения. Колкото „по-умни“ стават градовете, толкова по-надеждна ще трябва да бъде дигиталната им инфраструктура, особено когато достигнем до автоматизира ни, самоподдържащи се системи, в които роботи чистят улиците, доставят стоки и изграждат инфраструктурата спрямо отчитаните тенденции.
Тунелиране и хиперлупуве
Градовете са триизмерни пространства. Действащият предимно наземно транспорт е ограничаващ фактор за доброто функциониране на градските системи. Откритата през 1863 г. лондонска подземна железница е първият опит за триизмерен транспорт. Много градове са последвали примера, но претоварените наземни градски магистрали продължават да разделят общностите. Бостънското „Голямо копаене“, завършено през 2007 г., е подобрило тази ситуация, но огромният преразход е показателен за трудностите, свързани с „тунелирането“. Развитието на подземния транспорт ще бъде възможно само при намаляване на разходите с цели порядъци. За да даде тласък на иновациите в тази насока Илън Мъск основава „Боринг Къмпани“, чиято цел е постоянно разширяваща се мрежа от тунели с неограничен брой нива, позволяваща високоскоростен транзит до всяка дестинация – първият тунел-прототип е отворен през 2018 г. Когато цялата транспортна мрежа бъде скрита под земята, ще се оформят красиви градски пространства без превозни средства и транспортни коридори, а в по-далечно бъдеще ще бъдат изградени и междуконтинентални тунели.
През 1964 г. развиващият 250 км/ч японски „Шинкансен“ или „влак-куршум“ открива нова ера във високоскоростните железници. Когато през 2012 г. е одобрено изграждането на скоростна линия между Сан Франциско и Лос Анджелис, с очаквано завършване на първия етап между 2027 и 2033 г., Илън Мъск изразява разочарованието си от мудния темп и предлага радикално нова технология, „хиперлуп“, която може да съкрати планирано то 160-минутно пътуване до под половин час при скорост до 1200 км/ч. Капсула с електрическа турбина в предната си част, изтласкваща назад нагнетявания при носа въздух, се движи в тунел с ниско налягане. Тунелът може да бъде изграден върху пилони по протежение на съществуваща магистрала, черпейки енергия от слънчеви панели. В бъдеще тунелите ще преминат под земята.
„Върджин Хайпърлуп Уан“ на Ричард Брансън е сключила споразумения с няколко правителства за развиване на технологията в идните десетилетия. В още по-далечна перспектива хиперлуповете ще са идеални за ниското атмосферно налягане на Луната или Марс – когато планетата бъде тераформирана.
Формат: 12,5*12,5 см
Обем: 416 с. (с черно-бели илюстрации)
Корици: меки
Превод от английски: Боян Вагалински