Градска художествена галерия - Пловдив и Miracle Ikebana ви канят на „Зимна цветна приказка“ - изложба на икебана от 28 до 31 януари.

На втория етаж в Залите за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“№15 ще можете да се насладите на красиви композиции от цветя, изпълнени в традициите на икебана. Това е древното японско изкуство за аранжиране на цветя, с уникални духовни и артистични принципи, целящи да създадат хармония, баланс и красива форма.

Концепцията за изложбата "Зимна цветна приказка" е създадена от Miracle Ikebana с цел да въведе в приказния свят и красотата на икебана.

Дори през зимните месеци, да твориш и създаваш със сърцето си красота чрез икебана, е напълно възможно.

Икебана ни вдъхновява, успокоява, разкрива нашия творчески потенциал и ни удивлява.

Изложбата представя индивидуалния поглед на всеки творец чрез икебана композиции и изразява неговите емоции.

Експозицията е в подкрепа на дейността по програма Наследство на Европейска столица на културата и се осъществява с подкрепата на фондация EU-Japan Fest.

Творци в изложбата са Мирослава Иванова - Хосен сенсей, преподавател 3-та степен (Санкиу Шихан), и нейните ученици.

Мирослава Иванова се занимава активно с изкуството икебана от 9 години. След като преминава през сериозно обучение към школата Согецу, тя става лицензиран преподавател по икебана с лично име Хосен. През 2018г. продължава обучението си в Токио при мастър инструктор в централата на Согецу – Ейко Сумура сенсей. Тя е основател на Miracle Ikebana и провежда работилници за деца и възрастни и курсове по икебана, прави цветни декорации за събития.

Станете част от нещо красиво, креативно, потушаващо стреса и забързаните обороти на ежедневието ни. Японското изкуство икебана може да намери място в живота ни и да го направи по-творчески, по-красив, вдъхновен и спокоен.

Топли цветове надничат зад заскреженото стъкло.

По покана на Градска художествена галерия Пловдив Художествена галерия „Станислав Доспевски” Пазарджик гостува в града под тепетата и представя в галерия „Капана” изложбата „Безсмъртие във вечността – Георги Герасимов (1905 – 1977) – живопис, графика и рисунка”. Името на изложбата е инспирирано от словото на художника по повод откриването на художествената галерия в Пазарджик през 1963 г. В него той казва: “Галерия, която не опазва и подрежда добре и не стопанисва произведенията на миналото, не е Галерия. Тя трябва да се превърне в жив организъм, към чието сърце да се прелива все нова кръв от съвремието, тогава ние можем да се радваме на творби, съдържащи цветовете на небесната дъга, които могат да бъдат венец на мирозданието и безсмъртни във вечността...”

Безсмъртие във вечността… Не мечтае ли за това всеки творец!? Да се помни името му от поколенията след него и да се виждат делата на ръцете му, онова, което ден и нощ е терзаело душата, докато не намери израз върху белия лист, платното или глината.

Георги Герасимов не прави изключение.

Роден на 5 февруари 1905 г. в гр. Пазарджик, завършва гимназия и прогимназия в родния си град. Следва и завършва живопис в Държавната художествена академия в София при проф. Никола Маринов и графика при проф. Васил Захариев. През 1938 г. за 10 месеца завършва с отличие 4 годишния курс по графика в Академията за приложно изкуство в Прага при професорите Шимон и Швабински.

Завърнал се в България, работи като учител в различни софийски училища, като художник график в Държавната печатница или като военен художник. „Не обичам да се препитавам с работа, свързана с художествения занаят. Предпочитам да си вадя хляба като слуга в месарница, да меля брашно на воденица, но жаждата по изкуството непрестанно да трепери в сърцето ми…” – пише в един от дневниците си Герасимов. Избягвал да работи по поръчка, защото така избягвал  и чуждото вмешателство в творбите си. Така почти цялото му творчество се оказва съсредоточено на едно място – в родния град Пазарджик.

От 1930 г. Георги Герасимов участва във всички Общи художествени изложби в страната и представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина (Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Хале, Хемниц, Ерфурт, Дрезден, Варшава, Виена, София, Пловдив, Бургас, Варна, Пазарджик и др.)

През 1936 г. е приет за член на Съюза на българските художници и многократно е избиран в ръководството му. През 1959 г. е награден с орден „Кирил и Методий”- III степен за дългогодишна преподавателска дейност, а през 1966 г. получава орден „Кирил и Методий” – I степен. Същата година организира първата си и единствена самостоятелна изложба в родния си град. Няколко месеца след това е провъзгласен за първия почетен гражданин на Пазарджик за приноса му в културното развитие на града.

Умира на 15 април 1977 г. в гр. Пазарджик.

В национален мащаб името му се нарежда сред класиците на българската графика: Васил Захариев, Борис Ангелушев, Веселин Стайков. По-известни негови творби са: „Словенка” (1938); „Водопой”(1944): „Пладня” (1944); „Жажда” (1949); „Портрет на Николай Хрелков” (1971).

Но това, с което ще остане в паметта на поколенията е, че два месеца преди смъртта си през 1977 г. Георги Герасимов завещава на родния Пазарджик всичко, което притежава: къщата с ателието и дюкяна в града, апартамента в София, множество вещи с етнографска и нумизматична стойност, хиляди книги и списания, документи и над 6000 художествени произведения (живопис, графики, рисунки и експерименти).

Експонираните в галерия „Капана” в Пловдив 165 творби (живопис, графика и рисунка) обхващат периода от 1923 г. до 1971 г. и са част от впечатляващото наследство на художника Георги Герасимов. Интерес представляват шедьовърът на българската графика „Пиета” (гравюрата отразява ехото на Септемврийското въстание от 1923 г.) и масленият портрет „Лили” (1935), работен от художника с нож и четка. И двете творби са отличени и наградени през 1936 г. от Министерство на народната просвета.

Според изричната воля на дарителя днес родният му дом е къща - музей „Георги Герасимов”. Музейната експозиция в нея проследява творческия и житейски път на художника, представяйки художествени произведения, документи и възстановеното му ателие заедно с пресите, инструментите и материалите, с които е работил. В настоящата изложба са подредени 4 пана със снимков материал от къщата – музей на твореца и 8 табла с негови мисли за изкуството и за живота, извадка от личните му дневници (съхранявани днес в Държавна агенция „Архиви” – Пазарджик).

Цялата изложба представя малка част от едно неоценимо духовно наследство, оставено от далновиден творец за поколенията след него.

Автор: Екатерина Иванова, уредник в ХГ „Станислав Доспевски” Пазарджик

Атентаторите самоубийци се забелязват лесно. Най-вече защото са нервни. По дефиниция на всички им е за пръв път. Списък, съставен от израелското контраразузнаване, посочва дванайсет признака, които биха издали потенциалния терорист.

Ню Йорк. Два часът през нощта. Във вагона на метрото има петима пътници. И Джак Ричър. Четирима изглеждат напълно нормално. Петият обаче не – странно облечената жена с втренчен поглед очевидно е на ръба на отчаянието. В рамките на няколко секунди Ричър трябва да реши дали да действа, за да спаси хиляди невинни. А може би греши?

Намесата му ще предизвика поредица от стряскащи разкрития, водещи назад във времето към войната в Афганистан и неофициалното американско участие в нея, както и куп кървави сблъсъци по улиците на Манхатън. Животът на Ричър наистина е в опасност. Но кога ли това го е плашело?

Издателство: ОБСИДИАН                                    ISBN: 978-954-769-512-2

Превод: Владимир Германов                                            Цена: 20 лв.

Дата на издаване: 28.01.2020 г.                              Страници: 416

Френският институт заедно със своите европейски партньори Гьоте-институт (Белгия) и Izolyatsia (Украйна) обявиха началото на второто издание на пилотния проект „i-Portunus“ за подкрепа на трансграничната мобилност на творци и професионалисти в сферата на културата в Европа. Прoeктът се съфинансира от програма „Творческа Европа“ на ЕС.

В периода декември 2020 г. – февруари 2021 г. ще бъдат отворени 3 покани за кандидатстване, насочени към творци и професионалисти в сферата на културата от областите „музика“, „книги (превод)“, „архитектура“ и „културно наследство“.

Поканата за кандидатстване е насочена към творци и професионалисти в сферата на културата, които искат да развиват международни съвместни проекти или развитието на чиито професионални проекти изисква придвижване извън границите на техните държави.

В основата на тази програма е срещата. Ето защо физическите придвижвания ще бъдат привилегировани, но ако ограниченията, свързани със здравната криза не ги позволяват, ще бъде обърнато внимание на алтернативни решения включително виртуална мобилност.

Този проект ще подкрепи около 200 задгранични пътувания на артисти и професионалисти с продължителност от 7 до 60 дни във всички страни част от програма „Творческа Европа“.

Начало на първа покана за кандидатстване: „музика“ и „литературен превод“

Тази първа покана за кандидатстване включва областите „музика“ (1-ва сесия с приоритет джаз, класическа и традиционна музика) и „литературен превод“.

УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ

МУЗИКА (1-ВА СЕСИЯ)

Тази покана се отправя към композитори, музиканти и певци, занимаващи се с класическа музика, джаз и традиционни музикални жанрове (индивидуално или в група до максимум 5 човека).

Основната цел на задграничното пътуване трябва да бъде международно сътрудничество: финализиране на композиция чрез международно сътрудничество между няколко изпълнители / композитори на музика.

Продължителност на трансграничната мобилност: между 7 и 60 дни.

ЛИТЕРАТУРЕН ПРЕВОД

Тази покана се отправя към преводачи на художествена литература, на възраст от 18 години и повече, активни, във всички области на литературата, от всички нива на обучение и опит.

Основната цел на трансграничното пътуване е потапяне в специфична среда, в рамките на литературен превод, в идеалния случай в сътрудничество с автор.

Продължителност на трансграничната мобилност: от 7 до 60 дни.

КАЛЕНДАР

• Кандидатстване : до 28 февруари 2021 г.   

• Обявяване на резултатите : 2 април 2021 г.

• Периоди на трансгранични пътувания : от 2 юни до 30 ноември 2021 г.

Две други покани за кандидатстване в областите „архитектура“, „културно наследство“ и „музика“ (2-ра сесия) ще бъдат обявени в периода януари-март 2021 г.

Правнук на революционер написа роман за света на богатите, шоубизнеса и мафията

От 25 януари 2021 г. ще намерите в книжарниците дебютния роман на младия български автор Иван Комита. „Хранилка“ (изд. Книгомания) е достоверна картина за средите на богатите и известните, света на модата и престъпността, като историята се разказва от гледната точка на един милионерски наследник. По жанр сюжетът и стилът на писане на автора пасват изцяло на определението за трилър. Негов редактор е писателката Ина Вълчанова, която споделя в отзив, че е респектирана от всеотдайността на Иван Комита към писателския труд по време на общата им работа. „Винаги съм смятала, че българската литература страда от недостиг на добре написани жанрови романи. Този е такъв. Предричам му много читатели“, споделя Вълчанова. Дизайнер на корицата е Тодор Манолов.

Самият автор познава добре света на шоубизнеса, тъй като е действащ пиар и журналист. Бил е и главен букер на една от най-големите модни агенции у нас от близкото минало – „Ексграунд“. В разгръщането на сюжета на „Хранилка“ научаваме интересни факти за над 60 луксозни бранда коли, дрехи, аксесоари и други. За съвършенството в детайлите като светски консултант на томчето от 432 с. влиза в роля Галина Чолакова, главен редактор на списание Story. Ето и нейния отзив:

Безпощаден и разтърсващ трилър, който ще ви накара да задавате въпроси, да намирате трудни и неочаквани отговори, да се ужасявате... Светът на богатите е твърде беден, за да може да съществува без хранилка.

Главният герой е син на крупен олигарх и собственик на най-големия български тютюнев холдинг. Преживява отвличане и осакатяване, което му причинява сериозна психологическа травма. Глътка въздух е любовта му с модел от известна агенция –  споделя чувствата си на романтична вечеря в Дубай, но не след дълго научава за нея шокираща тайна. Героят се оказва жертва едновременно на богатството и любовта, а цял живот над него тегне властта на доминантната фигура на баща му. В търсене на независимост и щастие попада в нов капан, като приема за свой спътник италианската мафия.

Показността, славата и сексът се превръщат в негови приоритети, а дрогата и алкохолът са отдушник и лек за незарасналите му рани. Екстремни сцени с кортежи и спортни автомобили, предателства, схеми за пране на пари, търговия с наркотици и елитна проституция са не просто допинг за него, а начин на живот. Ще успее ли да се измъкне от омагьосания кръг? Може ли духовно учение от Изтока да го спаси и да предотврати неизбежния му крах?

Темата за прането на пари е една от най-интересните в романа „Хранилка“. Иван Комита благодари за консултацията си с доц. д-р Боян Славенков – икономически съветник в кабинета на президента Жельо Желев. Реалистичността на сюжета в книгата не е случайна – авторът се допитва до редица адвокати и специалисти от финансовия сектор, експерти от областта на автомобилите, авиацията, корабоплаването, модата, медицината, физиката, часовникарството, частната охрана и дори в нумерологията – символиката на числата и честата им поява им е особено важна за главния персонаж на „Хранилка“.

Сред първите читатели на романа са и журналистът на Георги Тошев и психиатърът и бивш директор на Националния център по наркомании – д-р Пламен Попов.

България на прехода. Елит и ъндърграунд. Светлина и сенки. Дебютният роман „Хранилка“ на Комитата е пъзел, който читателят подрежда. Динамично повествование, остър сюжет, герои, които (не)познаваме. В тази книга се оглеждат няколко десетилетия, които трябваше да ни променят. Успяха ли? Как? 

„Хранилка“ е разказ за времето. История отвъд литературата. Размисъл за (не)състоялия се преход. – Георги Тошев, журналист

Силно въздействаща история за пътя до наркотиците и страданията, които те причиняват. Капанът на дрогата е еднакво коварен за всяка класа на обществото. Този капан има много входове. „Хранилка“ е ярък пример за един от тях. Изходът от капана е ужасяващо тежък, но не и невъзможен. Романът разкрива и една от малкото възможности за това. – д-р Пламен Попов

Иван Комита днес е собственик на пиар агенция. Малцина знаят, че е правнук на революционера Иван Хасъмски, близък съратник на Васил Левски. Създател е на кампанията „Модерно е да се чете“, която от старта си през 2019 г. набира хиляди последователи в социалните мрежи. Инициативата е подкрепена от редица писатели и от над 30 популярни личности, което бързо я прави успешен начин за популяризиране на книгите и четенето сред младите хора.В първия си роман „Хранилка“ Иван Комита влага и някои от личните си преживявания, опита от професиите си, борбеността, заложена в рода му, както и вярата, че възприемането на мъдростта от Изтока може да трансформира всеки в духовен план.

С посвещението в книгата: „В памет на момчетата, на които дрогата отне живота“, авторът си спомня с болка за приятелите и съучениците, които са починали вследствие на наркотична зависимост, но преди всичко отправя послание към публиката си за зависимостта към дрогата, която се създава много лесно в средите на богатите и известните. 

Иван Комита е преминал през академията по творческо писане „Заешка дупка“, като някои от големите имена в българската съвременна литература – Здравка Евтимова, Владимир Зарев, Дарин Тенев, доусъвършенстват писането му и го насърчават като един от най-обещаващите млади български автори.

„Хранилка“ се разпространява по книжарниците от 25 януари. Най-нетърпеливите читатели, поръчали предварително онлайн, вече получиха своите екземпляри с автограф и послание от Иван Комита.

Граждански организации и експерти излязоха с отворено писмо до институциите с настояване част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост да се използват за повишаване на енергийната ефективност, консервация и реставрация на сгради със статут на културни ценности в цялата страна. Позицията е изпратена до вицепремиерът Томислав Дончев, Петя Аврамова, Министър на регионалното развитие и благоустройството, Марияна Николова, Министър на туризма, Боил Банов, Министър на културата и Даниел Панов, Председател на УС на Националното сдружение на общините в Р България. Куп НПО-та, архитекти, общественици, бизнесмени застават зад предложението на Сдружение Таляна- Варна, част от определеният за саниране значителен финансов ресурс да бъде отделен и за рушащи се недвижими паметници на културата.

„ Според нас тази част от сградите в България, които са със статут на недвижими културни ценности (НКЦ), заслужават не по-малко внимание и грижа от блоковете в жилищните комплекси. В условията на глобална рецесия множество проекти за възстановяване на сгради НКЦ – собственост на частни лица и фирми, са спрени поради икономическата несигурност. Не са малко и собствениците на НКЦ, които имат издадени предписания за възстановяване на сградите от години, но не могат да ги осъществят поради липса на средства. Някои от тези здания вече са в критично състояние и отлагането на възстановяването им крие риск да бъдат загубени безвъзвратно. А те са важни като предпоставка за развитието на целогодишен културен туризъм, както за и осигуряването на работни места в сектора туризъм в дългосрочен план. В този смисъл насочване на средства към поддръжка на НКЦ съответсва напълно на целите на ПВУ на ЕС във връзка с ковид кризата”, се казва в отвореното писмо. В него се подчертава, че грижата за знакови сгради на територията на българските градове е от изключителна важност по отношение на развитие на туризма. Те формират характерния облик на градовете и повишават атрактивността им като туристически дестинации – Виена, Прага, Барселона, както и София, Пловдив, Копривщица, не биха били това, което са, без впечатляващото си архитектурно наследство. Запазването му е гаранция, че тези места ще продължават да предлагат привлекателна за чуждестранните туристи среда и след като пандемията премине. Един от основните видове алтернативен туризъм – културният, е немислим без наличието на сгради със статут на недвижими културни ценности. Като съществена част от материалната култура те свидетелстват за вкусовете и традициите, характерни за съответните райони в различни исторически периоди, представят културни слоеве и натрупвания, маркиращи идентичността на съответните места.

„ Доброто състояние на сгради и цели ансамбли от НКЦ е определящо и за развитието на творческите квартали – пловдивския “Капана”, софийския “КвАРТал”, варненския “Таляна” и др. Този тип градски пространства също привличат туристи и разнообразни публики”, се казва още в позицията.

„ Можем да обобщим, че туризмът в различните му форми – международен и вътрешен, масов и алтернативен, е невъзможен без добре поддържано архитектурно наследство. Ето защо инвестициите в повишаване на енергийната ефективност, консервацията и реставрацията на сгради НКЦ биха направили българските общини, от една страна, по-”зелени”, и – от друга, по-конкурентни в стремежа им да привличат туристи – български и чуждестранни. Апелираме в програмите, които българското правителство ще предложи за финансиране по ПВУ на ЕС, да бъде включена и програма за комплексно възстановяване на сгради НКЦ, включващо повишаване енергийната ефективност, консервация и реставрация”, завършва отвореното писмо.