Над 150 източника е използвал авторът за написването на "Военно-монашеските ордени"

Писателят Димитър Герганов ще представи новата си книга - "Военно-монашеските ордени" в Литературния салон на "Петното на Роршах". Книгата разказва военната и политическа история на 13 християнски военни ордена, сред които на рицарите тамплиери, на хоспиталиерите станали известни като Малтийски рицари, на тевтонците и ливонските братя на меча основали свои държави в Прусия и Прибалтика, на ордените на Калатрава, Сантяго, Алкантра, Томар, Военния орден на Христос от Иберийската Реконкиста... както и на всяващите ужас сред своите врагове асасини от държавата Низари. В книгата са използвани над 150 изчточника, 99% от които от чужди езици.

Димитър Герганов е автор на трилогията "В сянката на Боговете" и на историческия роман "Конспирацията Хазара". Основател и водещ е на Пловдивско Историческо Общество. Книгата "Военно-монашеските ордени ще бъде представена от писателя Александър Секулов.

Очаква ви интересен разговор за история, рицари и литература. Вторник, 30 януари, от 19 ч. в "Петното на Роршах", ул. "Йоаким Груев" 36, на ръба на Капана.

Откъс от книгата:

„…началото на банковата дейност на ордена на тамплиерите е поставено през 1149 г., когато на френския крал е отпуснат аванс, за да се завърне от Светите земи при Втория кръстоносен поход. На следващата година е въведен революционен финансов инструмент без аналог до момента в Европейското средновековие – акредитивът. Така благородници и поклонници могат спокойно да се придвижват през Средиземно море и по опасни пътища, без да носят тежки сандъци и скъпоценности. Рискът от корабокрушения, разбойници и пирати е минимализиран. Как работи акредитивът? – заинтересованото лице депозира желаната сума в най-близката командерия на ордена, срещу което получава надлежен документ. След като извърши пътуването си, е достатъчно да го представи в поместната командерия и получава парите си. Срещу определена комисионна, разбира се.
     Тук е мястото да споменем, че финансови инструменти от подобен род се използват още в Древна Гърция и Персия, като в ролята на депозитари са били храмовете на боговете, например на Хермес. След налагането на християнството обаче, тези дейности са преустановени. Веднъж усетили прелестта на банкирането, тамплиерите ще го развият и усъвършенстват до на практика днешни нива. Отпускане на заем срещу залог, консигнация, управление на лични и обществени фондове, изплащане на ренти и пенсии, поръчителство, обмяна на валута и трансгранични трансфери – нищо от изброеното не липса.
      В банковите книги на ордена за всеки клиент има десет колони, където пунктуално са записани: дата, място на издаване, направление – когато се отнася за акредитив, размер на сума, вид на парите, падеж, име на поръчителите, име на бенефициента, бележки и накрая – обменен валутен курс. Печалбите се натрупват и така орденът не изпитва затруднения да поддържа военизираната си част, за разлика от обичайните тегоби, от които страдат владетелите, когато трябва да финансират войни и строителни начинания. 
      В банковата си дейност обаче, тамплиерите допускат стратегическа грешка, която предопределя унищожаването на ордена. На всеки финансист е известен принципът – твърде голям, за да фалира. В случая с коронованите особи можем да го перифразираме на – твърде голям, за да плати. Точно такъв е случаят с френския крал Филип IV Хубави. Към 1307 г. кредитната експозиция на Храма към него приближава милион златни франка, натрупана в поредица от заеми. Историята по-нататък е известна…”