Не мога да съдя младите поети, искахме да има литературен живот, ето-има!

Българската поезия на 20 век има едно голямо нещастие и то се състои в това, че е писана на „физически малък език“, а е литература от световна величина

Славена Шекерлетова

В рамките на литературния фестивал "Младият Пловдив чете" философът, писател и журналист д-р Андрей Захариев гостува в ЕГ „Иван Вазов“ в Пловдив. Модератор на срещата беше преподавателят по Български език и литература и писател Силвия Димитрова.

Андрей Захариев се срещна с ученици от 10, 11 и 12 клас, които се запознаха и със стихосбирката му „До поискване“.

В началото на срещата той посочи, че има приоритет в живота си и това е философията.  Разказа за своя опит като журналист в предавания в БНТ, в новините на БНТ и в предаването за литература и книжна култура „Библиотеката“, в което е автор и водещ, и в което предаване работи от 10 години. Паралелно е един от водещите в  „История.бг“, където обаче може да го видим по-рядко. Също така Захариев е преподавател по философия в ПУ „Паисий Хилендарски“. 

„Когато започнах да следвам философия през 1994-та, хората на моята възраст тогава трябваше да направят сериозния избор дали да послушат сърцето или ума си - да изберат прагматизма или това, което ги вълнува. Прагматизмът значеше да следваш „Право“ или „Икономика“. Аз избрах непрагаматичния път към философията. Когато ме питаха защо съм избрал това, казах, че ще стана президент и давах за пример Жельо Желев (доктор на философските науки), като това беше повече в кръга на шегата, но проектът си остава, така че очаквайте политическо забъркване… за да падне веднага едно тъмно петно върху моя образ, защото образът на политика в България е обрасъл с такива негативни конотации“, полусериозно и полу на шега посочи Андрей Захариев. 

На въпрос какви са книгите, които са му повлияли, той изтъкна, че когато в живота му се е налагало да прави избор, се е подсещал именно за книги, които са го формирали още като малък. За такива Андрей Захариев посочи „Тримата мускетари“ и поетите на Средновековния прованс. Бил е повлиян силно от Кант и в по-ранните си години от Маркс. Андрей Захариев беше помолен от Силвия Димитрова, ако му е възможно, да посочи една единствена любима книга. Отне му около 5 минути да отговори: „Много е трудно наистина… А, де! Не мога… Ако мислите, че ще извъртя някое заглавие, не. Ще бъде нещо от типа на „Пипи дългото чорапче“. Да, това е. Тази книга много ми е повлияла“.

За книгата „До поискване“ и писането на поезия, Захариев каза, че е прописал поезия доста късно.
„Винаги съм си мислил, че ще искам да пиша слово, което да е поетично, но не се престрашавах, тъй като винаги съм приемал много насериозно поезията, и то не само заради това, че тя изисква култура и познаване на традициите и формите на класическата изразност, предполага ерудиция, но и защото съм интроверт, смутителен съм и не се решавах. И благодарение на издателката Божана Апостолова, която ме подхвана в типичния си стил и ми каза, че няма да ме остави на мира, докато не напиша още стихотворения и не издам тази стихосбирка. И така аз направих дебют в поезията на 42 години. Стихотворенията са доста различни и това е търсено от мен. Не мога да кажа, че има концепция, която се дешифрира с код. Има стихийно споходили ме мисли, чувства и стихове. Но е книга, която е мислена. Тя включва мои адресирани писма до известни композитори, поети, художници, философи, които много са ми повлияли. Това е едната страна. Но има стихотворения, които са по-интимни. Като казах стихийност… има такива моменти. Преди мислех, че просто писателите обичат да говорят такива приказки, но някои стихове идват като вълна. След това има ваяне на глината. Всяко едно от тези стихотворения е пълно с алюзии и препратки, някои от тях са фино завоалирани и предполагат познаване на някакви неща, за да могат да бъдат направени връзките между образите. Има една игра по известния Хорхе Луис Борхес, който може би сте чели“.

По време на срещата учениците от ЕГ "Иван Вазов" бяха доста активни и зададоха на Андрей Захариев няколко въпроса. Например, кои съвременни автори, конкретно пловдивски, харесва Захариев. Той посочи Александър Секулов, Недялко Славов, който е бил и редактор на книгата му „Метрополитен“ с есета. И още: Милен Русков, Георги Господинов, Калин Терзийски, Тома Марков, Владимир Зарев и много други.
„Знаел съм и знам за спорове, за минали мярата неща. Ние от предаването „Библиотеката“ имаме заслуга за новия престиж на българската литература, следвахме визията да бъдем встрани от това и да даваме своето рамо на всички. Някой ден това ще се анализира и ще бъде отбелязано. „Библиотеката“ даде свой принос литературата да е на това ниво. Не се учудвайте или не си казвайте: „Ама той харесва и онзи“. Аз винаги съм бил на позицията и на позитивен критик, и винаги съм харесвал всички тези люде. Те са много добри съвременни български писатели. И в „Библиотеката“ сме се стремели да отдаваме всекиму дължимото без да влизаме в тези дрязги“.

Един от учениците искрено развесели Захариев, като каза, че е очаквал да посочи някой от писатели, които са в „конспекта“. И стана ясно, че в този „конспект“, наши живи съвременни автори няма. Андрей Захариев беше сигурен, че уважава всеки един от авторите в „конспекта“ и заяви, че „Българската поезия на 20 век има едно голямо нещастие и то се състои в това, че е писана на „физически малък език“, а е литература от световна величина“.

Ученичка попита Андрей Захариев какво е мнението му за младите хора, които пишат поезия, тъй като е станало нещо като мода да се пише и спомена някои имена на млади автори, които търпяха доста критики след появата на първите им книги. Това беше въпросът, който го разпали.
„Не бих ги съдил строго. Може да не харесвам поезията на някого, но няма да стана негов съдник. Има хора, които превръщат литературната критика в бойно поле и изглежда така сякаш този, който е критикуван е някакъв престъпник. Вменяват му се аморални действия. Не, много се радвам да има млади автори… нека да има. Ако някой иска да се пести хартия, чудесно. Като видя колеги, уважавани от мен, с огромни ножове да режат меса на хора, които са тръгнали да пишат поезия и се питам „Защо?“. И аз съм го имал предвид това и може би, ако не беше Божана, аз нямаше да посмея да издам стихосбирка. Но не бих тръгнал да съдя млади хора, които намират възможност, средства, усилия, надежди, издатели.. Нали искахме да има литературен живот в тази страна, е на - има! Не трябва да се режат крилата на хората така. Друг е въпросът, че при някои младежи, още с първата си стихосбирка се започва летене в облаците и минават към други неща…". Тук се чу от присъстващите думата „кекс“ през смях. „Да, това няма как да не ме подразни, но няма да започна да се упражнявам в стрелба с лък към този човек“, категоричен беше Андрей Захариев.

Един от най-интересните въпроси по време на срещата беше: „Литературата може ли да влияе на политическото развитие?“
"Може и го е правила в световната история. Да не сбъркам, но мисля, че Достоевски повлиява политически дебати в Русия. При всички положения влияе. Досещам се, имам приятел, с когото като обсъждахме промените в България в началото на 90-те и говорехме и за българската журналистика, той казваше нещо, което продължава да е вярно. То е, че тогава нямаше добра журналистика, а преди 9-ти септември големите журналисти са били публицисти, философи с титли, прависти, известни лекари, конституционалисти. Ако искаш да си на високо ниво журналист, трябва да наблегнеш на това да имаш едно сериозно образование, което не е просто „Журналистика“. Може някой от вас да има такива планове, но следването само на журналистика не ви го препоръчвам, остава обикновено една „инвалидност“, за съжаление, у някои колеги, заради липсата на по-дълбоко друго образование, особено свързано с хуманитарна диплома".

Фестивалът "Младият Пловдив чете" се провежда за трета поредна година от февруари до края на май. Училища и детски градини, читалища могат да се свържат с организатора - издателство „Жанет-45“ и да поканят, чрез тях любим автор.