Георги Тошев ще представи луксозното издание „Години любов. Невена Коканова”, посветено на 80-годишнината от рождението на голямата актриса довечера в Пловдив. Премиерата на биографията ще се състои в галерия U P.A.R.K., в 18.30ч.
Книгата включва над 250 снимки от личния архив на дъщерята на Невена Коканова- Теодора, някои от които се публикуват за първи път. Лимитирана част от тиража на книгата е с колекционерска стойност, тъй като е лично подписана от автора и включва три картички с неизвестни фотографии на Невена Коканова.Отличава се и по различната корица от основното издание – с фотос на актрисата от 60-те години.
„Невена беше обичана и ще продължава да бъде обичана. Жена и актриса. Тя е от малцината в съвременното ни изкуство със статут на истинска звезда. Извоюва си го сама. Напук на системата, на предразсъдъците, на догмите. В живота бе скромна, изглеждаше така, сякаш по нищо не се отличава от другите. Това не беше поза. Това бе тя. Днес мнозина имат претенции, че са я познавали. Особено след смъртта ѝ, когато няма как да бъдат опровергани. Но тя допусна малцина до себе си. Събрах спомените на хора, които са се докоснали до нея през годините. Някои за миг, други за по-дълго.”, казва авторът на книгата Георги Тошев.
Заглавието на книгата е неслучайно – кореспондира с първия важен филм в кариерата на Невена Коканова „Години за любов”, но и очертава звездния път на актрисата – да бъде обожавана от публиката си завинаги.
„С любов се оцелява. Няма друго оръжие срещу проблемите в този живот. Той сякаш ни е даден, за да се борим за него…“, споделя тя в последното си интервю с Георги Тошев през 1999 г.
Макар за журналиста това да е втора книга, която подготвя в почит към голямата звезда на българското кино (първата е от 2009 г., „Невена Коканова. Коя съм…”), за първи път публикува цялото си интервю с нея. То е много лично – като изповед, дълго и наситено с нюанси, тъй като засяга различни, чисто общочовешки теми от живота, етапите от кариерата й, разкрива светогледа и мъдростта й.
„Години любов” припомня „Лицата на Невена” от дебюта й в „Две победи” (1956), първата голяма роля – на Ема (в „Години за любов”), първата изява на театралната сцена, първата любов, участията в главна роля в „Тютюн”, „Дами канят” – една от най-успешните комедии на българското кино, единствената й изява като режисьор – довършвайки филма на съпруга си Л. Шарланджиев „Трите смъртни гряха” (1980), изборът да напусне или да остане в България и други важни моменти от творческия й път.