Четири години след като на бял свят излезе бутиковото издание „Великите европейци”, събрало малка част от текстовете на журналиста Пламен Асенов от едноименната му радио поредица по Радио Пловдив, днес на бял свят се появи естествения наследник на книгата. „Великите европейци” бе преиздадена, за да стигне до публиката. От печат излезе първата книга от предстоящата дълга поредица, която трябва да събере тези над 300 портрета на големи личности от Стария континент, описани от Пламен Асенов.

Илюстраторът на книгата- художникът Александър Гьошев, е преподавател по графичен дизайн в АМТИИ „Асен Диамандиев”, главен асистент в специалност графичен дизайн и фотография. Той е председател на фондация „Про Либрис”, създадена именно с тази цел- книгата да намери своите достойни читатели в този дигитален свят. Тя излиза на бял свят и с подкрепата на БНР- Радио Пловдив. Първата част от книжната поредица „Великите европейци” ще бъде представена тази вечер, от 18 часа, в Радио Пловдив, само дни преди изборите за Европейски парламент.  За изданието, за миналото и бъдещето, за Европа и героите й, за пътя и избора, си говорим с Пламен Асенов и Александър Гьошев.

Как стигнахте до новото издание. Публиката ли я поиска или времето го наложи?

Пламен Асенов: Публиката го иска много отдавна. Ние още от 2015г., когато излезе първата книга, търсихме пари, за да я издадем за публиката. Изданието от преди четири години, което разпространявахме безплатно по волята на спонсора тогава, беше много скъпо като продукт. Трябваше да струва над 40 лева, което го прави абсолютно невъзможно за продажба. В един момент обаче, преди 7-8 месеца, Сашо намери технически възможности да изкараме едно издание, което да не е толкова скъпо и започнахме да работим в тази посока.

Александър Гьошев: Решихме да използваме дигиталните възможности за правене на книги, които в днешно време дават гъвкавост в производството на този продукт. Използвахме плюса на дигиталната епоха, за да го има това издание на пазара. И да достигне до своите читатели. Решихме към радио портретите на великите европейци, които тук са в текст, да се появят и портретите на всеки един от тези личности. Тогава дойде тази хрумка да направим дигитални изображения към всеки от текстовете.

П.А.: Сашо се хвана и направи 47 скици, всяка от които е с абсолютната си индивидуалност, с характера на човека, с приликата с него, въпреки че са много изчистени.

А.Г.: Изображенията са правени на компютър. Използвал съм технически средства, за да може образът сравнително бързо да се визуализира. Но по-важното в тези скици е лекотата, с която са направени. Дадения европеец, който Пламен е описал с  текст, аз го описвам с няколко жеста. Беше важно да има и визуална представа за всяка една от 47-те личности в книгата. Мисля, че връзката между текста и образа добре се получи, има добра комуникация в композиционно отношение, защото тези образи са създадени да общуват много леко и със самия напечатан текст. Намери се доста ефектен баланс на текст, който създава дадено настроение и емоция, към дадената рисунка, която създава една жизнерадостна представа за тези хора, без да натоварва с някаква конкретна визия. Оставяме на читателите и зрителите в случая едни интерпретации- това са все пак базисни текстове за по- нататъшни разсъждения.

П.А.: Самият текст също е словесна скица на дадената личност. Текстовете не са толкова плътни портрети, а са само скици, които имат задачата да хванат публиката за гърлото и да й кажат: Вижте, тук има нещо интересно, намерете повече неща за този човек. Затова се получи прекрасна връзка между словесните и художествените скици.

А.Г.: Когато се запознах с Пламен преди години и тръгнахме да правим първата книга, онзи скъп продукт, ние се опитахме да го изградим с много образи. Сега подходихме различно. Решихме, че този текст може да бъде повод за интерес, който да се създаде у читателите и те сами да се задълбочат, да продължат да търсят. Характерът на тази книга е съвсем различен от първата. И още нещо много важно- това е продукт, който е насочен и към младата публика.

Как се спряхте на тази илюстрация на корицата- Marie-Therese en femme torero от Пабло Пикасо?

П.А.: В първата книга Пабло Пикасо не присъстваше. Нямаше нито  един художник, тъй като илюстрациите към техните текстове трябваше да бъдат цветни, а ние нямахме достатъчно пари да си го позволим. Така че изключихме всички художници от първата книга, но сега, във втората, включихме. Сашо подбра конкретната илюстрация за корицата.

А.Г.: Една от причините е тази асоциация, която се създава с работите на Пикасо и неговата връзка като испанец с коридата и бика. А оттам и още по-назад към праисторията за раждането на нашия Стар континент и цялата история около отвличането на Европа. Тази заигравка между жената и бика, която е много митологична, и същевременно много позната на всички европейци. И много пикантна, ако щеш.

Тъй като книгата следва някаква хронология, смятате ли, че някои от живите герои на Европа, като герои по-скоро е в кавички, биха попаднали в едно бъдещо издание „Великите европейци”?

П.А.: Да, има хронология. Първата книга от поредицата започва с Омир и завършва с Тери Пратчет. Вторият том ще започне със Сафо и ще завърши с Андрю Лойд Уебър. Хронологията е вътрешна за всяка част от поредицата, а това е само началото й. Този път ние ще успеем да я превърнем наистина в поредицата. Досега по радиото са минали близо 340 текста, а това означава, че имаме базата за 7-8 части. Този път, за разлика от предишния, книгата ще се продава и това е основата за нейното възпроизводство. Но да се спрем на съвременните хора в тази книга. Имаме лейди Тачър, която беше един от основните герои в борбата на свободния свят срещу тоталитарната система като цяло и един от победителите. Вътре е и Йоан Павел II, който бе друг от тези герои. Роналд Рейгън, разбира се, не е в книгата, защото е американец, макар и с ирландски корени. В следващите части също ще има съвременници- Хавел, Валенса, бащите на Европа. Много са. Но в момента не виждам такива хора. Популизмът е завладял света, включително и Европа. Европейската политика се ръководи от хора популисти, които са не само в ляво, но и в дясно. Тази тенденция започна преди десетина години, с навлизането на новите технологии, с превръщането на света наистина в едно малко село. Както беше написал Ортега и Гасет още 20-те години в „Бунтът на масите”, масите всъщност завладяха света. Като казвам масите имам предвид хора без история. Хора без съзнание за собствените си и обществени стойности. Хора, които не се интересуват от нищо друго, освен от егоистичните си желания. Хора, които смятат, че като имат клавиатура на компютъра могат да бъдат писатели.  Това е ужасяващо и още преди сто години Хосе Ортега и Гасет го описва в „Бунтът на масите”. Това се случва сега пред очите ни. Така че политиците както на Запад, така и в източната част на Европа, се плъзнаха по вълната на популизма. В България това започна 2001г. с идването на Симеон Сакскобургготски, който каза „Абе какви са тия партии, каквото каже народът”. Подобна е тенденцията и в Западна Европа. Но виждам наченки на някакъв здрав разум. Манфред Вебер каза нещо забележително. Каза, че ако стане шеф на Европейската комисия, ще направи всичко възможно да се спре проектът Северен поток 2, защото Европа трябва да се ръководи от ценностите си, а не от икономическите печалби на някои. Друго от последните дни е информацията за новия министър на здравеопазването на Норвегия, която заяви „Оставете хората да ядат червено месо, да пият и да пушат. Правителствата нямат право да казват на хората кое е добро за тях и кое не”. Това е мисленето, която навремето Рейгън проявяваше, което демонстрираше Маргарет Тачър, Хелмут Кол. Тези големи политици, които въведоха реда на здравия разум.

А.Г.: Но този популизъм, който е по-важен, е този тук. Ето, ние сме съвременна държава, част от голямото европейско семейство и трябва да живеем пълноценно своя живот като част от този общ организъм. Нашето тяло е приобщено към общото. Но когато става въпрос за дух, една съвсем друга категория, виждаме, че пътят до там все още не е извървян докрай. Затова тази книга е един своеобразен мост именно в тази посока, духовната, назад към същината на европейската цивилизация и култура и към онези ценности, които са изначални, за да я има Европа днес такава, каквато е, добра или лоша, с популисти или без популисти. И всъщност този път е по-важният. Бъдещият читател на тази книга ще има възможност да направи едно чисто духовно пътешествие. Читателят трябва да прочете този текст със съзнанието, че това е текст, който е път към неговата европейска същност.

П.А.: Това е опит да научим нашата европейска история. Нещо, което между другото никой в тази страна не се опитва да направи. Никой нищо не прави да запознае хората с Европа, с духа на Европа, с нашите европейски корени. Ние не знаем кои сме. Някаква част от хората тук смятат, че са евразийци и трябва да вървят с Русия, просто защото не познават корените си. А нашите корени са в Европа. И този път, който Европа е изминала за хилядолетия, в края на краищата, макар в много сбита форма, книгата го представя.

Разчепкали сте толкова много епохи покрай тази поредица. Можете ли да кажете, че на фона на всички тези епохи сте оптимисти за бъдещето?

П.А.: Ако не бях оптимист за бъдещето нямаше да съм жив. Като цяло мисля, че европейското общество има достатъчно стабилни устои. В него има достатъчно здрав разум. Това са неща, които няма да допуснат ние да се самоунищожим, колкото и да им се иска на някои и колкото да работят в тази посока. Мисля, че младите хора в един момент ще разберат капана, в който са изпаднали. И в момента има много млади хора, които искат да знаят много повече неща. Разбира се, по-голямата част все още се ветреят по този популизъм, но и те ще изпаднат в капаните на реалността и ще разберат, че трябват по-здрави устои да се върви напред. С една дума- оптимист съм.

А.Г.: За европеецът днес е много важно да направи своя избор- дали да принадлежи към цивилизацията на истината и съмнението, или цивилизацията на лъжата и заблудата. И този кръстопът е много важен за целия европейски проект. Пътят към критичното мислене и сравнението е всъщност път към себепознанието и познанието на собствените си корени. А не тази виртуална заблуда, в която всичко, което е заглавие и образ, се възприема за миродавно и за истина. В това отношение има простор. Ясен е пътят. Че всъщност пътят напред  е свързан с пътя назад- това е едно оглеждане във времето и пространството. В този контекст бих пожелал на всички политици, когато тръгват към Европа да не потеглят със съзнанието, че могат да покорят нещо, което е непокоримо. Най-важното е да тръгнат с едно познание за европееца. Да станат читатели на тази книга или слушатели на радио поредицата.

П.А.: Да се върнем на книгата. Покрай портретите на политици ние виждаме реалната история на Европа. Самите портрети са четивни, те те вкарват в едни чисто човешки измерения, една динамика, която съответства на времето. Научаваш много неща за епохата, за характера й, за икономика, за религия. Докато течеш всичко това изведнъж започваш да виждаш пъзела Европа.

А.Г.: Нещото, което може да се каже за всички велики европейци, това е поривът да се вдигнеш нагоре, да видиш света отвисоко и критично, и като модернист, и като човек, който променя не само себе си, но и света около себе си. Именно това е най-европейското качество на европееца. Този стремеж към критичен анализ, себепознание и промяна.

П.А.: Стремежът за лично самоусъвършенстване всъщност прави така, че ти като издигаш себе си, издигаш и всички около теб. Правиш реалностите наоколо различни, по-добри в повечето случаи. А не стремежът да чакаш някой нещо да направи за теб или да диктуваш на някого. Тъкмо обратното. Личният възход, който по естествен път тегли и другите.

А.Г.: Това е и в основата на Ренесанса- личният път към самоусъвършенстването. Самата личност е център на света и център на Европа. Към тази ос трябва да се върнем. Да се разбере колко важен е всеки човек в този голям пъзел Европа. Но това може да стане именно с това огледало- портретът на един европеец.

П.А.: В случая ние със Сашо предлагаме един такъв възможен път. Тръгнете по него.