„Да не ме забравяте”. Това са били последните думи на Димчо Дебелянов към роднините му в Пловдив, когато поетът се е разделял с тях преди да замине на фронта. С влажен поглед го е изпратил и един от най-близките му сродници- летописецът на Пловдив Никола Алваджиев. Тази история разказа синът на автора на „Пловдивска хроника” пред публиката днес, на премиерата на новото и актуализирано издание на знаковата книга.

Изданието на Летера е обогатено с архивни снимки и разказ от наследника на Алваджиев- Станко Стоянов, който откри представянето на хрониките тази вечер. „Дебелянов и Алваджиев са роднини по майчина линия, с корени от Копривщица- две сестри, едната от които ражда поета, а другата- летописеца”, припомни Станко Стоянов.

За книгата на втория говори доц. Владимир Янев, а някои от историите в нея изчете Стефан Попов.

„Изчезването и обезпаметяването са най-страшното наказание за отделния човек, група от хора или нацията. Алваджиев е от онези хора, които ни кара да вярваме, че обезпаметяване няма да има. Той обективизира онова, което е около него. Историята не е само на крале и генерали, а на всеки човек. Така постъпва Алваджиев. Вниква в бита, психиката, драмите на обикновените хора и с това книгата много печели”, каза доц. Янев.

Той подчерта, че „Пловдивска хроника“ може трудно да се определи жанрово, а и че няма смисъл това да се прави. „Удивително е как Алваджиев се интересува от всичко, което е общоинтересно в живота, и в същото време се интересува от онова, което е интересно конкретно на хората на Пловдив. Той създава модерната летописна школа на Пловдив, негов стожер е”, допълни Владимир Янев.

„Книгата е еклектична, но не е еклектиката на площад централен, която е лоша, а еклектиката на Джумаята. Алваджиев говори както за величието, така и за простотията, болестите, ранната смърт. Особено интересно е чувството му за хумор, вниманието му към детайла, атрактивността на писането и дори малката грубост на моменти”, каза още доц. Янев.