Виктория Филипова                             

Писмото на природата, адресирано до човешкия вид

Последният роман на Недялко Славов „ И станах река“  е история  за големите истини, за безсмъртната човешка душа, прослава на свободата и красотата на духа, въплъщение на човеколюбието, преклонение пред живородната същност на жената и още много, много…

Нищо не е случайно в тази книга. Всяка дума е ключ. Необятен е светът на символиката и метафорите. Всеки образ, всяко име, всяка картина е подбрана и кореспондира с конкретен смисъл и послания.

Толкова сръчно са вплетени реалност и сън, живот и смърт, двата бряга на човешкото битие, библейски мотиви, митични образи, препратки, общуване едновременно с минало и настояще. Тук просто има всичко . Безспорни са майсторството , мъдростта и ерудицията на писателя.

А езикът на автора- поетичен, красив, на места  разбърквал  пластовете в ковчежето  на родната реч и  извадил на повърхността едни от блестящите и позатрупани слова.

И аз като героя, който следва Учителя-къде разбирам, къде не,  макар и да се чувствам малка за тази книга се опитах да копая докъдето ми стигат силите и дълбочината на мисълта. Исках да достигна  до възможно най-трудно проходимите кътчета на този разказ .

Авторът създава един нереален свят на миражи и сенки , изгреви, залези, апокалипсис и възраждане. 

Реката е друга вселена-спасява хората от горния свят ,приласкава свободните ,“ хората без смисъл“.  Разгадава тайната на човешките страхове-измислена сянка ,преувеличена и превърнала пеперуденото крило в крило на прилеп. Разгадава мистерията на човешкото битие, защото реката е изходът, реката трупа вечност.

А жената в тази книга е ЖЕНА –тя е мерена с друга педя, казва Недялко Славов. Пастирка е жената, дете на слънцето, вливащо във вените живителната сила на любовта и красотата, спасителка. Жената е красота, която отключва света. Защото смисълът е да си дете или да си влюбен.

Ако обичате тревата , говореща с безкрая, ако искате да послушате дъжда, който стъпва от лист на лист и да видите как слънцето разкъсва небесната плацента , ако искате да познаете Бога на димящите листа , Богът –славей, ако искате да се спогодите с тоя свят, да победите времето, да пулсира в гърдите ви зрящо сърце, скочете в реката и чуйте това, което казва, вземете това, което дава.

 снимка: издателство Хермес

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…