Виктория Филипова
Писмото на природата, адресирано до човешкия вид
Последният роман на Недялко Славов „ И станах река“ е история за големите истини, за безсмъртната човешка душа, прослава на свободата и красотата на духа, въплъщение на човеколюбието, преклонение пред живородната същност на жената и още много, много…
Нищо не е случайно в тази книга. Всяка дума е ключ. Необятен е светът на символиката и метафорите. Всеки образ, всяко име, всяка картина е подбрана и кореспондира с конкретен смисъл и послания.
Толкова сръчно са вплетени реалност и сън, живот и смърт, двата бряга на човешкото битие, библейски мотиви, митични образи, препратки, общуване едновременно с минало и настояще. Тук просто има всичко . Безспорни са майсторството , мъдростта и ерудицията на писателя.
А езикът на автора- поетичен, красив, на места разбърквал пластовете в ковчежето на родната реч и извадил на повърхността едни от блестящите и позатрупани слова.
И аз като героя, който следва Учителя-къде разбирам, къде не, макар и да се чувствам малка за тази книга се опитах да копая докъдето ми стигат силите и дълбочината на мисълта. Исках да достигна до възможно най-трудно проходимите кътчета на този разказ .
Авторът създава един нереален свят на миражи и сенки , изгреви, залези, апокалипсис и възраждане.
Реката е друга вселена-спасява хората от горния свят ,приласкава свободните ,“ хората без смисъл“. Разгадава тайната на човешките страхове-измислена сянка ,преувеличена и превърнала пеперуденото крило в крило на прилеп. Разгадава мистерията на човешкото битие, защото реката е изходът, реката трупа вечност.
А жената в тази книга е ЖЕНА –тя е мерена с друга педя, казва Недялко Славов. Пастирка е жената, дете на слънцето, вливащо във вените живителната сила на любовта и красотата, спасителка. Жената е красота, която отключва света. Защото смисълът е да си дете или да си влюбен.
Ако обичате тревата , говореща с безкрая, ако искате да послушате дъжда, който стъпва от лист на лист и да видите как слънцето разкъсва небесната плацента , ако искате да познаете Бога на димящите листа , Богът –славей, ако искате да се спогодите с тоя свят, да победите времето, да пулсира в гърдите ви зрящо сърце, скочете в реката и чуйте това, което казва, вземете това, което дава.
снимка: издателство Хермес
