Виктория Филипова
„Написах трудно тази книга, внимавах за всяка дума, защото трябваше да убедя читателя и себе си преди всичко, че историята, която разказвам е не само възможна, но и случваща се“, споделя авторът
„Пловдив, освен тепетата, има една голяма история и това е реката. Тя е много по-стара и носи памет, за която можем само да гадаем. Разказаха ми преди време една интересна история. Човек, който дължал много пари на банката, избягал от цивилизацията и в продължение на години живял по дивите кътчета на Марица. Това силно ме провокира. Сякаш реката дава възможност за едно второ битие, където ставаме „хора без смисъл“, като част от кръговрата на природното течение. И аз реших да включа този видим свят в идеята на романа.“ Така писателят Недялко Славов описва как се е родила най-новата му книга „И станах река“. Премиерата се състоя в живописния двор на къща-музей „Постоянна експозиция на Енчо Пиронков„ в Стария град, като част от програмата на фестивала „Пловдив чете“.
Редакторът на романа, издателят Стойо Вартоломеев, сподели любопитни моменти от работата по книгата. Първоначално планирахме премиерата за месец май, но ситуацията с ковид даде възможност на автора да огледа още веднъж своя текст, в резултат на което наистина достига златното сечение. Работата беше напрегната, защото Недялко Славов пише, като поет в проза, пише много метафорично и това предполага необходимост от читател с нужната подготовка и култура, сподели Вартоломеев и подчерта, че това е седмият роман на известния пловдивски писател, което предопределя неговата специфика и роля на седмия лъч, на център на човечеството и връзката му със Създателя. „И стнах река“ е една силно християнска книга, много българска и същевременно световна. Една книга за светлото начало у човека и неговите сенки, обобщи Вартоломеев. Според него, седмият роман на Недялко Славов е своеобразен контрапункт на предхождащите го шест. В него фабулата не е линейна. Тук случващото се и героите не следват хронологията - в даден момент движението търси устието на реката, а в следващия се обръща и тръгва срещу течението, търсейки извора и началото.
Аз съм дълбоко вярващ християнин и числото седем за мен е резюмиращо число. Романът е необичаен със споразумяването на фантазното с реалното, с което човек рискува да изпадне в тотален провал, разкрива част от философията на книгата си и самият автор. Писането беше много трудно, защото детайлно работих буквално върху всяка дума. Исках съдържанието да е максимално уплътнено, а словото да бъде леко охладено. За мен е важно, защото стилът представлява 80 процента от автора. Стилът е същество извън самия писател. И защото, в последна сметка, ако не накараш читателя да повярва в това, което си написал, няма смисъл да му представяш книгата си, убеден е Недялко Славов.
„И станах река“ провокира сетивата и те кара да се замислиш за границата между истината и лъжата, за границата между природния начин на живот и деформациите, които са настъпили в съвременния живот, изтъкна силното въздействие на романа Стойо Вартоломеев. Действително, живеем в свят, в който все повече биваме вкарвани във фермата на Оруел и нямаме много опции за спасение, допълни и авторът.
На премиерата присъстваха много приятели и съмишленици на Недялко Славов, сред тях художниците Атанас Хранов и Димитър Добрев, драматургът на Пловдивския драматичен театър Александър Секулов, известният театрален режисьор Диана Добрева, журналистът Исак Гозес. Заместник – кметът по „Култура, археология и туризъм“ Пламен Панов също поздрави писателя и не пропусна да вземе своята книга с лично послание. Сред гостите се забелязваха и много млади хора, което се дължи на умението на автора да печели нови приятели и читатели, чрез силата и магията на своето слово.
И за да е в пълен синхрон с посланията на текста и дълбоката връзка на писателя с природата, небето над Пловдив също поздрави автора и благослови всички присъстващи с топъл есенен ръмеж.
„И станах река“ - една интересна игра с онези допирни точки между научното познание и художественото.
