Щастието е възможно и съществува
Елена Митева
Тези, които някога са се занимавали с музикален инструмент или пеене, не могат да не се сетят за хилядите пъти, когато в уроците им е казвано: „Чудесно! Хайде, сега, повтори същото, но по-бавно.” А после идва и споменът за чувството на удоволствие, което се е появявало от бавното повтаряне. Защото, именно в това бавно, се усеща всеки тон и се чува музиката.
В музикалната терминология италианците са поставили цели четири основни термина за бавно темпо: Largo, Lento, Adagio и Grave. И имат още шест означения, с които ни казват да забавим темпото - ritardando, ritenuto, rallentando, allentando, allargando, meno mosso – забавяйки, забавено, със забавяне, по-бавно. Общо 10 начина, по които да се насладим, без да бързаме, в света на нотите. Като се прибави и значението на „балада” - бавна и романтична песен, още спомени ще изплуват на повърхността. Защото едва ли съществува човек, който няма съкровен момент изживян с бавна мелодия. А и поетът в нашите забързани дни ни съветва: „По-полека, забави”. Примерите извън музиката могат да бъдат безкрайни. Хората всъщност отдавна познават бавното. То не им е чуждо. Може би просто са го позабравили.
"Вярвам, че когато прочетете тази книга, всеки един от вас ще може да намери свой собствен път. Своите собствени забавители", така Светлозар Желев ни припомня забравеното и определя целта на първата си книга „За бавното живеене и насладата от живота” на издателство „Колибри”. Представянето й пред пловдивска публика в емблематичното „Bee Bop Café” се случи като част от фестивала „Пловдив Чете”.
По пътя си от сергиите на Площад Славейков, през работата си в издателствата „Сиела” и „Колибри”, главен редактор на сп. „Granta” и „АРТизанин”, съучредител на фондация „Елизабет Костова”, основател на литературните клубове „Спирт енд Спирит” и „Галактики”, водещ на рубрики по БНТ, до преподавател в Софийския Университет, директор на Националния център на книгата и Литературен клуб „Перото” към НДК, от август месец и водещ на подкаст „Литературен гид”, на „Литературни понеделници в Перото”, Светлозар Желев определя себе си, като професионален читател. „Аз съм човек на книгите. Най-важното нещо, което имам в живота си и определението за себе си, което най-много обичам.” Имал съм над 50 представяния в Пловдив – един от градовете, които най-много обичам, но за първи път тук говоря за нещо, което толкова силно е свързано с моето име и мен самия, споделя Желев.
Работата по „За бавното живеене и насладата от живота” започва през октомври 2019 година от събиране на текстове, както негови, така и на приятели, с които са споделяли мисли за бавното. Включват се Георги Господинов, Радослав Бимбалов, Любен Дилов-син, Веселин Савов, Капка Касабова, Христо Блажев, Неделя Щонова, Александрина Пендачанска, Димитър Павлов и много други. Всеки е свободен да избере жанр, чрез който да покаже своята гледна точка и да пише за нещата, за „котвите, които ни забавят и носят хармония”. А те са най-различни – семейство, пътуване, бягането като спорт или пък спомени за детството. Така се появяват текстове под формата на есе, разказ, разговор и дори приказка. Книгата не е ръководство. Не е решение на проблемите, разказва Светлозар Желев. За мен тя беше откривателство. Във всеки текст намирах различен ключ. Един от най-близките до сърцето ми е разказът на Радослав Бимбалов „Татко”. Но след като прочетох всички, си дадох сметка, какво всъщност се е случило. Тогава написах един от въвеждащите текстове. Защото, виждайки тази искреност и интимност, която отваря широко врата към пишещите, насочена към читателите и към мен самия, пречупих това, което за мен е важното през нещо много лично. За мен бавното и начинът по който постигам хармония, са три неща: книгите, приятелите и пътуването, споделя авторът.
Като част от представянето на книгата, се включи пловдивчанинът Веселин Савов, известен кинокритик, дълги години ангажиран в областта на киноразпространението, а напоследък занимаващ се и с развитието на бизнес с качествени вина. Цял живот съм се занимавал само с кино и само с вино, разказва той. Това са моите две големи обсесии, хобита и любови. Което означава, че не съм имал нито един работен ден. И след като уточнява, че денят на премиерата съвпада с важни събития за неговото семейство, реши да сподели и части от неговия разговор за бавното. В кникага Савов разказва собствената си история, за своите стълбове на щастието. За това, че „ ние наистина трябва да живеем бавно, защото нямаме време да живеем бързо”.
На хората, които казват, че нямат нужда да се движат бавно, а да правят всичко, по 10 неща едновременно, които искат повече, да постигат още и още, и още, авторът винаги задава въпросите: „Добре. Когато се обърнеш назад, кое ти остава? Това, което си постигнал – къщата на три етажа, голямата кола? Кое остава? Или усмивката на детето ти? Или разговорите с родителите за живота? Или когато отидеш сред природата и застанеш пред едно поле с макове и просто му се наслаждаваш. Или когато спреш колата, за да се огледаш в слънчогледите, а те гледат теб, а не слънцето. Ето тези малки неща са важни. Когато започнем да им обръщаме внимание, ще видим как душата се изпълва с нещо красиво. Да постигнеш красотата е лесно. Просто трябва да изчистим погледа си, който е замъглен от всички тези неща, които ни заобикалят. За това е книгата – да изчистим погледа, насочен навън към красотата на света около нас, към тези които обичаме, за да можем да намерим време сега, разказва Желев.
Съвсем скоро на книжния пазар, на 1 ноември, ще се появи и „България за напреднали”, като част от поредицата на Светлозар Желев „Литературен гид”. Първата книга с тема България съдържа текстове на българи живеещи в чужбина и на чужденци свързани с България по различни начини. Сред авторите, които „събирачът на истории” ще ни представи са Елизабет Костова, Теодор Ушев, Давид Бернщайн, Камелия Кучер. А следващите стъпки, по които литературният гид ще ни поведе се очакват да са с привкус на гурме за напреднали.
Най-важното е да се вгледаме в себе си, защото решението на всички проблеми и предизвикателства, болка, тъга, нещастие е вътре в нас и в начина, по който ние гледаме на него. Обединяващо е желанието да бъдем щастливи и това, че е постижимо. Щастието е възможно и съществува, категоричен е Светлозар Желев. Без значение как - с книга, приятел, пътуване, семейство или чаша Glenmorangie. Нека го забавм и му се насладим.
снимка: Ванеса Попова