Пловдив чете 2020 и Издателство Жанет Ви канят на 23 октомври, петък, 18 ч. в Bee Bop Cafe, ул. Гладстон 1, където Алеко Желязков представя своя дебютен роман "Тежки елементи"

 

Вижте какво разказва за себе си автора пред Софиялайф:

 

Като малък исках да стана повечето животни, включително и костенурка. Лъв, орел - ясно, но костенурка... Слава богу - не станах. После исках космонавт, шпионин, капитан.

 

И станах режисьор. Искам да правя игрални филми. И дотам ще стигнем някой ден.

 

Заобиколен съм от хора, които са готини. Попаднаха ми едни техники за самоусъвършенстване чрез медитация. Трябваше да визуализирам човек, когото мразя... ами не можах.

 

Сред приятели минавам за малко забавен, очакват от мен като си отворя устата и нещо да ги разсмивам. Също за човек на изкуството, което ми е много смешно. Тъй като на театър не съм ходил от не знам колко години.

 

По душа съм мързеливец. И наивник - вярвам в невъзможни неща, мечтите ми са до космоса, бедна ви е фантазията за какви работи си мечтая. И смятам да си остана такъв, докогато ми го позволяват условията.
Проблемът ми е, че
съм мързеливец.

 

Грешките са мегдан за научаване на нови неща. Много са хубави, стига да излезеш от тях с всичките си крайници.

 

Скачам в дълбокото, когато има височина за скока.

 

Съревновавам се с времето и с конкуренцията, но философията ми е, че докато си гониш целите, трябва да си правиш кефа. Представете си го така - мечтата ти е една точка в бъдещето (което не съществува, нали, бъдещето и миналото ги няма, има само сега). Тази точка е с нула измерения, пътят към нея е с едно измерение повече. И ако този път ти е само едно драпане към тази точка, накрая не ти остава нищо. А ако си живееш добре, дори и да не стигнеш до целта, пак ти остава добро чувство от преживяното.

 

Успехът е да си в мир със себе си. Свързвам го с щастието, но ако си сто процента щастлив, развитието ти спира. За мен оптималният вариант е някъде между осемдесет и пет и деветдесет процента щастие.

Нещо, с което се гордея, са двата филма от периода ми на социална документалистика, единият от които се излъчи по трите национални телевизии.

 

Най обичам да спя.
Никога не знам
какво мисли една жена.

 

Ще ми се аз да бях измислил онази графика, когато преди няколко години скайп спря да работи. Някой беше пуснал оригиналното им лого с трите букви по средата в друг цвят. Тогава си казах: „Ей, как пък не се сетих аз да го направя."

 

Още за събитието във Фейсбук.

 


 

За автора:

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…