Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2020 г. получи Надежда Радулова за стихосбирката й „Малкият свят, големият свят”, издадена от „Жанет 45“. Победителката получи плакет, изработен от художника Христо Гочев, придружен с парична премия в размер на пет хиляди лева.

Церемонията по връчването на престижната поетична награда се състоя на 17 декември от 19.00 ч. онлайн, заради противоепидемичните мерки, наложени у нас.

Съпътстваща награда журито присъди на книгата на Златозар Петров „Машини“ (изд. „Жанет 45“).

В конкурса тази година участваха 47 книги от 23 издателства.

Жури в състав: Йордан Велчев, поет и писател, Иван Ланджев, поет и Здравко Дечев – литературен критик и преподавател, номинира следните поетични книги (подредени по азбучен ред на авторите):

Александър Байтошев – „Свещената гора“, изд. „Жанет 45“

Владимир Левчев – „Писмо в небето“, изд. „Жанет 45“

Димана Йорданова – „Писма до Ния, която не родих“, изд. „Жанет 45“

Златозар Петров – „Машини“, изд. „Жанет 45“

Людмила Миндова – „Дървото на спомена“, изд. „Ерго“

Надежда Радулова – „Малкият свят, големият свят“, изд. „Жанет 45“

Наталия Иванова – „Човек с бинокъл“, изд. „Арс“

Радослав Чичев – „Светкавици“, Издателство за поезия ДА

Рене Карабаш – „Братовчедката на Зорбас“, изд. „Жанет 45“

Роберт Леви – „Anemoia“, изд. Лексикон

В онлайн церемонията се включиха почти всички номинирани автори, които прочетоха свои стихотворения. Журито аргументира избора си, като представи номинираните книги с по няколко изречения.

Беше прочетено и кратко слово за поета Иван Николов от Стефан Цанев.

Събитието бе излъчено на фейсбук страница на Издателство „Жанет 45“.

Думи за номинираните книги:

Александър Байтошев – „Свещената гора“, изд. Жанет 45

От безпощадната хватка на болката думите в този лирически свят са не просто белези. Те са раните, с които надрастваме отсъствията, разделите, изгубванията си. И знаем, че само посветените в болката ще открият път, въпреки мрака.

Владимир Левчев – „Писмо в небето“, изд. Жанет 45

Заради фината чувствителност и искрящия интелект в тази поезия. Симбиозата между двете е рядко явление. „Писмо в небето“ е любовно писмо, адресирано до Езика.

Димана Йорданова – „Писма до Ния, която не родих“, изд. Жанет 45

Заради притегателната уязвимост на тези текстове и откритието, че в поезията инстинктът за самосъхранение пречи.

Златозар Петров – „Машини“, изд. Жанет 45

Концептуална книга;  респектиращ текст с майсторската игра с езика, с усета за ритъм и време, с изкачванията и слизанията в превъплащенията  между разум и емоция, „хора и предмети“;  висока поезия с изграден собствен стил, която се родее с най-добрите постижения на съвременната българска поезия от последните години.

Людмила Миндова – „Дървото на спомена“, изд. Ерго

Фина и утаена поезия, в която личният избор на изгнаничество събира в упор  своите изпълнени с безпощадна острота, но и с чиста нежност в болката откровения, съюзявайки ги в отстояния си диалог със съкровената памет на поетичните братства.

Надежда Радулова – „Малкият свят, големият свят“, изд. Жанет 45

Написана със свободен и спокоен език умна книга. Поезия на „дългата памет“. Впечатляващ текст, в чиито послания мащабите и перспективите непрекъснато се менят, взаимопрониквайки се – между възприеманата за реалност илюзорност на усилието да съединиш в цялост нещата от света през времена и пространства и неизбежно идещото подир това смирение от неминуемостта на разпада, и обратно.

Наталия Иванова – „Човек с бинокъл“, изд. Арс

Заради смелостта на това начало. Дебют, който не се страхува от тъмното, защото осветява пътя си с искреност.

Радослав Чичев – „Светкавици“, Издателство за поезия ДА

Заради болезнено точната и детайлна картография на изконната човешка територия, която наричаме „Загуба“.

Рене Карабаш – „Братовчедката на Зорбас“, изд. Жанет 45

Това не е книга, в която биографичното някак обичайно намира своите лирически отражения, а е спасение за разломената ни памет, за (не)похабената ни взаимност, за изгубената ни автентичност.

Роберт Леви – „Anemoia“, изд. Лексикон

Заради задъхания танц на свободата в тези стихове. Роберт Леви е може би последният истински пазител на номадското начало в съвременната ни поезия.

Националната награда за поезия „Иван Николов“ е частна инициатива, необвързана с държавни институции и спонсорирана единствено от издателство „Жанет 45“. Целта е да бъде подкрепена съвременната българска поезия.

Носители на престижното отличие през годините са Христо Фотев, Константин Павлов, Вера Мутафчиева, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Иван Теофилов, Николай Кънчев, Калина Ковачева, Николай Заяков, Иван Методиев, Станка Пенчева, Ани Илков, Георги Господинов, София Несторова, Силвия Чолева, Георги Борисов, Красимира Зафирова, Кристин Димитрова, Антон Баев, Александър Секулов, Петър Чухов, Илко Димитров, Румен Леонидов, Марин Бодаков, Пламен Дойнов, Оля Стоянова, Йордан Ефтимов, Катерина Стойкова-Клемър, Васил Балев, Аксиния Михайлова, Красимир Вардиев и Валентин Дишев.

Прочетеното стихотворение на Иван Николов

Среднощно дишане

автор: Иван Николов/

Нищо друго не искам, за нищо не питам –
слушам твоето дишане благодарен и тих…
И от него идва неравния ритъм
на този изречен в просъница стих.

Спиш трогателно нежна под товар от съдбовни
безразсъдства, събития и новини
върху топлата пепел на две световни
и на още двеста по-малки войни.

Но сега всички взривове и катастрофи
ще бъдат отложени за по-дълъг срок.
Генералите слагат домашни пантофи
и техния поглед не е толкова строг.

И под гъстата мрежа от дълги и къси
радиосигнали аз мълча изумен:
имам чувството, че възпираш с дъха си
всички ракети, прицелени в мен.

И от полюс до полюс, над вода и суша
вече никой не помни какво е война:
три милиарда човечество слуша
среднощното дишане на една жена.

/Източник: https://eumolpia.wordpress.com/2015/09/21/1-5/