Нова книга "И скакалците сънуват" от Александър Габровски

В българската поезия внезапно влизат безумно млади и непредвидими поети. Те преобръщат с лекота гледните точки, четат ни през гълъби, кучета и сънуващи скакалци, заключват в най-малкия музей на света най-голямата прашинка. И със същата непосилна лекота говорят за изтъняването на света. Истинска радост е да откриеш и работиш с такъв поет. Прочетете тези стихове, името ще запомните сами. / Георги Господинов

Александър Габровски е роден във Варна през 2002 г. Пише от 10–годишен и членува в литературен клуб „Касталия“. Печелил е редица национални литературни конкурси за ученици, като най-скъпи за него са първите му награди от конкурса „Петя Дубарова“ (2017, 2020), специалните награди „Стоян Михайловски“ (2018, 2019) и наградите от конкурса „Морето, морето, морето...“. Автор е на ранната стихосбирка „Истории от други светове“ (2018). През 2018/2019 печели националната стипендия „С усилия към звездите” към фондация „Културни перспективи“. Там негов ментор е Георги Господинов, с когото работи над настоящата стихосбирка.

Някъде бях чел, че и скакалците сънуват

Тази вечер

един човек сънува,

че е скакалец,

че прехвръква,

подскача из шумолящите,

жълти треви

безгрижен и чист,

свободен от работа,

жена и деца,

от задължението си да мие чиниите

всяка вечер,

след като те се нахранят.

Тази вечер

един скакалец сънува,

че е човек,

че си има ръце и крака

с по пет пръста,

ходи на работа,

живее с жена и деца,

мие чиниите,

след като те се нахранят.

Що за интересно битие –

си мисли скакалецът.