Писателят Кольо Николов е роден през 1942 г. в пловдивското село Крумово. Той е един от най-популярните млади български писатели от края на 60-те и 70-те години на XX век. В Америка той се запознава отблизо с великия писател Рей Бредбъри, с когото общува до края на живота му. Последната му книга съдържа разкази, писани в разстояние на 30 години, и е своеобразен трибют към американската литературна легенда и града, който двамата споделят – Лос Анджелис

"Котаракът на Рей Бредбъри" е силно автобиографична и болезнено лична книга и стои особено близко до центъра на кольониколовската вселена. Тя проследява перипетиите на семейството му след преместването им в Лос Анджелис, преживяванията и срещите на писателя с куп незабравими и живописни герои по време на няколкото работи, които сменя,  – нископлатени и на смени, типично за един емигрант, чието богатство и опит са единствено спомените и един малък език, - трудните дни на боледуването и смъртта на съпругата му, актрисата Виолета Павлова, както и срещите му с Рей Бредбъри, с когото Кольо Николов има щастието да общува в последните години на легендата. Спомените в този своеобразен роман в разкази обаче не са само от американските преживелици на писателя – неизбежно, те се връщат и към оставената назад България, към родния дом на село, към бита от онези години, към близките, които вече ги няма, към стара София и нейните интелектуални и писателски среди.

 

 

И болезнена, и предизвикваща смях на глас е тази книга, която ни превежда през всички възможни емоции. Но ако трябва да избера едно единствено качество, което описва духа й, то това ще е нейната човечност. Изумително е човеколюбието и емпатията на писателя към неговите герои – много от тях забравените деца на града, приютил Булеварда на залеза и всички неосъществими, бляскави мечти за слава, богатство и безсмъртие под буквите "Холивуд". Сред тях са имигранти, безработни, несретници, бездомници, изпаднали, луди, бедняци, бивши затворници, таксиметрови шофьори все безподобни образи, които Николов описва живо, с изключителен хумор, но и милостиво, с огромна обич и разбиране.

 

 

Ерудиция, чувствителност и едно всеопрощаващо чувство към живота ви чакат от страниците на "Котаракът на Рей Бредбъри" – от една страна автобиография, от друга портрет на цяло едно общество и на един вечен град с неговите паднали, но продължаващи да мечтаят за възвисяване ангели. Пригответе се за незабравими диалози и много смях през сълзи. Когато за последно говорих с Кольо Николов, той беше страшно развълнуван от възможността да види отново своя книга на български след толкова много години. И макар вече възрастен, слаб, онзи дух, интелигентността на погледа, нравствената елегантност в присъствието му бяха непогрешими. Споделете пътя на тази негова изповед.”

 

Антония Апостолова, редактор на книгата

 

Писателят Кольо Николов е роден през 1942 г. в пловдивското село Крумово. Той е един от най-популярните млади български писатели от края на 60-те и 70-те години на XX век. След дебютирането му със сборника "Облаци от бяла светлина" (1966), Николов става лице на т.нар. "инфантилна проза" у нас, залагаща на пародията, „кодоша“, подигравателността, с която подхожда към сериозните теми, на освободен и свеж език.

 

 

Работил е в различни медии, сред които "Народна младеж", "Студентска трибуна", БНР и БНТ. Емигрира два пъти със съпругата си в САЩ, където е роден и синът им – веднъж за няколко години през 70-те и окончателно след политическите промени в България в началото на 90-те.

 

 

Със семейството си се установява в Лос Анджелис, където живее и до днес. Сред издадените му в България книги са още "Влог в швейцарската банка" (1969), "Слънчеви квадрати по зимния плаж" (1970), „Страшно красиви, страхотно добри“ (1987), а сред писаните в Америка – "Хотел "Паръдайс" (1982), "Кой какъв е в Ню Йорк" (1982), „Кадифе в разбити улици“ (1984), "Вън от Бродуей" (1986) и "Кейбъл рум" (1986).

 

 

В Америка Кольо Николов се запознава отблизо с великия писател Рей Бредбъри, с когото общува до края на живота му. Последната му книга съдържа разкази, писани в разстояние на 30 години, и е своеобразен трибют към американската литературна легенда и града, който двамата споделят – Лос Анджелис.

 

 

 

 

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…