Текст: Таня Йорданова

Снимка: Ванеса Попова

В последния ден на фестивала „Пловдив чете“ писателят Георги Господинов представи стихосбирките на Александър Габровски и Димитър Ганев. Писателят сподели своите размисли за работата си като  техен редактор.

„Много е хубаво за поет да е редактор на друг поет. Защото, поетът е човек с его, има суета и е здравословно, когато откриеш хубав стих от друг поет.“ С тези думи Георги Господинов започна срещата, която се превърна в многогласие, освен стихотворенията на двамата автори, звучеше и неговият глас, като редактор на стихосбирките.

В издаването на първата книга има голяма тяга, която те държи. След което, това отминава и ако човек не направи усилията на втората крачка, на втората книга, ако следва клишета и говори какви стихотворения ще напише по-нататък, нещата стигат до тук, сподели Георги Господинов. След което изброи имената на поети и писатели, за които се гордее, че е бил техен редактор. Това са млади поети, но в някаква степен определят лицето на новата поезия: Надежда Радулова, Иван Ланджев, Димитър Кенаров.  

Георги Господинов очерта накратко развитието на българската литература от 1989 г. През 90-те години силният жанр беше поезията, после се появи желанието за романи и проза. Сега, отново има връщане към поезията, защото времето е тревожно и трудно обяснимо. Тази вълна идва от най-новите поети, като Александър Габровски и Димитър Ганев, обобщи Господинов.

Той определи Александър Габровски, като „непредвидим поет, който преобръща с лекота гледните точки: чете ни през гълъби, сънува ни през скакалците, а Димитър Ганев, е различен в българската поезия, защото притежава „голяма, но ненатрапена ерудиция.“ Димитър Ганев стъпва върху големи поети и разказва своите истории, смята Господинов.

Съвместната им работа започва в проект, чрез който се избират ментори. Георги Господинов сподели, че при редактиране на текст е важно да се открие онази пресечна точка, където автор и редактор се срещат – това са любимите книги, поетите. Разказа, че понякога с Александър Габровски са прекарвали часове, за да намерят най-подходящата дума за определено стихотворение. Господинов благодари на Издателска къща „Жанет 45“ , че отново подкрепя млади автори в първите им опити и издават дебютните им стихосбирки.

Георги Господинов провокира двамата поети с желанието да чуе тяхната гледна точка за съвместната им работа. Александър Габровски сподели, че помни думата, която дълго са обсъждали и определи това, като много добро упражнение. Димитър Ганев също акцентира върху вниманието към всяка една дума. Като редактор на стихосбирката, Георги Господинов оказва влияние при подредбата на стихотворенията, както и в избора на заглавие на стихосбирката. В резултат на съвместната ни работа, промених възгледите си за изкуството, вече мисля, че творбите съществуват независимо от създателя си и могат да станат по-добри, ако има ментор, сподели Габровски и допълни, че повлиян от съвместната им работата е осъзнал, че една дума може да даде повече тежест от хиляда фойерверки.

Провокиран от споделеното от двамата поети, Георги Господинов разказа, че има едно „особено ходене по ръба, когато се пише“. Всяко нещо, което знае пишещият, не трябва да убива онова, което не знае, което е по-голямото и е по-голям извор на вдъхновение. Това е много тънка линия, обясни Господинов. Поради това той винаги е апелирал да говорят за книги. Според него, ако настъпи разлом сред хората от различни поколения, той ще дойде от това, че всеки е чел различни книги и вече не познава книгите на предишното или следващото поколение.

Георги Господинов продължи, че дори и тук, където са събрани все четящи хора, е утопично да има един минимум от десет общи книги, които всички да са прочели и да харесват. И разказа, че когато негови студенти трябвало да напишат блърб – това е кратката анотация, която се поставя на задната корица, единствената книга, която всички са чели, била „Под игото“. Общността се създава върху общи автори и общи книги, допълни Георги Госпоинов.

Срещата завърши със стихове, които младите поети прочетоха пред публиката. „Многогласното четене на поезия е свързано с оказването на внимание към другия. Да прочетеш стихотворение от друг е хубав жест“, добави Георги Господинов.