Няколко нови издания предлага едно от най-големите издателства у нас през последните месеци. Представихме някои от тях ТУК. Сега ще разкажем накратко и за други ценни издания.
Книгата „Археологически разкопки“ събира стихове, поеми, сонети от поета Иван Цанев, подредени в четири обособени части: Късчета от счупената любов, Преизбрани стихотворения, Подбор от недоизреченото и цикъл „Посветени сонети“. Последната част на книгата е озаглавена Откъслечна хроника на четенето с текстове от Атанас Свиленов, Здравко Недков, Здравко Чолаков, Светлозар Игов, Христо Трендафилов, Дьорд Сонди, Александър Йорданов, Юлиан Жилиев, Никола Иванов, Божидар Кунчев, Едвин Сугарев, Пламен Антов, Марин Бодаков, Михаил Неделчев, Пламен Дойнов, Светлана Стойчева, Георги Господинов, Владимир Попов, Симеон Янев.
Книгата се издава от по повод предстоящия 80-годишен юбилей на поета Иван Цанев и ще бъде представена на 8 септември от 18 ч. в Литературен клуб „Перото“ (НДК).
Иван Цанев е автор на поетичните книги „Седмица“ (1968), „Неделен земетръс“ (1973), „Телеграма“ (1977), „Едничка дума“ (1981), „Седмоднев“ (1987), „Стихове и междустишия“ (1995), „Дърво на хълма“ (2001), „Ранни стихотворения“ (2014), „33 стихотворения“ (2015).
За поетичното си творчество той е удостоен с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са публикувани в книги и антологии на повечето европейски езици.
"В съвременната българска поезия Иван Цанев се откроява с изтънчената си душевност, с високата култура на мисълта и с разбирането, че творчеството не е само биография, а и съдба. Неговият път в литературата е белязан с болезнено преосмисляне, с продължителни мълчания и отказ от приспособяване към чужди на природата му норми…
Той отдавна знае простата истина – тайната на живота е в начина, по който мислим, чувстваме и извайваме света… В Иван-Цаневия поетичен свят читателите общуват с един жив, човешки достоверен лирически „Аз“, незащитен от ударите и болките, но въпреки това цялостен и духовно несъкрушим…"
Никола Иванов, 2006
"Иван Цанев е от малцината, съхранили своята несигурност и притеснение… Несигурността те спасява от претенцията на крайната истина и крайното стихотворение. Тя и то са съвършено невъзможни, съвършени в невъзможността си.
Иван Цанев е този, който непрекъснато изпипва, редактира, променя – „черноработник риж“ – отвъд религията на окончателния текст. „Понятието окончателен текст се съотнася единствено с религията или умората“, както пише Борхес…
Пиша тази малка възхвала на несигурността поради притеснителност да кажа направо колко голям и смислен поет и човек е Иван Цанев… Понякога се улавям, че въртя като мантра в главата си един или друг негов стих. Завиждам на младите хора, които тепърва ще го откриват. Самият Иван Цанев отдавна е и свое стихотворение. Иван Цанев, който стои на хълма, сприятелен с идващите вечери… Бъди жив и здрав, Иване."
Георги Господинов във „Възхвала на несигурността“ (2016)
"Атанас Далчев в Солун и Истанбул" е новата книга на Хюсеин Мевсим. Той е проф. д-р по български език и литература в Анкарския университет (Ankara University). Завършва българска филология в Пловдивския университет (1989), след което защитава магистратура и докторат в университета в Анкара (2005). Автор е на монографии, студии и изследвания в областта на литературната история и българско-турските културни връзки, сред които „Пътуването на Чудомир в Турция (1932)“, „Между два бряга“ (Годишна награда на Съюза на преводачите, 2014), „Никола Фурнаджиев и Истанбул“, „Петър Дачев и Истанбул“, „Земя пределна“ (Национална награда „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика, 2020) и др. Мевсим е и преводач на поезия, драматургия и документална литература от български, турски и руски език.
"Книгите на Хюсеин Мевсим зададоха съвсем нов тон в изучаването на литературната ни история в последните десетилетия. Тя се еманципира и „кинематографично“ оживя в диалози, спомени, фийчъри и документи, в разчетени непознати страници от живота на българските поети и писатели. Прашните портрети, наредени върху „комода“ на литературното ни време, оживяха и заговориха в сценарийни диалози, в емоционални полемики с изследователя, поета и белетриста Хюсеин Мевсим. В новото Хюсеиново „фотоувеличение“ – този път на Атанас-Далчевата лична съдба, проблясват сцени и образи от солунските и цариградските времена, трансформират се в лирически и философски мотиви – недозабелязани и преоткрити. Пред очите ни е един нов Далчев – екзотичен, колоритен и неповторим, който нашепва: „на годините бързеят не всичко отнася...”
Проф. д-р Евдокия Борисова
Откъс от книгата ще намерите тук:
https://books.janet45.com/covers/bg1566/Otkas_Hmevsim.pdf
Изд. „Жанет 45” представя феномена Мария Вирхов в том с избрани текстове „Вирхов блус” (2021), съставен от Биляна Курташева, корица и оформление – Люба Халева.
"Вирхов е повече от име, Вирхов е парола за бунт, взрив в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада – всичко в едно, както беше възможно през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото и позволеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и посред тях едно оголено „аз”, убийствено добре знаещо накъде се е запътило: „ти имаш мечта/ а мен смъртта ме мечтае”. В мрачното вълшебство на този свят има драстично познание за долните рафтове на живота, за неговия кратък срок. Този том е първи опит да съберем и си върнем изгубената Мария Вирхов, един от най-мощните и трагични гласове в българската поезия."
Биляна Курташева
Мария Вирхов (1969-2011) е едно от най-ярките имена на българската поезия след 1989 г. Родена е на 10.04.1969 г. в Ямбол. Пише още от ученичка. Владее еднакво добре български и руски, тъй като майка ѝ е рускоезична казахо-украинка, а и по-късно Мария учи руска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Тя е поетеса, преводач, експериментаторка и нарушител на граници и в поезията, и в живота. Авторка е на стихосбирките „Жълта поезия” (изд. „Литературен форум”, 1995), „Вятърът мъртъв език” (изд. „ЛИК” 1998), „Танци” (електронна книга, изд. „Литернет”, 2005). През 2010 г. в Москва излиза на руски стихосбирката ѝ „Никомея” (изд. „Автохтон”). Превежда от руски и английски текстове на Хлебников, Манделщам, Маяковски, Янка Дягилева, Павел Голдин, Ник Кейв, Том Уейтс, Дейвид Боуи. Има и три значими театрални превода от руски, реализирани на сцена от Явор Гърдев: „Чайка” на Чехов (Театър „Азарян”, 2015), „Верона” на Алексей Шипенко (Народен театър, 2000) и „Руска народна поща” на Олег Богаев (Театър на българската армия, 1999). Мария Вирхов публикува в издания като „Литературен вестник”, „Витамин Б”, „Ах, Мария”, както и в онлайн платформи; участва в литературни четения, концерти, пърформанси, граждански инициативи. Умира на 15.07.2011 г. в София.
