У нас излезе още един значим труд на легендарната Франсоаз Долто, една от най-големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука.

Написана в сътрудничество със социалната асистентка Инес Анжелино, „Когато родителите се разделят“ (превод: Радостин Желев) подлага на задълбочен анализ трудностите, изживявани от децата на разведени родители, и възможностите за по-безболезненото им преодоляване. По думите на Франсоаз Долто тази книга не е есе по психоанализа и не съдържа описания на клинични случаи, но всичко, споделено в нея, е основано на клиничния й опит: „Родители, някои от тях провалили брака си – понякога дори няколко брака, – имаха възможността да анализират заедно с мен завръщането на изтласквания от своето детство, свързани с раздялата на собствените им родители и с мълчанието, наложено върху породените от това преживявания. Ето защо тази книга е предназначена както за родителите, така и за техните деца. Съдържанието е поднесено във вид на пространно интервю. Част от него се отнася за всички онези мъже и жени, които „правораздават“ в качеството си на представители на различни „професионални гилдии“, влизащи в състава на институционалния апарат и извън него. В известен смисъл това е книга на една гражданка, психоаналитичка по професия, която се интересува от несъзнаваните страдания на децата, страдания, които винаги се дължат на неизреченото или на лъжата, изречена „за тяхно добро“.

Франсоаз Долто (1908–1988) е едно от бляскавите имена на световната психоанализа – известна е като последовател на Фройд и съмишленик на Лакан, но се откроява с оригинален подход и интереси в областта на детската психиатрия. Уникално е чувството й за хумор, както и умението й да свежда психоаналитичната теория до съдържание, достъпно за всеки родител. В България е известна със заглавията „Основни етапи на детството”, „Когато се появи детето“, „Всичко е език”, „Да говорим за смъртта”. През 2018 г. „Колибри“ издаде „Каузата на децата” – навярно най-революционната от всички книги на френската мечтателка и визионерка. След големия успех на „Каузата на децата“ тя написва „Каузата на юношите“, където продължава анализа си на съзряването на човешкото същество.