Едно от най-големите издателства у нас, базирано в Пловдив – "Жанет 45" радва четящите хора с няколко нови заглавия от месец март. Едно от тях е „Автопортрет в огледалото на сцената“ с автор Иван Добчев. За книгата проф. д-р Людмил Димитров пише: „Най-добрият съвременен български режисьор ни въвежда в своя съзнателен живот като в пиеса – с неподражаем език, непринуденост, пределна откровеност, завидно чувство за хумор, съчетаващо оздравителната самоирония с надделяна, но видима тъга.
Тази книга е не просто мемоарна – споделеното е положено върху различни наративни равнища и може да се чете също така като своеобразна история на българския театър от 70-те години на ХХ век до днес. Иван Добчев не просто проследява, а търси основанията, вниква в логиката на алтернативните процеси и разкрива скрити и забулени страни от случилото се в културния ни живот в едно сложно, колкото деструктивно, толкова и съзидателно време."

Иван Добчев (1947) е един от водещите български театрални режисьори. Поставял е спектакли на театралните сцени в Благоевград, Бургас, Димитровград, Ловеч, Пловдив, Сливен, Хасково, София – в Театър „Българска армия“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Народен театър „Иван Вазов“.

Създател (1989) на Театрална работилница „Сфумато“ (заедно с Маргарита Младенова). Негови постановки са показвани на световни театрални фестивали в Авиньон, Алмагро, Берлин, Будапеща, Букурещ, Виена, Крайова, Любляна, Москва, Нанси, Охрид, Париж, Прага, Санкт Петербург, Сараево, Скопие, Тбилиси, Хамбург.
Професор по театрална режисура и актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Романът „Петмез“ на Влада Урошевич е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. „Петмез” е едновременно ведра и тъжна книга – тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот – за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония.
„Да – потвърждава авторът в едно свое интервю, – моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония – както към този свят, така и към моята сантименталност.“

Отзиви за романа „Петмез“:

„В този роман е представена една изключително рядка по рода си култура на спомените. И наистина, много от вещите, описани в романа, могат да бъдат изложени в някой малък частен музей на спомените: кутията с копчета, откъснали се от роклите на лелите, кутията със семейни фотографии, където познатите някога лица постепенно биват обгърнати от мъглата на забравата, кутията с мъртви светулки, уловени от малкия разказвач... Всички те пазят следи от усилието да се спре времето, да се върнат спомените и да се подредят отново частиците в мозайката от някогашни събития, разпилени безмилостно от отминалото време.“
~ Професор Лидия Капушевска-Дракулевска


За автора:
Влада Урошевич (1934) е сред най-изтъкнатите македонски автори – поет, писател, есеист и критик, чиито произведения са преведени на внушителен брой европейски езици – английски, френски, немски, руски, полски, сръбски, словенски, датски и испански, както и на български.
Роден е в Скопие, завършва философския факултет на университета в родния си град, от 1981 г. работи там като преподавател, защитава титлата доктор (1987) в катедра Общо и сравнително литературознание, а по-късно става доцент и редовен професор в нея. Член е на Македонската академия на науките и изкуствата, както и на ред чуждестранни академични организации като Академията „Маларме” в Париж, Европейската академия за поезия със седалище в Люксембург, Eвропейската академия за наука и изкуство в Страсбург и др.

Носител е на многобройни международни литературни отличия, сред които са френското звание „рицар на Ордена на изкуството и литературата”, ордена на Съюза на писателите в Русия „Златна есен – Сергей Есенин” за поезия; сръбската „Нинова награда”. Творчеството му включва десет стихосбирки, шест сборника с разкази, още толкова романи, както и редица есеистични книги.

"Езикът на третия райх - Бележникът на един филолог" на Виктор Клемперер е другото ново заглавие. "Със своите записки под заглавие LTI Клемперер си поставя не само научни, но и педагогически цели. Какво може да се научи от Езикът на Третия райх? Клемперер отговаря така: „Онова, което съзнателно искаме да скрием от другите или от себе си, дори и онова, което несъзнателно носим в себе си – езикът го изважда наяве“. Можем да бъдем свободни само чрез съзнателно отношение към историята, чрез откровен исторически прочит.", пише за книгата Евгений Ункер, германист и юрист.

Невероятният анализ на нацисткия език и оценката на Клемперер за ролята на езика в политиката на изтребление на нацисткия режим си остава и до днес образец за всеки подход към разбирането и ролята на езика във времена на реакционност и агресия. „Езикът разкрива всичко“ – казва Клемперер.
Нина Пауър, културолог и преводач










Image Gallery

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…