Организаторите на ежегодния Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“-  Община Пловдив и Дружество на писателите – Пловдив, със съдействието на ИК „Хермес“, ИК „Жанет 45“, ПУ „Паисий Хилендарски“, г-жа Тони Симидчиева, с медийното партньорство на БНР – Радио Пловдив и БНТ 2, канят пловдивчани и гости на града на Церемонията по награждаване на победителите в  ХIII-тото  издание на конкурс за поезия на името на „Добромир Тонев“ за автори до 45-годишна възраст.

Церемонията ще се състои на 14 октомври 2023 г., събота, от 18:30 ч., в Mалката раннохристиянска базилика на бул. „Мария Луиза“ № 31 с любезното домакинство на ОИ „Старинен Пловдив“. Водещ ще е Владислав Севов. В ролята на музикален домакин тази година  ще е изтъкнатият български цигулар и музикален педагог Маестро Мичо Димитров.

Обявяването на резултатите и награждаването на победителите в конкурса всяка година се случва в навечерието на рождения ден на големия български поет – 15 октомври. Добромир Тонев ни напусна само на 45-годишна възраст, но остави след себе си поезия, която съвсем заслужено можем да наредим сред най-великите образци на световната литература.

Конкурсът за поезия „Добромир Тонев“ е анонимен, темата – свободна. Всеки участник участва с едно до три свои стихотворения. Кандидатства се само с творби, които не са публикувани в печатни или интернет издания към момента на обявяването на конкурса, и с които кандидатът не е участвал в други подобни конкурси

Наградният фонд, осигурен от Община Пловдив и партньори е както следва:

От Община Пловдив: Първа награда – 800 лв. и грамота; Втора награда –  600 лв.  и грамота; Трета награда –  400 лв. и грамота.

 Специални награди от партньори: Парична награда  – 200 лв. и грамота, осигурени от Филологически факултет на ПУ „П.  Хилендарски“; Специална награда за млад поет на Радио Пловдив – 300 лв.; Нощувка за двама в хотел „Одеон“ – Пловдив.

Входът е свободен!

Ако животът е един антракт

Ако животът е един антракт,

безсмислен е актьорският ни опит.

Ти мъкнеш като охлюв своя страх,

затваряш се във себе си при допир.

А ехото във твоя празен дом

е дълго като расо на отшелник.

Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом

проникнаха във твоя весел делник.

Ти, който можеш с лекота дори

да разбереш душата на дървото –

вземи парче дърво и сътвори

едно човече, да не си самотен.

Когато се завърнем пак в пръстта,

когато ще сме някак си умрели

и с театрални думи на уста

ни заизпращат смешни Пулчинели –

ще падне смях, ще се повдигне в миг

завесата и твоето човече

ще извести със тембър на трагик,

че ти си тук, макар да си далече.

Ще светят жълтеникаво в нощта

на злобата очите – като пещи.

И ще заемат своите места

и хора, и палячовци, и вещи.

Добромир Тонев