Читалище „Възраждане 1983“ кани пловдивчани и гости на града на представяне на книгата на Тодор Костадинов „Разкази против забрава. Анти – некролози“. Събитието е на 14 март (четвъртък) 2024 г. от 18.00 часа в салона на читалище „Възраждане“, Старинен Пловдив, ул. „Стоян Чомаков“ 1. Книгата ще бъде представена от Владимир Тороманов, водещ на литературната вечер ще е Елена Диварова. Входът е свободен!
За хората в тази книга. В тези весели и смешни, тъжни и трогателни, но до една напълно истински истории, ще срещнем имената на писателите Вера Мутафчиева, Давид Овадия, Добромир Тонев, Дончо Цончев, Красимир Дамянов, Любен Дилов, Николай Хайтов, Рашко Сугарев, Янко Станоев, а също и на исторически личности като Илия Минев и Петър Дертлиев.
„Тази книга съдържа лични спомени и преживявания с всеки един от героите ми. Някои от тях са обикновени хора, други са изключителни личности, трети са вече класици в литературата. Много от тези разкази пресъздават събития, които са се случвали между мен и моите герои, както със, така и без свидетели. Тези спомени са лично мои.
Знам, че са живи техните деца и наследници. Знам, че ще пиша за хора и ще споменавам имена, които са част от пантеона на националната ни история и култура. И все пак, това не са документални очерци, а разкази – живи истории с живи хора – част от моя живот, по един или друг начин, срещнал се с техния.
Героите на тази книга бяха хора на духа и перото… Просто в някакъв период от живота ми по някакъв начин съм се почувствал близък с тях. Дали те са почувствали същото, няма как да разберем. Аз съм писал за тях като хора, не като писатели или исторически личности… Това не са нито очерци, нито биографии, нито автобиография, а случки и епизоди, които се опитах да превърна в разкази. Повечето от тях нямат свидетели и реших, че не мога да си позволя да отидат с мен в небитието. По обясними причини, измислици в тези текстове няма. Ще кажете, как тогава са разкази? Разкази без грам художествена измислица? И аз не знам. Ще видим…“
Тодор Костадинов
Авторът е открил и установил контакт с децата и наследниците на всички, за които е писал. С уважение и чувство за дълг, той им е изпратил разказа анти-некролог за техния баща или съпруг, брат или сестра и е получил тяхното съгласие да го публикува.
Отзиви за книгата:
Недялко Славов: „Браво, Тодоре, и пак браво! Така леко и четивно си разказал толкова важни неща за големи български творци. И толкова истински! Какви анти-некролози, ти си им вдигнал втори паметници, направо си ги извадил от времето на светло.“
Кръстьо Раленков: „Разкази срещу забрава“ – книгата буквално се поглъща. Ала докато хлътваш от една история в друга, докато гледаш как авторът се приближава до конкретния си герой и на някакъв свой вълшебен език му казва: „Стани, Лазаре!“ и Лазар изведнъж оживява, долавяш, че някои от тези истории могат да ти разбият сърцето. Че остават в теб завинаги. Това е една невероятна ода на живота, изпята парадоксално чрез вдигнати от гроба мъртъвци. Победа над смъртта на неин терен, с нейните камъни.
Владимир Тороманов: „Значимостта на тази книга е в пиетета към българското, родителите и приятелите; към големия талант на любими писатели; към високата нравственост на известни обществени личности. В разказите има и дълбока художествена тъкан, смайва ни способността на Костадинов от простата житейска история да ни издигне до проверени през вековете хуманни ценности.“
