Аня Петрова

Любен Петков – това е име, с което българската литература се гордее. Той е бащата на толкова класически български книги, които никога няма да изчезнат, защото няма добра литература с лоша съдба. Той е човек, чийто думи можеш да слушаш не с часове, а с дни и никога няма да ти омръзне. Житейски път и истории, които не казва, а разказва и успява да те накара да се почувстваш като малко дете, на коeто му рaзказват приказка. Той е израснал на село. Не е чел приказки, но пък в живота му са били кокошките, магаретата, конете и гората, които децата на нашето поколение най-често  сме виждали по книжките си. Неговото въображение не познава граници и текстовете му са като еликсир за душата.  Любен Петков е от онези писатели, които могат да кажат каква е разликата между преди и след 1989 година. Преди е имало едва 250 човека в Съюза на българските писатели, като са се разпростирали в 4-5 секции. Сега броят им звучи космически. Ако влезеш в гилдията, то веднага получаваш висше образование, сподели авторът спомените си и каза, че са имали по три месеца творчески отпуск. 

Макар и всички тези привилегии, сега Петков вижда два пътя да успееш да станеш писател: традиционно писане от рода на 1001 нощ или експериментална литература, като за пример даде събеседника си Сашо Секулов.

Сякаш с изказването си за тези два пътя, предизвика черния хумор на Съдбата. След него на стола се появи и Мартина Дечевска. Представител на новото поколение. Млад, жизнен и успял човек. Или поне така си я представяхме. Няма лошо да имаш самочувствие, но пък няма и лошо да имаш граници. Книгата ѝ? Наясно сме, че всеки може да издаде книга в днешно време, но не и да бъде писател. На фона на смиреността и човечността на Петков, образа на Дечевска направо заби шамар на присъстващите. Не всички успяха да издържат битката до края и много от гостите на Петното си тръгнаха предварително, оставайки повече от потресени от това, което се случи. Защото изкуството беше снижено до продукт. Защото, живеейки на хиляди километри от България, смееш да говориш толкова сигурно за това, което се случва тук. Защото не те е срам да кажеш, че няма човек на тази земя, който да няма интернет, забравяйки, че ги има онези гладуващите и тях не ги боли за социалните мрежи. На фона на това, което се случва по света, да застанеш гордо и да говориш , че садо-мазо културата не била приета и за сексуалните табута, които съществували от преди 1989 (все тая, че не си била родена още тогава), просто звучи смешно. Публиката никога не бе задавала толкова неудобни и нападащи въпроси. Посетителите на литературния салон Spist&Spirit kикога не са се пoдхилквали от неудобството да стоят на това място. Никога не са били толкова опулени, както пред Мартина Дечевска. Но това е име, за което се пише и говори в момента. Същото това име, в края на вечерта стана, каза „Аз отивам да пуша. Като се върна ще подписвам книги“, но пък се намери човек, който да я свали на земята и да ѝ обясни, че публиката няма да я чака цяла вечер и да сяда да подписва сега.

Излизаш навън и изобщо не ти пука, че половината ѝ приятели и роднини са около теб и изказваш гърлено мнението си. Странно, никой не прави забележка. Никой не я защитава зад гърба ѝ. Да не завършваме негативно – добре, че беше Любен Петков, та да направи вторника ни толкова невероятен и изрисуван с думите на велик писател като него.

5 comments

  • Comment Link Аболихина Аболихина Апр 10, 2015

    Аня, пишете грамотно - особено за статии с критика... - ''високо''(мерно) наглеене.
    Заливате сама себе си с *****.
    Все пак Вие не живеете на хиляди километри от ''Петното''. Молим.

  • Comment Link Илко Биров Илко Биров Апр 10, 2015

    Интересно е за мен, че тук в капана.бг са отделили място за двойна доза не-градивна критика към Мартина Дечевска и само абзац и малко за великите български писатели, с които трябва да се гордеем - защо да се гордеем? Защото така сме прочели или чули.
    Минус-точки за вашата медия.
    Избрах да коментирам под точно тази статия, защото в другата има прекалено грозни и комплексарски изказвания, както и изписване на думи изцяло с главни букви. Отново минус-точки за вашата медия.
    Аз бях на събитието и не съм съгласен с опита за критика по-горе.
    Нека се абстрахираме от грандоманските изказвания а-ла учителката по БЕЛ от 8-12 клас и вместо това дадем път на критичното мислене.
    Любен Петков успя да разкаже наистина много за времето преди '89 и това какво е да си бил официално признат за писател по онова време, както и да изрази огорчението си от "сегашното положение". Сподели и откъде според него идват "всичките беди на българския народ" (в случай, че някой не е бил там, а се чуди: времето е около първата Балканска война) и защо сме точно на това "положение" - както и наблюдението, че хората се държат по-зле от животни един с друг - общо взето, оправия няма. Заради всичките ужасни беди на българите ние сме се превърнали в племе, което се изяжда и спасения за нацията няма.
    Никой не се осмели след тези спокойно поднесени, но все пак изключително крайни заключения да произнесе думите 'Хирошима' или пък 'Нагасаки', а и по-добре, защото това щеше да разруши натежалата невидима равнина на нелогичността в целия долен етаж на Петното онази вечер.
    Страшният съд идва: или му мислете, или хващайте пътя за планината.
    Всички в публиката слушаха и мълчаха.

    Междувременно авторът успя да не отговори смислено на нито един от задаваните му от водещия на събитието въпроси - нима това само аз го забелязах?

    И все пак, не всичко, което Любен Петков каза беше негативно или нравоучещо: в един момент говореше за внучката си, а и на няколко пъти цитира старогръцкия историк Херодот. Тук аз усетих позитивизъм.
    Друго положително изказване дойде, когато го питах за книгата му - в онази вечер той представяше пътепис, в който се върви по стъпките на Исус - има история и фантазия.
    ---
    Относно следващата част на събитието.
    Не е редно да се казва, че публиката никога не е задавала толкова неудобни и нападащи въпроси - нападащи въпроси имаше, но те идваха изцяло от някакъв юрист на средна възраст и си бяха чиста проба заяждане - човекът първо се беше хванал за думата "продукт", който Мартина използва при описанието на книгата, която стоеше на масата, а също така и се опита да я провокира със запитването защо след като пише за "нещата" толкова експлицитно, не си позволява да използва такъв език на сцената - на което авторката отговори, че познава понятието "срам" и т.н., а след това юристът и за нещо друго се захвана, което обаче вече забравих.
    Имаше и момиче от публиката, което изрази запитването дали продуктът на нечие творчество може всъщност да бъде наречен "продукт".
    Е, явно може.
    Единственият друг човек, който зададе нещо, което може да се доближи до определението "неудобни и нападщи въпроси" бе една жена на средна възраст, която, подсмихващо седейки на сцената попита дали все пак в книгата не става дума само за секс, за да знае дали да си я купи или не.
    Друг въпрос дойде от един младеж, който попита откъде идва вдъхновението за хорър-елемента в книгата.
    Разговорът между водещия и авторката беше интересен, защото стана дума за табута в българската литература. Заговори се за това защо нашите писатели не пишат за любовта в по-пълния план - а по-скоро фокусът е върху нещастната любов: като физическите измерения почти изцяло липсват.
    Не открих, че авторката има прекалено голямо замочувствие, нито че се опита да бъде скандална по някакъв начин. Нито и имаше хора, които си тръгваха по време на представянето й. Единственият път, когато съм виждал хора в долната част на Петното да си тръгват по време на събитие беше на концерта на STAER преди около две години, но това беше, защото явно не са били готови за умопомрачително високото ниво на звука в онази вечер - онези излизащи хора за себе си може и да са били прави -- момчетата от Норвегия създават музика, която тук тепърва навлиза.
    Мартина също е създала нещо, което у нас тепърва навлиза, а именно: еротична литература, вдъхновена от киберпънк културата.

    Плюс-точки за Петното, Мартина Дечевска и Александра Рамирез, както и за останалия екип около книгата.

  • Comment Link Г. Георгиева Г. Георгиева Мар 27, 2015

    Силно се надявам, след като прочетох този текст, представен като статия, да нямате амбиции да ставате журналист. Не само, че явно не сте запозната с какво означава структуриран критисизъм, но още повече не сте и наясно как да се изразява мнение в такъв контекст по правилен начин. Въобще не смятам да коментирам щракванията Ви по клавиатурата, това е просто смешно. Също не съм сигурна дали наистина сте била там с отворено мнение или с вече оформена злоба. Не знам на колко години сте, но наистина звучите, извинявам се за липсата на по-добра дума- като леличка. Статията Ви прилича на отчаян вик за внимание и е изпълнен с претенциозни и нетактични изрази. Моля Ви да запазите мнението си и журнализма си за фейсбук коментарите, защото този текст е на това ниво, дано не е най-добрата Ви работа.

  • Comment Link Мартина Г. Мартина Г. Мар 27, 2015

    Бях там, познавам Мартина още от преди да издаде книгата си. Явно Аня Петрова е отишла там, за да защити вече утвърденото си мнение - с предубеденост. Видимо е и, че е почитател на типа литература, писана от Любен Петков. Не смятам, че следва да се сравняват изобщо Мартина Дечевска и Любен Петков- дори е безумно. Ние всички знаем, че литературата има свои жанрове. Още повече, Мартина в никой момент не излъчваше претенциозност, напротив. Но в публиката имаше няколко човека, които определено се взимаха твърде на сериозно. Не виждам смисъл и да има две статии, които изразяват на практика една и съща позиция? Направо е нелепо! Вие явно идвате, за да драскате после злобно и да публикувате с каква цел, с какво ми бе полезен този текст? С нищо.

  • Comment Link Емилия Емилия Мар 26, 2015

    Наблюдавах младата авторка, преди да започне разговорът с нея, и съм щастлива, че послушах интуицията си и си тръгнах навреме. Така нищо не вгорчи приповдигнатото ми настроение след общуването (макар и косвено) с Любен Петков. Дано сред присъстващите е имало достатъчно хора, които са я върнали на земята! Не съм хейтър, обаче прекомерното вирене на носа трябва да се порицава.!

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…