ИК Жанет 45, Културен център Тракарт и Иван Странджев
Ви канят на премиера на поетичната книга "Загледан в близките неща"
от Иван Странджев на 27 април 2016, сряда от 18 ч. в Културен център Тракарт / Cultural center Trakart-Пловдив.
Представя доц. Владимир Янев
„ … начинът на писане е съвсем различен от моя, но има поезия, образи, автентично чувство и в резултат – внушения, стигащи до четеца. Тези есенни пейзажи, дъждове, любовни настроения... Чувства се истинското, което ме радва.“
Валери Петров
„Поезията му вълнува с полифонизма на своите философски послания, с атрактивността на изобразителните си открития и с красотата на съдбовни провидчества. Количките на неговите богати метафори не разнасят бутафорни цветя, а ни водят към неочаквани, но изненадващи философски прозрения.“
Петър Анастасов
„Стиховете на Иван Странджев правят впечатление с единната си тоналност. Тематичните посоки на лирическите внушения са свързани с интензивността на вътрешния живот, с дълбокото вглеждане в природното и цивилизационното битие, с дължимото към човешкото – любов, приятелство, съпричастие.“
Владимир Янев
„Всепроникващата сетивност разрушава условните връзки между човека и света. Така човекът е повече себе си и по-малко това, в което го превърна стандартизацията на живота.
Иван Странджев не търси еднозначни отговори. Достатъчно е да сподели, а по този начин и да изпита пред съда на мисълта есенните превъплъщения на своята душа. Да предусетим призваната й самота, която кара човека да се чувства различен. Това не е самодостатъчност, а полет на духа!“
Здравко Дечев
Из "Загледан в близките неща"
ВЪЗДИШКА
на Албена и Красимир
Как да кажа, че полегнал с мислите си,
върху седем хълма съм живял!
Пада слънцето във гърлото на най-далечния,
там, където вечер те е страх да минеш,
пада и във вътрешния двор на „Ламартин“,
на върха на кулата с часовника
пръста си убожда,
пада,
пада,
пада...
Колко ли слънца минават денем тук?!
Совата на времето прелита и присяда
върху шапката на Златювата къща.
Мислите ми бавно се протягат – Пловдив е!
Можеш в него всичко да си мислиш
и да си измисляш,
можеш да си ти и да не бъдеш –
никой няма да познае.
Толкова градът е вечен
и безгрижен,
толкова полето е заслушано във птиците,
че дори да минеш сам по пътя на живота,
няма да се чувстваш сам.