„Небесен огън“ на Георги Стоянов е от онези романи, които задължително се появяват в преломните времена. Времената, които трябва да си дообясним, да си доразкажем, да погледнем отстрани, за да продължим да съществуваме и след тях, да опитаме да останем същите. Романът чертае двата свята на нашите дни. Старият – патриархален, селски, прост, човешки и някак магичен, и новият – забързан, напрегнат, меркантилен, където над човека отдавна не стои нито Бог, нито природата – стоят парите. Единият свят е излишен. Българското село е последната крепост на стария свят, пропит от спомени, жестока носталгия и неразрешими съдбовни сметки. Хората му, ходещите „изпепелени надежди“, са принудени да се борят с непознатото ново, но и неизбежно да остареят, с което и да отнесат разочарованията си в гроба. Образите, които рисува Георги Стоянов, са анахронизмите на човека, отпреди да скъса пъпната си връв с божественото начало, с космическата настройка. Тяхната ценност е животът сам по себе си, щастието – и утре да ги има. Драматизмът е не толкова в това, че животът, такъв какъвто го познават, изтлява. Селският човек е свикнал да живее с преходността си. Трагедията е в предателството, което винаги идва от свои. Но веднъж прекъснал връзката си със земята, с природата и семейството, веднъж подведен по пагубния, но бляскав път на парите и властта, човекът е обречен да загине, да умре нравствено, много преди да издъхне. 

„Небесен огън“ разказва за сблъсъка на епохи, за мъчителната неспособност на изконните човешки ценности да се борят с мощния вятър на промяната, за отстъплението. Георги Стоянов показва как времената винаги си отиват много болезнено, как ако се отречем от себе си в името на някакво фалшиво щастие и измамно бъдеще, то животът неизбежно ще ни накаже. Романът е възхвала на незабележимия човек, който ежедневно и много скришом кара планетата да се върти, който остава в сянката на големите събития, но е техен невидим двигател. За човека, който не трябва да позволим да загине. 

Георфи Стоянов има издадени над 25 заглавия – романи, повести, сборници с разкази, пиеси, публицистика. По-известни сред тях са: "Лесно щастие", "Грехът", "Любов на твоя праг", "Зъб от акула", "Разпятие", "Птиците и залезът", "Денят на крокодилите", "Черната роза", "Стомна с кладенчова вода", "Вятър от криле", "Усмивки и печал", "Обречени на самота", "Между изгрева и залеза" и др. Последната му мемоарна книга "Паметта на сърцето" е отличена с наградата на Съюза на българските писатели за 2015 г. На кръглата си 85-годишнина Георги Стоянов предлага на читателите остро драматичния роман "Небесен огън". 

Премиерата ще се състои на 14 февруари 2017 г. от 18 часа в културен център ТРАКАРТ.
Книгата представят Марин Кадиев и актьорът Петър Тосков.