Капана.БГ
Галерия Ластици стъпи в Пловдив
Галерия Ластици откри своя филиал в града под тепетата снощи. Много хора дойдоха, за да видят фотографската изложба на Милен Радев „5000 копия“.
"Понякога копието води до чувства, които ни харесват или не.
За копието можеш да кажеш, че е единствено трудно, но не невъзможно.
Всеки ден срещаме копие, което ни обръща внимание, колкото ние на него.
Едно копие винаги може да се превърне в две.
Не всяко копие е копие на баща си.
Копието може да навреди на вас и вашето здраве. Може и да му помогне.
Едно копие невинаги води до друго копие.
Копието с действителни лица и събития не е случайно."
Така представя собствената си композиция самият автор.
Организаторите от Ластици се бяха погрижили всичко да е непретенциозно и много кежуал, което се хареса на посетителите. Пред галерията се наливаше плодов пунш, за да се разхлаждат хората в топлото време.
http://kapana.bg/afish/literatura/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=16184#sigProId0d857cf2b7
„ТАНЦУВАЙ, ПАГАНЕ!“ на сцената на Орфей
АВТЕНТИЧЕН ФОЛКЛОР НА ЛЯТНОТО КИНО
Обичаната народната певица ИЛКА АЛЕКСАНДРОВА започна турне, което обхваща 25 града в страната. То няма да подмине и любимият й Пловдив.
Само на 3 юли от 21 ч. в Пловдив, тя ще прегърне публиката с букет от автентичен фолклор. Под съпровода на оркестър и бек вокали, обичаната певица ще изпълни песни от албумите си „Търновска царица“, „Танцувай, Пагане“, както и 7 напълно нови песни.
Илка Александрова има изключително богат и разнообразен репертоар от български народни песни. Те наброяват повече от 800. Авторски песни, песни от известни автори и песни по текст народен.
Как 30 години Илка Александрова с много труд, любов, постоянство и таланта й дарен от Бог, саздава песните си, на които е автор и на текст и на музика. Предлагаме Ви кратка хронология на творческия път на певицата:
- Конкурси: Радио София - 1976г., първите записи, бележат първи стъпки в творческата съдба на певицата
- Българска Телевизия - 1976г., първо участие в телевизионно предаване, песен, изпята за първи път по БНТ - "Джанъм Тодоро, Тодорке", влязла в албума й от 2004г.
- конкурс през 1991г. на радио - телевизионнен център Благоевград "От Извора", където я представя радио Ст. Загора. Песента, която става
мелодия на месец юни и песен на зрителите се казва "Прочу се Дана Йордана" и от този момент е тотален хит. Това е ПРЕРАЖДАНЕТО на певицата Песните и стилът, които дълго време не са били възприемани, са оценени и ИЛКА АЛЕКСАНДРОВА става все по-разпознаваема, обичана и прави множество записи за „ Балкантон“.
-Хитовите песни на певицата продължават да живеят в сърцата на нейните почитатели. А албумът й „Търновска царица“ е с най-голям тираж в областта на народната музика.
Всички песни на Илка Александрова са наниз от неповторим и стилен авторов усет. Изпълнени са с искреност и това го усеща всеки чул нейни изпълнения.
Всяка нова нейна песен или албум се посрещат с радост, а това е вдъхновение за хитовата и обичана певица. На въпроса, какво мисли за "пеенето" на днешните певици на плейбек, певицата отговаря категорично: "Пеенето на плейбек, е подигравка и измама към феновете, които идват с голямо нетърпение и плащат пари за билети.. Това е недопустимо при истински талантливия певец...“.
Ако познавате и обичате творчеството на ИЛКА АЛЕКСАНДРОВА, ако сте ценители на българския фолклор, то мястото Ви е сред публиката на невероятния концерт: 3 юли на лятно кино „Орфей“ Пловдив от 21 ч. Билети на касата пред Общината.
Пианистът Иван Янъков завладява Пловдив
Концертът започва точно в 20:00 в зала Съединение на регионален Исторически музей - Плводив.
Ференц Лист (1811 - 1886)
Сонет по Петрарка 104
Соната в си минор
„Мефисто валс”
Рихард Вагнер - Ференц Лист (1813 - 1883) (1811 - 1886)
„Isoldes Liebestod“
финална сцена из опeрата
„Тристан и Изолда“
Фредерик Шопен (1810 - 1849)
Ноктюрно в до диез минор,
посм. опус
Представяне на новия компактдиск на пианиста В партньорство със „Салон на изкуствата” – НДК
Хорхе Букай: Мъдър си, когато се учиш от децата си
Обикнал съм тази страна, а най-много обичам сармите ви, каза Хорхе Букай от сцената на Дома на културата.
Не го виждаме за първи път на българска територия, но пък винаги изпълва душите ни. Хорхе Букай пристигна в Дома на културата, за да представи своята последна книга „20 стъпки напред”. Уау, възкликна той щом видя залата в Борис Христов. Места нямаше – столовете побираха по двама, а земята не се виждаше от насядалите там хора. Разликата в това посещение беше човекът, който застана до него - Демиан Букай. Синдромът на известния роднина кара Демиан като по-малък да казва, че Хорхе му е далечен чичо. Реалността е доста по-различна – те са баща и син.
Всеки разказа за книгата на другия. Какви похвати е използвал, на какво е наблегнал. Кой е първо психолог, а после писател и кой е обратното. „Ето така се прави”, това е начинът, по който пише книгите си Хорхе според Демиан. Букай старши пък каза за сина си, че неговите творби са като кутия с инструменти, в която можеш да бръкнеш със затворени очи и да грабиш нужното ти. Книгата на Демиан е разкази. Те обаче са иззети от филми и неща, познати повече на младото поколение. Начинът му на описание те кара дори щом гледаш лентата за втори път да се замислиш по различен начин. Двамата с баща му са психолози, носят една и съща фамилия, но разликите между тях са грамадни.
Самият Демиан се е чудел – да се възползва ли от това, което притежава по рождение, а именно таланта и фамилията на баща си. Точно в момента, когато е на кръстопътя да избира своя професионална пътека попада на притча, за която казва, че като по чудо не е била разказвана от Букай старши. „Погледни отново” ти казва да видиш нещата по различен начин, както явно и младият Букай е направил тогава. Начините, по които животът ти може да се промени с едно присвиване на очите ти. По-интересен факт е, че България е първата неиспаноговоряща страна, която издава негова книга, което прави цялото му преживяване тук още по-емоционално. Дойдох с високи очаквания и всички бяха покрити, каза Демиан за българската публика.
Всеки беше свободен да зададе своя въпрос на двамата. Какво са научили от децата си, как психолог може да се отърси от негативизма на пациентите си и даже за кой отбор ще викат на Световното тази година. Толкова отворени към всеки, че дори Стефчо успя да си вземе автограф.
Две поколения Букай, които казват за себе си, че единственото общо между тях е, че и двамата са бащи и че двамата имат синове. Хорхе седя до сина си горд и сподели , че един баща е най-горд, когато децата му стигнат по-далеч от него. Това казва и за сина си, който смята, че е прави всичко по-добре от него, стига по-далеч от него и успява повече от него. Не само да видиш сина си да успява, но и да си част от това преживяване е уникално. Енергията, която успяха да влеят в публиката беше просълзяваща и емоционална. Каквито са и книгите на двамата автори. България има толкова отрицателна енергия, че един психолог не стига, казва издателят им, но пък не е виждал до сега тяхно представяне, което да не накара хората да си тръгнат с усмивка.
Котарашки с бира
Пред голяма дилема бе изправен котарак непукист в двора на Драмата. Докато 400 двукраки използваха крайниците си за бурни танци на EXIT Adventure, четириногият рижак се чудеше в накъде да пристъпи- по пътя към рая или по пътеката към ада. Изкуство или пиячка, мъркаше пред шише Туборг чаровникът. Случайно или не котаракът се появи на дансинга с излизането на сцена на Kottarashky and the rain Dogs. Втората част от името на бандата обаче като че ли го отказа от намерението да се качи на сцената или да иде при двуногите за танц, та тръгна по лошия път- избра пиячката и зачеркна изкуството. Застана мирно пред бутилката пиво и смирено облиза гърлото й. И така няколко пъти.
На море под тепетата: Дворът на театъра стана плаж
Дъжд, музика и танци и над 400 човека на EXIT Adventure
До скоро тихата градина на Драматичния театър снощи се превърна в едно плажно кътче. Барът с бамбуковия навес, столовете с меки възглавници и музиката, която гърмеше от сцената – на всичко това липсваше единствено пясък под краката и солена вода от морето. Макар и проливният дъжд да отложи малко концерта, хората подгрява с доброто си настроение и танци под черните облаци. Юни беше сложил върху всяка девойка по една лятна рокличка и широка усмивка по лицата на всички.
EXIT Adventure е един изключително интересен и доста балкански проект. Не само заради мястото, където се проведе, но и самите ритми, носещи се от сцената. Комбинацията от реге, народно, дъбстеп, хип-хоп, електро, псайхъделик никога не биха звучали добре в писмена форма, но Оратница, Мерудия и Kottarashky and the rain Dogs си знаят занаята ( някои обвиниха последните, че е валяло заради името им). Всички те са феномени в сферата. Различни, истински и малко изчанчени. Не само създават песни, но и взимат вече готови, преобразявайки ги с чисто нов аранжимент. Колегите им от другите банди пък омагьосани от първите летни дъждове раздаваха нежни милувки на приятелките си. Цветя в косите, нежни самодиви и хора, скачащи до небето. Така Пловдив официално откри летните си сезон и настроение.
Явор Гърдев слуша под дъжда Деница Серафим
