Автор: Кирил Николов
 
Много обичам кръчмите. Навремето, когато бях дете, а сетне и юноша /ех, че красива и забравена неамериканска дума/, ходихме семейно на ресторант. Менюто навсякъде беше обичайно за сектора „Обществено хранене”: краставици, домати, мешана салата, шопска салата, кюфте, кебапче /сервитьорите в съучастие с готвачите правеха от две кебапчета три!/, кърначе, шишче, пържола и мешана скара – перла в короната. Искаш - не искаш, това е положението. А, забравих – винаги те лъжеха в сметката, но майка ми, даскалицата, газеше келнерите наред. Изобщо, забавление с предизвестен сценарий. Нямаше изненади, пък и ракията беше гроздова и евтина.

Сега е друго, кръчми бол, а менютата доказват, че съвременните ни готвачи имат и междугалактически гастро експириънс. Евала!, както казваме на български. Е, малко е скъпичко, но храненето вече не е „обществено”, нали така?!

Та, понеже ги обичам тези кръчми, ходя периодично на тях. Ама, понеже съм и малко сиромах, ги посещавам на четири години един път. Затова гледам да отида на някоя по-така, лачена да е.

Имаше една стара въвонясана кръчма с десетилетен опит в „общественото хранене”, но от около 25 години се модернизира, уж неузнаваемо. След тази, така да се каже реконструкция, обнадежден, че каймата за гумените кебапчета е свършила, я посещавах редовно /през четири години, де/. И все пак, спрях да ходя и там – съвсем развалиха манджите. Отначало бяха свежи и подлютени и някак не личеше, че кавърмата например я правят от недоядените пържоли. После, обаче, започнаха да раздават ваучери. Купуваш един такъв и ядеш на корем, колкото можеш. Ядеш, ядеш, ама манджа бол, калории хич – след един час пак си гладен и пак взимаш ваучер...

Последния път се загледах в менюто. Дай да видя, викам си, дали пък не са турили нещо по-така, гастрономическо. Ох, майчице мила, само лайна! - с праз, без праз, някои отлежали, някои съвсем пресни, корави, меки, червени, сини, жълти, зелени, пембени... Страшно говнишарско разнообразие. Само прасе да си – рай! Ама аз не съм. Ще ходя гладен, докато не сменя кръчмата. Ама кръчмарите и те лайнари – предишният им бизнес бил с гомновози. Кво да им е менюто - те от тва си разбират!

Та така де, отплеснах се.
Спрях да ходя на кръчми, но не ми става по – добре, щото тази тор вече е навсякъде...
Дали пък да не си взема една „Златарка” и аз, а?! Ще събирам фекалии и ще ги карам в Съветския съюз /може и в някой друг съюз/. В секретна правителствена лаборатория, ще ги обработват със специални химикали – обезцветители, дезодоранти, омекотители и втвърдители, ще извличат ДНК на родителите им и ще ги клонират. Така ще се нацвъкат Новите политици – порода БДС Кьосе. Аз ще съм техен Бащица и ще забраня всякаква гастрономическа цензура. След това ще сменя строя в държавата си на Абсолютна Министър-Председателска Монархия и по време на моето управление народът ще мине на безотпадъчна система – ядеш-сереш и обратното... За тази дейност ще отговаря Вицекралят в ресора си – Министерство по усвояване фекалните фондове на обществото в контекста на Единната европейска екосистема. Нещо като „Министерството на Истината” от оная шантава книга.
Оруел да го духа!
 
Бахти глупостите, дето ги надрънках.
Просто исках да ви кажа – за Бога, братя, не гласувайте! „Златарката” ще свърши останалото.

Художникът показа „Лятото на моите заливи” в 17 платна

Ценители откупиха 7 от тях още в първата вечер от изложбата

Известната столичната галерия Ракурси отбеляза своя 10-ти рожден ден с изложба на Атанас Хранов снощи. Художникът показа „Лятото на моите заливи” в 17 живописни платна в препълненото арт пространство. Седем от тях бяха откупени още във вечерта на откриването на вернисажа.

Маестрото отново бе заложил на нетрадиционните форми, като в новите му работи се откроиха няколко творби върху обемни отливки от полимерни материали, които създаваха усещане на бутон за един по-красив и пъстър свят- натискаш го с поглед и се пренасяш в шарения залив на Хранов. В изложбата той показва необичайни форми, вкарва в работите си метал и гипс. Овалът! Той е формата на аурата. Затова напоследък се спирам на нея, обяснява Наско.

Събитието уважиха Светлин Русев, Андрей Даниел, Венци Занков, Георги Чапкънов. Лятото на моите заливи, тъй като се опитах да пресъздам с четката и цветовете емоциите, които ме спохождат по време на плаване. За Хранов брегът не е просто географско понятие- то е блян, вкус, мирис, колорит.

Новата изложба на Атанас Хранов е урок по изгубване в лабиринтите на лятото и на светлината.
Началото се крие в стремежа да се откъснеш, да се отблъснеш, да отвържеш въжетата, да вдигнеш платната.
В този момент посоките на мъжа, тръгнал да скита, са повече от ветровете, ветровете - по-малко от сънищата му.
Водата под кила пее, земята се отдалечава и мъжът започва да диша лятото.
Атомите му се разпиляват щастливо сред семена и птици, сред листа и дънери, сред вълни и брегове, сред всичко онова, което ни прави прозрачни за очите на Бога.
И когато заливите са пребродени и картографирани, котвите - хвърлени и вдигнати, платната - съшити и прибрани, жените - любени и поради тази причина вечни, художникът има право да извика още веднъж лятото под клепачите си, да види слънцето с хиляди червени кълба да се търкаля отвъд пределите на видимото, да усети бавния вятър на спомена по кожата си...
Да извика в мислите си заливите, където винаги е приютен и спасен, благодарен и благодатен, прозирен и видим за случайните пътешествия на съдбата.
Заливите на своето лято, в които - за един кратък миг само! - е дете, мъж, съзерцател и бог едновременно.
Изложбата „Лятото на моите заливи” кара времето красиво да спре, пише Александър Секулов за новата изложба на Наско Х.

Наближава един от най-веселите празници за децата,1 юни. На този ден родителите правят всичко, за да зарадват малчуганите си. Тази неделя, обаче, родителите на Катерина Матеева, няма да успеят да я зарадват, защото детето им лежи в болница, в очакване на множество скъпи операции след като бе блъсната на спирка от грък със спортен Нисан.
 
Става така, че със случая на Кари, както приятели наричат момичето, се ангажират много деца. Да, деца, а не възрастни, се заемат с инициатива в подкрепа на своята съученичка. Младежи от ученическите съвети на пловдивските училища решават да помогнат с набирането на средства за необходимите  скъпи операции на Катерина.
 
На 31 май, утре, на лятно кино Орфей от 19 часа много млади таланти на България ще вземат участие в благотворителната кауза за пострадалата 9-токласничка. Сред тях са Симеон Йорданов, Петър Станков както и момичешката група Compact voices и много други.
 
На следващия ден- първи юни, вземете децата си и отидете в ресторант Toastу, който се намира до Мармалад. От 12 до 18 часа в заведението, всички желаещи ще могат с помощта на учениците, които организират събитието, да си направят здравословен сандвич. Докато хората си правят за хапване, ние ще обясняваме, коя съставка за какво е полезна, защото здравословното хранене е много важно, казва 15-годишният Пламен, който е един  от организаторите на събитието. Момчето, което учи във Френската гимназия, не познава Кари, но обича да помага на хората, както и приятелите му от организацията, която все още няма име.
 
Пламен пояснява, че здравословното хапване, което ще се приготви, няма да има конкретна цена, а всеки може да остави, колкото прецени.
 
Освен, че е с благотворителна, цел тази инициатива е възможност за хората и да се социализират покрай едно  хубаво и здравословно меню, а не типичните, за съжаление, за младите хора мазни чипсове и дюнери.
 
Веднага след приключване на саморъчно направения обяд, в 18 часа, събитието продължава в клуб Галакси с благотворителен концерт, участие, в който ще вземат звезди от родната поп и хип-хоп сцена.