Капана.БГ
Да се влюбиш в Лице
Само на 23 юни (понеделник) от 21 ч. , лятно кино „Орфей“
Отново ще сме в прекрасния свят на комично тъжните истории на световно известния руски автор Александър Галин.
Отново ще сме със звездния екип от „Особености на руската любов” - Мария Сапунджиева, Мариана Миланова и Георги Кадурин, а към тях достойно се присъединява и Христо Бонин.
Отново режисьор е Васил Василев, а сценограф Николай Нинов.
Отново едно кротко руско напиване, размисъл и много въпроси.
Кое те кара да се влюбиш? Видимото или невидимото? Лицето или душата? Дали „новата” любов е наистина нова?
След бурна авантюра най-после откриваш човека, който отдавна си познавал и обичал… Може би !
И уж всичко е ОТНОВО, обаче колко е вълнуващо… като за първи път.
Всъщност наистина е за първи - световна премиера на пиесата „Лице”.
Занимаваме се с проблема на обезличаването ни. Човекът в процеса на своя живот губи своето лице и се занимаваме с това как той възстановява своето лице, казва режисьорът Васил Василев. Според него освен лицето, което губим, най-важното е как ще се научим да говорим и да споделяме.
Подарете си емоция с талантливата игра на актьорския екип, с невероятния драматургичен текст и то на откритата лятна сцена на Пловдив – кино-театър „Орфей“.
Билети на цени от 10 до 16 лв. в билетен център пред ОБЩИНА ПЛОВДИВ. Работно време:всеки делничен ден от 10 до 19 ч., събота и неделя от 11 до 17 ч.
Капана в Огледалния свят
Улица Златарска се превърна в картина от едноименната приказка „Алиса в Огледалния свят“. След 20 дни на строителната площадка, какви ли не премеждия , срокове, които едва бяха догонвани, Проект 0 е вече на лице. Секунди преди откриването му бе закачено и последното огледално парче на една от страните, а авторът Кирил Кузманов шумно си отдъхна.
Началото на строежа тръгна по вода, буквално. Проливни дъждове забавяха работата. Вече сложеното скеле и много отметната работа бяха разбутани от земетресението, което ни удари на 24 май. Леко абсурдната ситуация с изкарване на разрешително за строителство за едва десет дни.И прочие, и прочие. Но ето ни днес, тук- огледайте се, откриха инсталацията Кузманов и кураторът Владия Михайлова и домакините от Отворени изкуства.
Може ли едно изкуство да бъде показано извън галерийното пространство? Как една дългогодишна идея претърпява ред пречки и осмисляния, докато накрая не се превръща във факт. Това е една оживяла творба, която става част от живота из Капана за цели десет дена. През 2010 улица Златарска и конкретно отсечката, на която в момента е инсталирана огледалната стена, са били мъртви и изоставени. Досега човек виждаше града и Капана около себе си, но бе трудно да се възприеме като част от градската среда. Поне докато не се появи човек на изкуството, какъвто е Кирил Кузманов и не предостави на пловдивчаните шанса да осъзнаят, че градът не би могъл да съществува правилно без хората в него.
Проект 0 беше довършен пред погледа на десетки. Всеки един от присъстващите седеше и се вглеждаше възможно най-дълбоко в огледалата. Призмата на пространството беше счупена и изградена наново. Безкрайността, в която изведнъж се озоваваш подейства малко стряскащо, но успокоението беше да видиш всичките хора в Капана един до друг, при това умножени по две с отраженията си. Колко по-красива става една обикновена улица щом в нея закипи живот и любопитни очи щъкат из всеки ъгъл и попиват най-малките детайли. Дали виждайки себе си в този град, ще се почувстваш красив или ще забележиш онези пукнатини, които трябва да бъдат запълнени. Този проект е нещо много повече от една изложба,едно творение и едно ексцентрично хрумване на творец. Концепцията за огледало в Капана може да доведе до хиляди идеи на гражданите за възраждане и рестарт на целия квартал и на усещането за градска среда като цяло.
Ла Мари: Щастлива съм, когато хората идват да ми хванат ръката!
Chambao за трети път вдигнаха на крака зала 1 на НДК
Петото им посещение в България е част от световното турне на групата и включва два концерта – в София и във Велико Търново.
Анелия Дракова
Нейният глас не може да бъде объркан. Силен, дълбок, сякаш идва от сърцето и завладяващ. За трети път в това се увери публиката в зала 1 на НДК. Мария дел Мар Родригес Карнеро, по-известна като Ла Мари, се появи на сцената точно в 20:18 часа и не слезе от нея цели 2 часа и 20 минути. Завладяващата емоция от андалусийски ритми се дължеше на момчетата на Мария: магьосникът на перкусиите - Juan Heredia, виртуозът с китара – Tony Cantero, артистичният саксофонист Roberto Cantrero и интуитивният пианист Tony Romero.
С такива артисти, няма как музиката на Chambao да не те отвлече със себе си. Определено е здраво стъпилa върху бавното темпо, а самите членове на бандата я определят като "щастливо" смесване на чувствителността и страстта на фламенкото. Като се прибавят три-четвърти ритъм, румба, танго и електронен звук, неповторимият микс от фламенко, фюжън и инструментална музика се превръща в продукт с андалусийско, но и световно звучене.
Босоногата вълшебница излезе на сцената, облечена в шарен панталон и черна фланелка и запя "Respira". В края на песента се наложи да й сменят батерията на микрофона, но това не прекъсна концерта и Ла Мари след секунди продължи с "Mejor me quedo aqui" от албума "Endorfinas en la Mente" / 2004, а след нея изпя по-нова песен - "Duende del sur" от 2007.
Мария непрекъснато търсеше контакт с публиката, изпращаше звучни целувки по микрофона и побърза да сподели, че предпочита да говори на испански, защото английският малко я затруднява. Две думи повтаряше на български цяла вечер - "София" и "благодаря".
Всичко беше както обикновено на техен концерт – усещането, че си на плажа в Малага и танцуваш бос, по-свободен от всякога. Разликата беше в дистанцията между музиканти и публика и тя се дължеше единствено на иначе симпатичните чичковци, които работят като охрана в двореца на културата. Ла Мари не се чувстваше комфортно от това, че те стърчат пред сцената и не допускат почитателите й до нея. Отнесе се по своя непринуден начин – всеки охранител получи прегръдка и целувка от нея, но не можа да разбере от испански, че не е нужно да са там сега.
След още две-три песни, тя помоли някой от публиката да превежда от испански и каза на охранителите, че разбира, че това им е работата и такива са им задълженията, но е щастлива, когато хората идват да й хванат ръката. После сподели, че иска всички да се забавляват, да пеят и танцуват, да се чувстват свободни. На първите редове в оркестрината имаше испанци, приятели на групата. Мария ги поздрави най-специално и каза на всички в залата, че малка част от Испания е тук.
Концертът продължи с "Ulere", "Lo verás", "Instinto Humano", "Despierta", "Como La Luz", "Una De Tantas", "Voces", "Los muchachos de mi barrio", "Roe + Málaga bonita", "El vaieven", "Volando voy".
Последва една от най-джазираните песни, които сме чували от Chambao и с която Ла Мари изненадва приятно феновете - "Llevalo Contigo", в която фламенкото се смесва с джаз, а това определено е истински триумф на креативността и музикалните търсения на Ла Мари.
"Olvidarme Di Tu" чухме после, а след нея дойде ред на подаръците, още при първите акорди на "Rosa Maria". Неслучайно наричат певицата червената Мария. Беше настъпил моментът, в който една девойка премина успешно охраната и подари на Ла Мари букет от бели гладиоли. Друго момиче от публиката й даде подарък, който тя приближи до сърцето си и веднага отнесе при папката си с песни. Видимо се развълнува от вниманието. Няколко почитателки й пъхнаха бележки в ръката.
Концертът продължи с "Detalles". Веднага след нея се чуха примамливи ориенталски ритми, преминаващи в завладяваща и позитивна мелодия. "Lo Mejor Pa Tu" е песен, която Ла Мари пише в деликатен период от живота си. Неслучайно тя избира точно "Най-доброто за теб" за пилотен сингъл от албума и я определя като противоотрова за лошото настроение. Нещо като приятелско побутване да се изправиш, допълва Ла Мари.
Като запяха "Pokito a poko" цялата зала пееше и скачаше, а температурата в залата бе стигнала своята точка на кипене.
"La Verdad Mentira" е в стилистиката на "Lo Mejor Pa Ti" с бърз ритъм и щрайх, който замества традиционната китара. Miedo Por Dentro започва с пиано и пляскане с ръце, а гласът на Ла Мари не ни остави и за момент да забравим южняшките корени на Чамбао.
"Los Sueños" е песен, която включва доста електронни звуци и програмиране, комбинираща звука на електрическата и акустична китара.
"Ahí Estas Tu" отдавна има статут на музикален химн на Андалусия. След нея музикантите си тръгнаха от сцената, но бързо се върнаха за бис, няколко при това: "Comeme", "Mi Primo Juan", "Papeles mojados", "Te las creio tú".
Дойде краят на поредната ни среща с лятото в лицето на Chambao. Направиха си няколко селфита, снимаха и публиката, повтаряха, че обичат България, поклониха се и… завесата падна. След подобно преживяване, остава усещането, че артистите са оставили гласовете и сърцата си на всички в залата, а тази неповторима взаимност доказва само едно, а именно, че музиката прави чудеса.
EXIT тръгва на турне, започва от Пловдив
Три български града и най-добрите столични барове ще подгреят за най-добрия европейски фестивал
EXIT Adventure Bulgaria – събитието, което ще подгрее българската публика за най-добрия европейски фестивал – ще се състои не само в София, а и в още 3 български града с още 3 вдъхновяващи концерта на 5 любими български групи и музиканти, обединени от Tuborg!
Приключението започва на 11 юни, четвъртък от 20.00 часа в Пловдив (летен бар ТЕАТЪРА) и още на следващия ден (12 юни) в 22.00 часа ще завладее с фестивален адреналин публиката във Варна (клуб VINTAGE 33). От морската столица партито ще се пренесе в София във фатално фестивалния петък 13-ти, а съботата е запазена за Велико Търново, където от 17.00 до 22.00 под откритото небе над сцената на „Арт лято”до Паметника на Асеневци ще избухне EXIT Adventure – настроението.
Специалните посланици на EXIT Adventure Bulgaria ще бъдат няколко от най-добрите български групи и музиканти!
За топлото и лежерно реге настроение във всички дати ще отговаря Selector Lazy Face, а веднага след него рими, летни мелодии и фънки ритми ще доставят българската етно-реге-хип-хоп група Мерудия.
Турнето на EXIT Adventure Bulgaria ще включва и впечатляващите звуци на световния бийтбокс шампион SkilleR, обединени с импровизациите на местния вокален екстремист – Pavel Clave в проекта Vox Box. Атмосферичната им смесица от дъб, дръм енд бейс и космически мелодии с танцувални боса нова подправки ще премине във вселена от модерен балкански фънк и блус, осигурена от сайкъделик етно-рок групата Kottarashky & The Rain Dogs. Освен „Opa Hey” - албумът, издаден от германския лейбъл Asphlalt Tango Records, който донесе на композитора Никола Груев световна слава и последвалия го „Демони“, с който Kottarashky & The Rain Dogs обиколиха над десет от най-големите европейски фестивали миналата година, публиката на EXIT Adventure Bulgaria ще чуе и няколко съвсем нови песни, включени в предстоящия трети албум на групата.
Естествено, всеки от концертите на турнето ще завършва и с тазгодишния представител на България на EXIT Festival – група Оратница. Техният мощен булгарбийт - автентична смесица от български фолклор и акустичен дъбстеп и дръм енд бейс – трудно оставя публиката статична, а хорáта на концертите им вече се случват не само пред българските сцени, а и в цял свят – от Норвегия, през Полша, до Малайзия. След EXIT Оратница тръгват на голямо лятно европейско турне, което включва дати в Словакия, Германия, Чехия, Унгария, Белгия, Франция и Русия.
Освен на живо в София, Пловдив, Варна и Велико Търново, фестивалната магия ще оживее и в различни локации в София.
Между 5 и 12 юни EXIT ще гостува на няколко от най-добрите барове в столицата, където ще звучи музика от групи, които са свирили на EXIT и ще се прожектират специални HD записи на най-добрите концерти от четиринайстото издание на фестивала, заради което EXIT R'Evolution получи престижната награда „Най-добър европейски фестивал 2013“ на Европейските фестивални награди в Гронинген, Холандия.
На 5 юни в MAZE ще гледаме концерта на Kiril Djaikovski, който предизвика 15-минутно скандиране, аплодисменти и бис на Fusion Stage миналата година. На 9 юни в Barfly ще звучи прекрасният глас на Alice Russel. 10 юни в Art Hostel е запазен за големия хедлайнер на миналогодишната EXIT Р:Еволюция - Atoms for Piece. Тежките рими и поведение на честия гост на EXIT Main Stage – Snoop Dog ще звучат в бар Петък на 11 юни. Ден преди началото на EXIT Adventure Bulgaria в София, в бар Jules Verne публиката ще се наслади на запис на миналогодишния концерт на фънк и диско ветерана Nile Rodgers.
Бонусът към събитията е, че всеки присъстващ ще може да се сдобие с покана за EXIT Adventure Bulgaria. Всички прожекции започват в 21.00 часа.
Следете Фейсбук страницата на EXIT Bulgaria или http://www.exitfest.org/en/bulgaria за повече информация.
http://kapana.bg/afish/literatura/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=16219#sigProIda474f99165
Сред обявените артисти на двата фестивала са създателят на Blur и Gorillaz Деймън Олбърн, Suede, диско кралицата Глория Гейнър, Jamiroquai, най-горещите имена на бас-сцената в момента - Skrillex, Rudimental, Dub FX, Andy C, Dimension и Koven, както и суперзвездите в електронната музика - Carl Cox, Deep Dish, Disclosure, Danny Tenaglia и още стотици артисти на над 25 сцени.
Специалният майски подарък от организаторите на EXIT Adventure пък е ПРОДЪЛЖЕНИЕ на промоцията за любители на приключения с приятели. Специалният комбо билет „5+1 безплатен” ще се продава онлайн и на касите на ТикетПРО до 6 юни и ще даде възможност всяка група, закупила 5 билета за EXIT или EXIT Adventure наведнъж, да получи шести безплатно! Бонусът е, че всеки член на групата получава и безплатен пропуск за фестивала ROCK@EXIT, на който ще свирят Queens of the Stone Age на 11 юни в Петроварадинска крепост!
Монументът пред Дома на културата не е на Борис Христов
Скулптурата на Сиромашки не е на световния бас, няма нищо общо нито с външната, нито с вътрешната му същност, смята един от най-близките му приятели
Борис беше пример за деликатност, за естетика, за култура, за изящество, а не някакъв хунски вожд, подчертава актьорът от Старозагорския театър
Бурята с вдигането на монумента на Борис Христов пред Градския дом на културата, носещ неговото име, сякаш отмина. Скулпторът Цвятко Сиромашки церемониално откри маската на световния бас за 100-годишнината от рождението му, общината не свали творбата му, както самият той очакваше и пророкуваше в социалната мрежа, и ветровете привидно утихнаха. Само сред поддръжниците на Сиромашки в мисията му обаче. За мнозина гигантският паметник пред бившия Синдикален дом е неприемлив, тъй като представя великият българин в друга светлина. Под тепето се свързва с един от най-близките хора на гениалния оперен артист- актьорът от Старозагорския театър Гео Милев Нино Луканов. Авторът на книгата „Борис Христов: Незабравими мигове от едно приятелство”, към когото басът се е обръщал с „братко”, е меко казано притеснен от визията на монумента, който се намира пред бившия Синдикален дом, кръстен днес на него.
Преди 20-тина дни г-н Сиромашки, се опита да се свърже с мен чрез директора на галерията в Стара Загора, тъй като имал желание да се срещнем и да поговорим. Аз приех веднага, но по непонятни за мен причини той не дойде в града. Вероятно е искал да обсъдим този проект. Който аз видях в последствие. Към него като човек и скулптор нямам нищо негативно, отнасям се по приятелски щом е приятел на мои приятели. Но това, което е показано в Пловдив от края на май, е меко казано абсолютно неприемливо, защото не отговаря нито на външната, нито на вътрешната същност на обекта, който е показал г-н Сиромашки. Борис Христов беше пример за деликатност, за естетика, за култура, за изящество, ако щете. Всичките тези прилагателни на него съвсем му отиваха и ни най-малко не му прилича това, което е показано с тези едри черти, остри погледи, стиснати зъби едва ли не. Това изображение е добро за някакъв хунски вожд, но не и за Борис Христов като портрет от ежедневието. Той дори, като играеше Атила, имаше други човешки измерения. Дори негативните герои или строгите емблематични фигури за историята прекарваше през човешката същност, гледаше да ги разкрива като хора. А сега му придават един плашещ вид. Защото това, което виждам, е уплаха- някой може да се стресне. Това, което видях, не се свързва с никакъв начин, нито душевно, нито физически, с Борис Христов, категоричен е Нино Луканов.
Един от най-близките приятели на Борис Христов е готов да се срещне лично и съвсем приятелски със скулптора Цвятко Сиромашки, за да изрази мнението си пред него край самата му творба. Нямам основания лошо да се отнасям към него. Колегите казват, че е кадърен скулптор. Но тук не е сполучил и най-добре е сам той да го махне това нещо. И ако е решил наистина да направи творчески и личен жест към някого, да проучи по-добре нещата. Далеч съм от мисълта някой да му диктува- всеки творец си има свой начин на изразяване, но тук няма място за измислици. Защото монументът наистина няма нищо общо- той е като за музей на ужасите, или за изобразяване на хунска част от историята. Това не е Борис Христов, подчертава отново Луканов.
Той се съмнява, че въобще този начин на почит и поклон пред великия бас е удачен. Борис беше изключително скромен човек. Те го награждават с най-големи държавни награди- Де Гол, кралицата и кой ли не, а той дори не искаше да се говори за това. Най-малко би желал да има такива грамадански истории в негова чест. Нека да е възможно най-скромно и най-истинно, призовава Нино Луканов.
Проект 0 в действие
Откриване на Проект 0 – ул. „Златарска“, квартал Капана
7 юни 2014 /събота/ 18 ч.
Проект 0 (2010-) е независим проект на художника Кирил Кузманов, в сътрудничество с куратора Владия Михайлова и фондация „Отворени изкуства“.
През юни 2014 г. Проект 0 предвижда изграждането на голяма двойна огледална стена, която да пресече перпендикулярно ул. „Златарска” в квартал Капана. Двойната огледална стена е съставена от 50 фрагмента, които в продължение на години бяха заявявани предварително от различни хора от Пловдив, страната, Брюксел, Аугсбург, Виена, Ню Йорк и др. 0 следва плътно релефа на фасадите на сградите от двете страни на улицата, като всяка една от страните на 0 е съставена от 25 фрагмента – 12 броя с размери 204x102 см. и 13 броя с вариращи размери, общо 50 фрагмента. Фрагментите притежават сериен номер, както и една петдесета от всички компоненти, които изграждат 0.
Работата ще бъде експонирана за 10 дни, от 7 до 17 юни на улица „Златарска” в пресечката между ул. „Георги Бенковски” и ул. „Христо Дюкмекджиев”.
Филип Аврамов: Най-много ме плаши арестът на злобата и на завистта
Моят Бог е вътре в мен, казва актьорът
Актьорът и музикант в последно време Филип Аврамов блесна снощи в Библиотеката с новия си спектакъл за клубна сцена Бог Рок. Музикално-театралното представление разсмя до припадък публиката, накара хората да пеят, танцуват и импровизират. Аврамов застана пред КАПАНА.БГ за кратко интервю, като пусна в действие заразяващата си усмивка и целия си чар. Актьорът за Бога, Рока и други работи пред Аня Петрова.
Къде е по-лесно да се намери Бог – в музиката или в театъра?
Той е навсякъде. Няма значение къде е, важното е да го търсиш и да го намериш. Моят Бог е вътре в мен. Малко ми е имагинерно да мисля, че е някъде на небето, защото изведнъж осъзнаваш, че след известно количество разстояние всичко вече е друго. Става петдесет минус и няколко и кой знае къде е. Или на някоя друга галактика, но предпочитам да си мисля, че е вътре в мен.
Какво ти даде и какво ти отне ситкомът „Домашен арест?”
Повече ми даде, защото бях в едно особено настроение спрямо филмите, които снимах. Осъзнах, че ще има един дълъг период , в който няма да снимам нищо и затова се заех с този ситком. Това беше потвърждение на всичките ми усилия до сега да направя това, което мога.
Кой е арестът, който те плаши най-много?
Този на злобата, на завистта. На тези много лоши крайни състояния в човека, които го ограбват. Това изпитваш ли го си една трета човек.
Чувстваш ли се като свободен човек и свободен артист?
Самият ми начин на живот е такъв. Днес съм в Пловдив, утре съм в Ямбол. Не знам какво повече да ти кажа по този въпрос.
Кога последно усмивката не е слизала от лицето ти за по-дълъг период от време?
Три дена на морето бяхме. Приятното изживяване на Карадере, когато снимахме „Кецове”. Беше единствената палатка на плажа, пред мен имаше басейн с половин метър дълбочина. Морето беше 22 градуса, а точно при нас около 30 градуса. Снимахме нощно време, а през деня правихме какво ли не. Просто изпитваш пълно щастие и усмивката ти няма как да слезе.
Чувството за хумор или самоирония и сарказъм?
Трябва да имаш чувство за хумор, за да имаш и самоирония, и сарказъм, най-вече. Така че това е първото- ако го нямаш си друг човек.