В серия от 8 лекции университетски преподаватели и изтъкнати преводачи разкриват обаянието на пренасянето на значения от езика на Шекспир

30 години от създаването на специалността „Английска филология“ и 33 години от стартирането на обучението в специалност „Български и английски език“ отбелязва през академичната 2021-2022 г. Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“. Това съобщиха юбилярите от едноименната катедзра на висшето училище.

Станали популярни още от самото си разкриване, тези специалности продължават да привличат кандидати и днес. Една от причините за това е потенциалната възможност дипломираните вече специалисти да се занимават с превод, смятат преподавателите от катедрата. Наблюденията им сочат, че преводът създава „магнитно поле“ и около разкритите по-късно бакалавърски програми – „Приложна лингвистика“, „Лингвистика и информационни технологии“, „Лингвистика и маркетинг“, „Лингвистика и бизнес администрация“, изгражда идентичността на магистърските програми „Лингвистика и превод“ и „Превод и бизнес комуникация“. Затова и една от инициативите по повод юбилея е провеждането на серия от лекции, които да разкрият чара и да демонстрират предизвикателствата на превода от различни гледни точки – академично-теоретични, практико-приложни, институционални или потребителски, обясняват организаторите от катедра „Английска филология“.

Със серия от 8 лекции изтъкнати университетски преподаватели и практикуващи преводачи от и на езика на Шекспир ще представят пред аудиторията своята визия за обаянието на превода. Те ще се проведат през академичната 2021-2022 година. Сред гостите на този цикъл отворени лекции ще бъдат проф. д-р Людмила Костова (“Acts of Intercultural and Interlingual Mediation in Lady Mary Wortley Montagu’s Turkish Embassy Letters”, 27.10.2021), проф. д.ф.н. Александър Шурбанов („Проблемът за рода в художествения превод“, 25.11.2021), Иглика Василева (за превода на „Одисей“ по повод стогодишнината на шедьовъра на Джойс, 02.02.2022) и др.

Преводът има много лица: той може да е писмен или устен, художествен или специализиран, за малки и за големи, но винаги включва повече от съответните думи и фрази на другия език. Употребата на езика е неизбежно вписана в някаква култура и предаването на чуждата култура е неотменна част от пренасянето на значения, уточняват експертите от катедра „Английска филология“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.