Авторът проф. д-р Пламен Бочков е утвърден фолклорист, етнолог и антрополог

Представяне на книгата „Веда Словена“ – 140 години по-късно“ на фолклориста, етнолог и антрополог проф. д-р Пламен Бочков организира на 1 декември Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Премиерата е с начален час 16:00 ч. в зала „КОМПАС“ на Ректорана на висшето училище на ул. „Цар Асен“ №24.

Творбата е най-новото изследване на възрожденската книга „Веда Словена“, която повече от 140 години привлича внимание на специалисти и обикновени читатели и представлява една от най-големите неразрешени загадки в българската културна история.

„Веда Словена“ е сборник в два тома на песенен фолклор от долината на Места и е съпоставим с други сборници от предосвобожденска България като „Народни песни на македонските българи“ на Стефан Веркович, сборниците на Кузман Шапкарев, Марко Цепенков и братя Миладинови. Точното заглавие на първия том е „Веда Словена. Български народни песни от предисторично и предхристиянско доба. Открил в Тракия и Македония и издал Стефан Веркович. Книга първа.“ Тази първа книга е издадена в Белград през 1874 г. Точното заглавие на втория том е „Веда Словенах. Обрядни песни от язическо время. Упазени со устно предание при Македоно-Родопските българо-помаци. Собрани и издани Стефаном Ил. Верковичем. Книга друга.“ Вторият том е издаден в Санкт-Петербург през 1881 г.

В България разполагаме с великолепното издание в две части на издателството на фондация „Отворено общество“ от 1997 г. 

„Веда Словена“ е вероятно най-оспорваната книга на Българското Възраждане. Караниците по повод „Веда Словена“ не стихват. Сблъскват се академичният дискурс и пантеистичното въображение. Всъщност академичният спор около записваните от Иван Гологанов и публикувани от Стефан Веркович песни започва далеч преди издаването на първия том на „Веда Словена“ – още при обнародването на доклада на Веркович пред Първата всеруска етнографска изложба в Москва през 1867 г., посветен на песента за женитбата на Орфей, за която Веркович дори получава награда, а песента е обявена за научна сензация.

Страстите се нажежават, мненията са категорични, а аргументите, често повече ad personem, отколкото опрени на конкретен анализ. Намесват се политически конотации, идеологически дискурси, родолюбиви каузи и дори семейни дрязги, какъвто е случаят с баща и син Иречек. Първоначалната еуфория от научното откритие бързо е заменена от скепсиса на специалистите, платили цената на прибързаното одобрение в предишни случаи на мистификации с подправени фолклорни текстове.

„Веда Словена“ – 140 години по-късно“ прави задълбочен анализ на песенните текстове от двата тома и търси смислова връзка между тях. Използвани са данни от кореспонденцията между Веркович, като издател, и Гологанов, като записвач на песните. Потърсена е аналогия с песенния и словесния фолклор от Западните Родопи и Пиринския край като контекст на записите от „Веда Словена“. Разгърната е хипотеза за ролята на песенните текстове, които погледнати заедно и отблизо, представят една локална идеология и културна практика, обърната към миналото, като основание за уникална идентичност и към семейството и рода, като опора на груповите ценности. 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…