Капана.БГ

Капана.БГ

С откриване на изложба с ценни екземпляри и документи от сбирката на библиотека “Борис Дякович”, Археологическият музей представи новите обновления, извършени по проект на община Пловдив

 

Многобройни гости, сред които официални лица, музейни служители, библиотекари, граждани и медии препълниха фоайето на Регионалния археологически музей в Пловдив за откриването на новата временна изложба със заглавие “Библиотека “Борис Дякович” – история в документи и образи”.

 

Експозицията проследява историята на библиотеката от идеята за нейното създаване през 1879 г. до последните обновления, извършени през тази година, като част от проекта на община Пловдив BGCULTURE-1.001-0016 „Културното наследство на Пловдив, представено в ревитализирани, реставрирани и реновирани места“, финансиран от ФМ на ЕИП, в който участват седем културни институции от града под тепетата.

 

За личността и делото на Борис Дякович, за изложбата и библиотеката към музея и за извършеното по проекта разказаха доц. Костадин Кисьов – директор на Регионалния археологически музей, Екатерина Илиева – куратор на изложбата, експерт „Изложби и събития“ в РАМ – Пловдив, Пламен Панов – заместник-кмет по култура, археология и туризъм на община Пловдив, Димитър Минев – директор на Народна библиотека „Иван Вазов“ и Петя Георгиева, библиотекар в „Борис Дякович“.

 

Сред официалните гости на събитието бяха заместник областния управител инж. Атанас Ташков, заместник-кметът на район „Тракия“ – Иво Христев, както и директори на пловдивски културни институти.

 

Библиотеката за специализирана археологическа литература към РАМ – Пловдив е достъпна за всеки. Тя носи името на Борис Дякович (1868 – 1937 г.) – виден пловдивски учен, музеен и библиотечен работник, на когото днес дължим съществуването както на археологическия музей, така и на народната библиотека под тепетата. Дякович произхожда от семейство на бесарабски българи. Завършва класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 – 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 – 1898). Посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Изучава антично изкуство, история и култура във Франция и Италия. В София е назначен за уредник в етнографския отдел на Народния музей (1898) и заместник-директор на Народната библиотека (1899). От 1 април 1901 до февруари 1932 година е директор на Пловдивската Народна библиотека, към която създава и Археологически музей (1910).

 

Основател (1923) и първи почетен член (1937) е на археологическото дружество в Пловдив, действителен член на Българския Археологически институт от основаването му (1920) до смъртта си.

 

В периода 1901 – 1906 г. Борис Дякович реформира дейността на Народната библиотека в Пловдив. През 1909 г. участва в подготовката на Закон за народното просвещение, автор е на раздела за културните институции. Изработва нов, модерен правилник на Народната библиотека в Пловдив (1920) и започва издаването на нейния годишник (1905). Като археолог работи в областта на тракийската и гръко-римската древност. Борис Дякович е първият дипломиран археолог и един от най-забележителните директори на пловдивската библиотека и музей. Заемал е поста от 1901 до 1932 година, а негов чест посетител бил Цар Борис Трети, който не скривал възхищението си от работата му и от начина, по който е изглеждала библиотеката.

 

Днес в библиотека “Борис Дякович” в РАМ се пазят над 16 000 археологически издания от страната и чужбина, за чието съхранение вече са създадени оптимални условия. В изпълнение на проекта на община Пловдив, залата се сдоби с нова климатична и вентилационна система в книгохранилището, а в две от експозиционните зали на музея (едната за временни изложби, другата с постоянна експозиция), е поставено ново художествено осветление. 

 

Гостите разгледаха с интерес непоказвани ценни екземпляри и документи от сбирката на библиотека “Борис Дякович”. Един от най-интересните експонати е най-старото издание в нея –  сборник от 1692 г. с описания и рисунки на различни артефакти, които се съхраняват в библиотека в Монако. Събирането на книгите,  част от фонда на библиотеката днес, започва по инициатива на видни общественици в миналото, сред тях са личности като Йоаким Груев и Петко Каравелов. Благодарение на личните връзки на археолозите с техни колети по целия свят и обмяната на книги, библиотеката се сдобива с редица ценни издания, като тази традиция е запазена и до днес. До 2010 г. ценните книги са били съхранявани в кашони. Нещата се променят, когато в музея постъпва библиотекарят от НБ „Иван Вазов“ Петя Георгиева, която вдъхва нов живот и обновява библиотеката.  

 

На 14 февруари предстои откриването на изложба и представяне на реновациите и премонтните дейности в Регионалния исторически музей, осъществени по проекта за „Културното наследство на Пловдив, представено в ревитализирани, реставрирани и реновирани места“, съобщи заместник-кметът Пламен Панов.

 

„Това е един много важен проект за културните институции и за ресор Култура в Пловдив, вече сме в етап да покажем прогреса на дейностите по него. До април община Пловдив ще бъде готова с мобилното приложение, което ще провокира посетителите да търсят съкровища в различните музеи и културни институти в града, ще бъдат насърчавани да чрез игра и забавление да посещават обектите. Това ще промени представата за представяне на културното наследство. Връзката между информационните технологии и културното наследство е неоспорима и особено важна за младото поколение. Всички културни институти са обхванати от проекта и освен опазването и съхраняването на културното наследство ще се създава едно вълнуващо преживяване, за стимулиране на „туризъм на изживяванията“. Поздравявам музеите за активното участие за това, че си сътрудничат, както и на екипа на проекта за отличната работа“, коментира зам.-кметът по култура Пламен Панов.

 

Припомняме, че Община Пловдив изпълнява проект по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ в размер на 781 550 лева, финансиран от Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. В него са включени 7 културни институции – Градска художествена галерия, Регионален исторически музей, Регионален археологически музей, Регионален етнографски музей, Регионален природонаучен музей, Народна библиотека „Иван Вазов“ и ОИ „Старинен Пловдив“. Срокът на изпълнение е 20 месеца и приключва в края на април. Партньор на община Пловдив е  Cross-Cultural Introduction AS (CC-Intro AS) от Норвегия.

Самостоятелната изложба на ученикът Иван-Александър Гривов от 11 клас, специалност „Графика“ към НХГ „Цанко Лавренов“, ще се открие в 18 часа на 1 февруари 2024 г. в къща „Клианти“, ул„ „Тодор Самодумов“ 3.

 

Експозицията се реализира със съдействието на ОИ „Старинен Пловдив“.

Младият художник ще представи графични фигуративни композиции в експресивен стил, които е нарисувал по време на учебните часове по графика при преподавателя Михаил Маламски. В картините си Иван-Александър претворява природата и света, който го заобикаля.

Автор на плаката е Панайот Панайотов - преподавател в НХГ.

Сряда, 31 Януари 2024 13:07

Кой е Диан Чобанов?

Диан Чобанов поема Операта в Пловдив. Маестрото, който до момента бе музикален директор на културната институция ще е временно на длъжността на изпълнителния дир. доц. Нина Найденова до провеждане на конкурс.

 

Кой е той?

 

Маестро Диан Чобанов е Музикален директор на Държавна опера Пловдив от сезон 2013/2014г. Възпитаник е на НУМТИ „Добрин Петков“ – Пловдив, завършва магистърска степен в Националната музикална академия в София и в Университета за Изкуства и музика във Виена в класа на проф. Урош Лайовиц. През 2021 г. е удостоен с научното звание Доктор в областта на изкуството, съобщава classicfm.bg. Личността на диригента е повлияна от сър Колин Дейвис (Дрезден), Фабио Луизи (Виена) и Иван Фишър (Будапеща).За сезон 2020/21 Чобанов е главен гост-диригент в сръбския Народен театър в Белград и Нови Сад, където продължава ангажиментите си.

 

От 2009 г. Маестро Чобанов е главен диригент на балета на Хърватската национална опера в Загреб. Бил е и главен диригент на Хърватския камерен оркестър (2012 – 2014).

 

Диан Чобанов е първи диригент на Софийската филхармония (2004 – 2010) и главен диригент на Държавна опера – Стара Загора (2007 – 2012.

 

Диан Чобанов е дирижирал Симфоничния радио оркестър на Виена, Оркестър на „Арена ди Верона”, Пражкия радиооркестър, Будапещенски фестивален оркестър; Дохнани оркестър Будапеща, Филхармонията в Баден-Баден; Симфоничния оркестър на БНР, Национална опера и балет, София; RTS – Белград, Операта в Белград, Ансамбъл “Cantus” в Загреб, Камерен оркестър B-A-C-H Екатеринбург, Филхармония „Олтения“, Крайова; Брашовската филхармония, Македонската опера и балет и Македонска филхармония, Скопие; Филхармоничните оркестри на Калабрия, Палермо и Бари, Опера в Астана, Казахстан, Албанската национална опера, Симфоничния оркестър Куритиба в Бразилия и много други.

 

Маестро Чобанов е заставал на диригентския подиум на престижни музикални фестивали в Австрия, Германия, Израел, Хърватия, Русия и Италия. През 2021г. маестро Диан Чобанов дирижира в Белград – оперна гала с участието на Пласидо Доминго.

 

От 2012 г. Чобанов е постоянен гост-професор в East China Normal, Университет Шанхай, Китай. Води майсторски класове по дирижиране в Колумбийския университет (САЩ) през 2010 г. и в Консерваторията Густав Малер, Виена през 2012 г. Бил е член в журито на международни диригентски конкурси Загреб 2015, Будапеща 2018, Казахстан 2019 и Белано, Италия 2021.

 

Маестро Чобанов е носител на международни награди – Втора и специална награда на Международен конкурс на диригенти Загреб през 2003 г.; Специална награда на австро-унгарския конкурс за диригенти в Будапеща 1998 г; Награда „Пловдив” 2014 – най-престижната награда в областта на културата в родния си град.

 

Снимка: Опера Пловдив

Диан Чобанов ще бъде новият директор на Държавна опера – Пловдив. Той поема временно длъжността от Нина Найденова до провеждането на конкурс, а Найденова ще бъде част от Съвета на директорите в НДК. Маестро Диан Чобанов работи от дълги години в Пловдив, като от над 10 години е и музикален директор на операта. Ето какво сподели досегашният ръководител на пловдивската опера Нина Найденова:

 

„Бих искала да споделя с Вас, че от месец Февруари поемам нова работна позиция като член на Съвета на директорите на НДК, където ще работя за развитието на нови културни политики. През всичките тези години, в които бях начело на Опера Пловдив, неизменно до мен като съмишленик и творчески стратег бе Диан Чобанов. Именно затова най-логичният избор на Министерство на културата, бе Маестро Чобанов да заеме поста временно изпълняващ длъжността Директор на Опера Пловдив. Заявявам искрената си подкрепа в пътя му на Директор като оставам част от управленския екип. Продължаваме да ръководим творческата политика на операта заедно.

Оставам вярна на каузата изкуството, което създаваме да дарява послания и духовност и Опера Пловдив да продължава да бъде пример с творческата си мисия.„

Снимка: Опера Пловдив

Регионален исторически музей – Пловдив може да се похвали с богата колекция от картички и писма на известни и не толкова известни личности от минали времена. Пазени във фондовете на музея, те напомнят за света преди удобствата и бързината на електронните съобщения днес.

На 14 февруари 2024 г. в 18:00 часа, РИМ – Пловдив открива временна изложба „Любов в пощенски плик”. Акцент в нея ще бъде част от кореспонденцията между Найден Геров и неговата избраница Мария.

С откриването на изложбата, Регионален исторически музей – Пловдив ще представи и новите експозиционни витрини и резултата от редица ремонтни дейности, извършени по проект на община Пловдив BGCULTURE-1.001-0016 „Културното наследство на Пловдив, представено в ревитализирани, реставрирани и реновирани места“, финансиран от ФМ на ЕИП, в който са включени общо 7 културни институции – Градска художествена галерия, Регионален исторически музей, Регионален археологически музей, Регионален етнографски музей, Регионален природонаучен музей, Народна библиотека „Иван Вазов“ и ОИ „Старинен Пловдив.“

Предстои представянето на книгата „От авторите и читателите ЗА КНИГИТЕ И ЧЕТЕНЕТО“ в ПЛОВДИВ. Събитието ще се състои на 30 януари (вторник) от 19:00 ч. в клуб Петното на Роршах в рамките на Литературен салон Spirt & Spirit.

 

Специални гости ще бъдат съставителите на сборника Анна Лазарова, Светлозар Желев и Гергана Гълъбова.

 

Книгата „От авторите и читателите ЗА КНИГИТЕ И ЧЕТЕНЕТО“ съдържа 42 лични разказа на хора, свързани по един или друг начин с писането и литературата изобщо, за техните първи стъпки в четенето, за книгите, които са ги вдъхновили и променили, както и техните анкетни карти с въпроси за нуждата от четенето и литературните им пристрастия. В сборника ще срещнете имената на забележителни български писатели, автори на съдържание, издатели, журналисти, млади творци и дори деца.

 

АВТОРИТЕ: Рая Господинова, Здравка Евтимова, Виктория Бешлийска, Йоанна Елми, Александрина Пендачанска, Христо Блажев, Кремена Кунева, Мария Касимова-Моасе, Младен Влашки, Кристин Димитрова, Владимир Полеганов, Дарин Тенев, Цочо Бояджиев, Зорница Христова, Никола Петров, Стефан Иванов, Георги Бърдаров, Изабел Овчарова, Васил Попов, Оля Стоянова, Александър Шпатов, Ева Гочева, Гергана Гълъбова, Костадин Филипов, Иво Сиромахов, Лора Инджова, Яна Букова, Камен Филипов, Яна Дамянова, Аксиния Михайлова, Белослава Димитрова, Юлия Спиридонова, Зузи Аспарухова, Димитрина Иванова, Антонина Георгиева, Палми Ранчев, Георги Гаврилов, Светлозар Желев, Георги Господинов, Анна Лазарова, Митко Новков, ChatGPT.

От 2 февруари до 5 март 2024 г. в галерия „Капана“ ще може да се види изложбата  „Марио Жеков - 125 години от рождението на художника“. В нея ще бъдат представени 42 акварелни творби и гвашове, голяма част от които ще бъдат показани за първи път пред пловдивска публика. Те включват образци от почти всички периоди на неговото творчество. С експозицията Художествена галерия Стара Загора гостува в Градска художествена галерия – Пловдив, като наред с произведения от своя живописен фонд е включила съществен брой творби от части колекции.

При подготовката и реализирането на изложбата е участвал съдействал изкуствоведът проф. Марин Добрев.

Марин Жеков Тодоров, както е рожденото име на твореца, остава в историята на българското изобразително изкуство като един от най-значимите художници-маринисти. Неговият талант се оформя най-вече в Парижкото рисувално училище и чрез постоянния досег, който търси с морето и природата. Пътешественик по душа, той намира своето вдъхновение на различни места като Истанбул, Париж, Ница, Дубровник, Охрид, Прага, Будапеща, а „сред скалите и самотните плажове на Созопол и Несебър – отбелязва проф. Марин Добрев – той пресъздава безкрайните превъплъщения на морето, светлината и движението на водата”. Желанието му е да разкрива красивите кътчета на България – Несебър, Созопол, Търново, Трявна, Карлово, Пловдив, Стара планина и Рила. Неговите акварели докосват със своята лекота, ефирност, трептене, свободна четка и разкриват силата на модернизма в нашето изкуство.

Марио Жеков (1898-1955), „Париж“, 1925 г., гваш, хартия, фонд ХГ-Стара Загора

Страница 106 от 2338

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…