Как един англичанин интерпретира мита за глухарчето

Английският артист създава не просто изложба на своите работи, а ги поставя в парк в Обединеното кралство, където те заживяват свой живот. Феите, които се заселиха в парка са изработени от стоманена тел. Изключително фина и прецизна е неговата работа. Уайт казва, че първо създава рамката на тялото, а след това продължава с останалата част. Върху нея изработва скелета и мускулите на телата, които сякаш за като вкаменени герои от приказки. 

Робин Уайт споделя, че във всяка фея той влага част от сърцето си, а самите скулптори понякога са гравирани. Постоянно присъствие в неговата работа намира глухарчето. Ако задълбаем в темата и достигнем до митологичния символ, можем да кажем, че това е неговия опит да дари слънце на иначе мрачната Англия. А каква е легендата за глухарчето ли? Тя е келтска по произход и разказва следната история. На есен древните келти силно страдали заради загиващите растения и подготовката на земята за зимата. В есенна вечер, едно малко момиченце плакало толкова силно, че трогнала дори самите феи. Тогава една от тях отишла при детето и го попитала защо плаче, а малкото момиченце отговорило: „Защото всичко умира. Цветята цъфтят само на пролет, а есента е тъжна“. Феята се смилила над нея и орисала едно единствено цвете да цъфти и през двата сезона, за да радва хората. Това цвете е глухарчето. 

Как интерпретира легендата за глухарчето Робин Уайт, вижте сами.

Отворен ли си да преживееш необикновен ден в любимия си град?

Не е толкова важно какво се случва в града, а как ти си взаимодействаш с него.

Един истински градски insider може да жунглира с местата и събитията така, че да няма и един скучен ден. Защото, ако искаш да изживееш един по-различен ден в който и да е град, инициативата трябва да дойде от теб.

Както героя в последния клип на Heineken — The City, който превръща обикновен туристически ден в Париж в обиколки на подземия и потайности.

Всъщност всички познаваме такива хора, с тях винаги е интересно, те откриват възможности във всяка ситуация и успяват да преживеят най-интересните истории, дори да са на същите места като нас.

Въпросът е — можеш ли да го направиш и ти?

Heineken те предизвиква да покажеш своя необикновен и вълнуващ поглед върху града си на heineken.com/legendaryplan. Сподели твоя план за деня, който според теб показва любимия ти град в различна светлина  — кое събитие или място, кога е най-добре да се посети и къде се намира.

Ако все още нямаш собствена история, можеш да видиш всички събрани градски маршрути и идеи на едно място. Със сигурност ще се вдъхновиш и би могъл да се пуснеш в някои от тях.

Всеки ден до средата на август Heineken ще отличава по един истински градски insider и неговия план, с персонализиран кен от новата серия специално създаден за него. Измежду всички участници, споделили своя необикновен градски маршрут на heineken.com/legendaryplan, ще бъде изтеглен един, който ще отпътува за Париж и ще изживее три дни с алтернативна програма, лишена от туристически клишета.

Chop, chop!

Студентите от Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив представиха своите дипломни проекти в Дружество на пловдивските художници. Изкуството на младите таланти изглежда особено обнадеждаващо и още на самото си откриване, изложбата бе уважена от значителен брой посетители, дошли да видят свежия поглед на бакалаврите.

Невероятно съчетание от гледни точки показаха дипломантите. В тях живота бе тълкуван ту като детска игра в някои от графичните проекти, ту като минимализъм в голата фотография. 

Фотографията варираше между модна, репортажна и голо тяло, като можете да видите както черно-бели кадри, така и пъстри снимки с ретро дизайнерски мирис. Една от младите фотографи, представяща проекта си със заглавие „Едно“ сподели, че той е само началото на концепцията, която е създала. Проектът представлява черно-бели снимки на мъже с голи гърбове, а следващата стъпка е да заснеме няколко дами по същия начин. Целия проект, ще е от три стъпки, носещи имената „Нула“, „Едно“ и „Осем“, като неговата авторка сподели, че за имената се е вдъхновила не само от символиката на цифрите, но и различното им възприемане в религиите по света.

Бяха представени и различни набори от шрифт на малки и главни букви на кирилица. По всичко личеше, че дипломантите са се справили повече от чудесно. Младите таланти със сигурност имат чувство за естетика и изложбата е лишена от кич. Особено впечатление направиха меките и деликатно цветове, представени на бял фон. 

Не само тазгодишните дипломанти, но и някои от студентите на АМТИИ вече работят по професията, която са избрали, което говори не само за доброто качество на обучението в университета, но и за шансовете за реализация. Графичния дизайн и фотографията стават все по-търсени услуги, а реализацията в сферите никак не е малка.  

Изложбата на свежите погледи можете да видите в Дружество на пловдивските художници на ул. Гладстон до 31-ви юли.

Форматът за четене на нова българска литература, стартира пътуването си в горещия сезон от града под тепетата. Домакин на втория сборник с приказки беше Александър Секулов, който посрещна своите гости в „Конюшните на царя“. Събитието идеално се вписа в концепцията на автора за литературни вечери, които се провеждат в „Петното на Роршах“, но са в летен отпуск. Така, като едно своеобразни продължение, част две на пощенската кутия бе представена на сцената на Конюшните от пъстри и различни четящи хора.

Организатор на събитието бе Гери Турийска, която освен, че прочете един от разказите, откри и литературно-хумористичната вечер. Пред публиката излязоха, за да представят съвременните български автори, Елена Бозова, Живко Джуранов, Ангел Дюлгеров, Александър Сано, Йоана Мирчева, Камен Липиев – Кедъра и други. Разказите от тях бяха представени увлекателно и леко, което не позволи на публиката нито за миг да отдели поглед от четящите. Не липсваше и хумористичната нотка в тях, която на моменти просълзи публиката от смях. Тази свежа и поглъщаща с енергията си вечер определено разнообрази с цитрусовия си вкус вечерите в Пловдив, които напоследък са изпълнени само и единствено с музикални концерти и фестивали.

Литературата е жива и през лятото! Добре е да не го забравяме. Прекрасно е музикалното разнообразие, което изпълва всяка една улица в града ни, но подобни вечери са като манна небесна за привържениците на литературата, които страдат по отминалите литературни вечери и представяния на книги и автори.

И докато с любопитство слушахме какво се случва на сцената, зад нея една друга приказка се превръщаше в реалност – младоженци правеха сватбените си снимки непосредствено до нас. Кой каза, че приказките са измислени и не се случват на хората?

Може би някои от вас не са успели да присъстват на приказната вечер и не са чули какво се е случило, гледайки единствено пощенските кутии единствено пред входовете си. Не се тревожете, имаме добра новина за вас! За пръв път „Пощенска кутия за приказки“ се излъчи директно онлайн, благодарение на сайта artlive.bg, който стриймваха директно от Конюшните. Разбира се, записът от събитието си е в сайта и ако искате някой да ви разкаже приказка – влизайте вътре и не се колебайте дори за миг.

След като покориха пловдивската публика, разказите продължават своето пътуване по черноморието. Турнето на съвременните приказки продължава и ще можете да го видите идния месец с Лозенец, а през септември ще гостуват и в Созопол. 

Оперната звезда на Арена Ди Верона - Ана Лукреция Гарсия (Венецуела), пристига в България по покана на Държавна опера Пловдив за закриването на фестивала Opera Open с „Аида” на Античния театър. Постановката на доц. Нина Найденова бе най-гледаната премиера през 2014 година, когато друга звезда на легендарната италианска сцена – сопраното Хуи Хе, покори публиката в Пловдив. Диригентската палка отново ще е в ръцете на известния маестро Иван Ангелов, който е един от най-канените диригенти в музикалните зали на Европа.

От 2010 година Ана Лукреция Гарсия ежегодно е аплодирана на Арена Ди Верона за изпълнението си на Аида, а от 2014 тя дебютира пак там и като Амнерис – дъщеря на египетския фараон и съперничка на Аида за сърцето на Радамес в операта. Малко оперни певици притежават нужния диапазон, за да могат да изпълняват и сопрановата партия на Аида и мецосопрановата на Амнерис, коментират музиколози. Друг такъв рядък пример е била великата Гена Димиитрова.  След Античния театър в Пловдив Ана Лукреция се връща на Арена Ди Верона за още представления на „Аида” през август и септември.

Ролята на Етиопската принцеса ще изпълни солистката на Пловдивска опера Таня Иванова. Тя е добре позната на публиката на Античния театър както от „Аида” през септември 2014, така и от „Атила” през 2013. Като Радамес ще й партнира талантливият тенор Ивайло Михайлов, който бе аплодиран от над 2500 зрители като Дон Хосе в премиерата на „Кармен” през юни 2015. Останалите централни роли са поверени на Пламен Кумпиков, Александър Носиков и Нико Исаков.

Маестро Иван Ангелов е бил главен диригент на Пловдивска опера до 1981 година, след което се установява в Европа и заема ръководни постове в Швейцария, Монте Карло, Бон и Лайпциг. Оценен е високо като един от най-добрите познавачи и интерпретатори на Италианската опера и на музиката на Вагнер. През 2014 е артистичен директор на фестивала Opera Open, на който дирижира „Аида” с Хуи Хе,  „Полетът на Валкюрите” с Елизабет Стрид, както и концерта с участието на Паата Бурчуладзе.

Операта „Аида” от Джузепе Верди е написана по поръчка на вицекраля на Египет – Исмаил паша. Любопитна подробност е, че хонорарът на композитора е бил 150 хил. златни франка – най-голямата сума плащана до тогава на композитор. По време на италианската премиера на операта в „Ла Скала” Верди излиза за поклони 24 пъти, а на финала – още 8! Постановката на Пловдивска опера е дело на режисьора доц. Нина Найденова, художник на декора е Борис Стойнов, а художник на костюмите – Цветанка Петкова-Стойнова. Хореограф е Алида Бонева, а на сцената се включват и ученици от балетните класове на Муикалното училище „Добрин Петков” в Пловдив.

Билети за „Аида” се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината.