Пловдивската публика ще изпрати 2014 с празничен гала концерт на българския тенор със световна слава – Камен Чанев. Изпълнителят, който през декември събира овации в „Турандот” на Берлинската опера, ще гостува в Пловдив в последния ден на отминаващата година специално за Новогодишния оперен бал на града.
Пловдивчани бяха покорени от Камен Чанев на Античния театър през изминалото лято, когато тенорът пристигна за оперното събитие на годината – „Аида” с участието на звездното сопрано от Арена Ди Верона – Хуи Хе.
В Новогодишния концерт тенорът ще изпълни прочутата ария „Nessun Dorma”, с която покори публиката в Рим, Тел Авив, Монреал, Мюнхен и други градове. В празничната програма са включени и други известни тенорови арии като „La donna e mobile”. На сцената в Дом на културата ще се качат и приятели на Камен Чанев – солистите Таня Иванова, Станислава Иванова и Петър Данаилов, който подготвят прочути арии и дуети от оперите „Севилският бръснар”, „Кармен”, „Хофманови разкази” и други.
Маестро Диан Чобанов е включил в програмата на концерта и произведения от Щраус, каквато е новогодишната традиция на европейските оперни театри. Оперната гала на 30 декември ще продължи във централното фоайе на Дом на културата с изпълнения на балета и на оркестъра на Пловдивска опера. Събитието ще е съпроводено с коктейл.

Баща ми горе е влюбен в момента в Amy Winehouse. Там са и другите- Кърт Кобейн, Морисън, Джоплин. На нас ни е скучно, не на тях

Росен Карамфилов представи първия си роман „Колене”, посветен на баща му Кольо и любовта им, пред пловдивска публика снощи. За болката, за безсънието, за силата и горния свят Росен говори пред Аня Петрова.

Колко трудно ти беше да напишеш този роман?
По-добре не питай. Това е най-трудното написване. Мисля, че каквато и книга да напиша ще ми е много по-лесно след тази, поради простата причина, че тук задълбах много в личното и интимното. Пък е много лесно за един пишещ човек да си измисля светове – аз не съм измислял нищо! Аз преживях всичко.

А не е ли също трудно да покажеш душата си пред целия свят?
Не само, че е трудно, ами е... не знам. В момента, в който пишех, не мислех за това дали е трудно, дали е редно, дали не е. Тези неща не ме интересуваха. Мен ме интересуваше само това, че тази книга носи паметта на баща ми и е посветена на него.

Имаш ли някакви очаквания към самата книга?
Очаквам да заживее собствен живот и хората щом четат „Колене” да мислят за книгата, не за мен. Искам да заживее собствен живот и аз да бъда оставен на мира. Това ми е много важно – нямам очаквания за читатели, нямам я тази суета.

А пускайки книгата на свобода, пускаш ли и нещо от себе си?
Искам да се освободя от черните емоции в тази книга – болката, тъгата, страданието. Искам да ги пусна по течението. Мен ме интересува това аз самият да имам покой. Тази книга е написана заради това – с дълбок поклон към Кольо Карамфилов, баща ми, и в името на това аз най-накрая да се успокоя, това е истината.

Продължава ли безсънието ти?
Не! Спокоен съм вече. Спя до следобед. Нищо, че не мога да спя посред нощ, спя до късно. От университета са много готини към мен и ме разбират, че съм бавен студент и т.н. Не съм човек, който си ляга рано, по-скоро си лягам рано сутринта, от колкото рано вечерта. Но пък това е пънк и свобода.

Кое ти даваше сили в тази една година?
Йо! На испански „йо” означава „Аз”, така че да. Тя е единственото нещо, което ми даваше сили.

Има ли нещо или някой, който те е разочаровал в този период?
Разочаровах се от себе си най-вече, защото имаше моменти, в които си позволявах да не бъда това, което съм. Поддавах се на агресия, не агресия, но на дълбоката болка. А пък ако се оставиш на тази болка стават много гадни неща. Държал съм се по начин, по който не съм искал да се държа всъщност.

Какво научи за себе си?
Научих, че съм по-силен от колкото очаквах.

А за Кольо?
Че го обичам още повече, от колкото мислех, че го обичам.

Как ще продължиш напред след толкова истински и емоционален текст?
Със стихосбирка след пет години.

Защо пет?
Не искам да издавам нищо скоро време. Не искам да се шуми около мен, не искам да издавам, не искам нищо. Искам покой. Искам романът „Колене” да свърши всичко, което аз не съм успял.

Как завършва филмът, който Кольо и Фелини снимат горе на небето?
Не съм сигурен, тъй като още не е завършен. Но със сигурност баща ми е влюбен в момента, примерно,  в Amy Winehouse, това мога да ти го кажа със сигурност и тя му пее „You go back to her and I go back to black”. Tова е смисълът. Той в момента е с много по-значими същества, от колкото има тук долу. Все пак горе е Кърт Кобейн, горе е Морисън, горе е Джоплин. На нас ни е скучно, не на тях.

Кольо се е отдръпнал тактично от света на сънищата на сина си с финала на романа

Аня Петрова

Писането на книги не причинява нещастие, защото то е породено от нещастието, пише Стивън Кинг в една от книгите си. И как иначе? Какво по-тежко от една жестока синовна изповед. Думите на едно разбито сърце, които достигат до всеки един от нас. Почти година след смъртта на баща си, Росен Карамфилов издаде първия си роман „Колене”, с чието заглавие той иска да каже „Коле, не!”.

Това не е автобиография на баща ми, сподели Росен на пловдивската си премиера в Библиотеката и обясни, че това са единствено и само негови емоции, чувства и изживявания след тежката загуба. Вижда всичко като глупост след изживяния катарзис. Целият му живот се променя и спира да функционира, както преди. Не спи, ядосва се и насочва гнева си към обкръжението, което сам осъзнава, че не е било правилно. Осъзнава, че единственият начин да се отърве от тази болка е да я излее на бял лист и да я остави да си живее свой собствен живот. Процесът му на писане е започвал след полунощ и е продължавал до заран. Росен обвинява изцяло ускорението на тъгата за скоростното написване на книгата. През цялото представяне той не спря да благодари на любовта на живота си, Йо, която непрестанно му е давала сили и му е помагала. Аз пиша в хола, а тя ми носи хапчетата, смееше се той. Книгата е разделена от две линии. Първата проследява преживяванията на Росен, а втората носи заглавия от картини на Кольо. Из страниците на романа са включени две рисунки на Кольо К., непоказвани до сега, които са си от личния архив на Росен. С всеки един прочит на фрагмент от романа десетки очи в Библиотеката се намокряха от сълзи заради болката от загубата. Силата на „Колене” е че успява да прекърши фамилията на автора си и макар всички да знаят кой е баща му, с нея Росен да стъпи здраво с таланта си на писателския подиум в България.

Не чувствам баща ми да си е отишъл, казва Росен и допълва, че миналото време за него е забранено. Явно написването на книгата наистина е помогнало, защото сподели, че Кольо най-тактично се е отдръпнал от света на сънищата му и усеща как животът му тръгва пак в релси. В момента искам само да си почина, каза Росен на сбогуване и каза скоро да не очакваме нищо от перото му, но пък щом се върне към него, ще е с поезия!

След почти осем месеца в ефир и 29 интересни личности, които са ни били на гости, сега е време за нашата специална коледна изненада. За първи път радиопредаването Молескин ще излезе от студиото на Радио Пловдив и ще се излъчи на живо от BASQUIAT Wine & Art в квартал Капана. Ще можете да се срещнете с водещите Стефка Цанева и Виктор Янков и с техните специални гости:

Арх. Мила Иванова и арх. Цветомир Павлов (Cachè atelie)
Десислава Стоянова („За земята“)
арх. Катерина Сербезова (Serendipity')
Стефан Горанов (Incubator, @KANAPE KANAPE - Vibrant Media, КАПАНА МАРКЕТ)

Гостите в предаването ще подберат музиката, която ще звучи на живо в ефира на Радио Пловдив. През 2015-та очаквайте цели броеве с отделните гости.

За да подгреете за живото предаване в петък, посетете страницата ни в Mixcloud, където можете да слушате всички предавания до сега: http://www.mixcloud.com/Moleskin/